Кривини
| Кривини | |
 Кривини
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 108 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 13,516 km² |
| Надм. височина | 54 m |
| Пощ. код | 9123 |
| Тел. код | 05142 |
| МПС код | В (В) |
| ЕКАТТЕ | 39801 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община - кмет |
Долни чифлик Борислав Натов (независим) |
Кривини е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, Варненска област. Старото му име е Гебеш.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото се намира в източната част на Стара планина. Граничи на запад на 7 км. с град Долни чифлик, а на юг — със село Солник. Разположено е върху хълмиста местност, заобиколена от долина, разпростираща се на юг и изток от селото, през която тече река. Високото разположение на селото, спрямо реката, обуславя неговата естествена защита от наводнения. В близост до селото има изграден язовир "Ботево".Землището на селото е около 2500дка. и е заобиколено от всички страни от смесени широколистни и в редки случаии иглолистни гори. Структурата на почвата е глинеста.Под обработваемия пласт е формиран плътен глинест слой е дебелина 8-10м., под който се намират подпочвени води.
Известна местност край селото е Цирака, в която намират отмора и отдих търсещите среща с природата и която служи за пасище на селските животни. Друга известна местност е „Корито“, където дълги години е имало почивна станция с микроязовир към нея. В местността „Ботево“ извира топъл минерален извор.
Икономика [редактиране]
В селото има функциониращи казан за варене на ракия и цех за първична обработка на дървени трупи. В едно от частните стопанства са изградени и се ползват оранжерии за производство на зеленчуци.Частни производители са създали овощни градини в близост до реката и ги стопанисват като малък семеен бизнес. Има няколко пчелари, чиято продукция е високо оценена и търсена.
История [редактиране]
Някога от там е минавал стар римски път -Анхиало - Марцианопол/Поморие- Девня/. В неговите околности дремят неизследвани геологически тайни, които могат да бъдат повод за сериозни научни експедиции и да се надяваме и на интересни открития в областта на геологията и археологията.
Селото е съществувало още по времето на турското робство и е било населено само с турско население. Къщите са били около 60-70 на брой и наподобявали колиби, покрити с ръжена слама, имало и джамия. Тогава селото се е казвало Гебеш.
През 1900 година се заселва първото българско семейство дошло от с. Голица – Тома Жеков и жена му Василка. Те са имали четирима сина и четири дъщери.: Янчо(живял до 100годишна възраст), Жеко, Стойко, Желязко, Недялка, Димитра, Велика и Петра. През 1902-1903 година в селото се заселва и семейството на Добри Дянков, дошли от Габровско. Челядта му е била многобройна, четирима сина и пет дъщери – Дянко, Георги, Ангел, Гина, Елена, Добра, Пейка, Нейка. От с.Ново Оряхово пак през този период се преселват тримата братя – Колю Митев, Илия Митев и Михо Митев. Колю Митев и съпругата му Злата са имали шест деца – Колю, Митьо, Киро, Панайот, Стойна и Стояна. Илия Митев със съпруга Минка са имали също шест деца – Митьо, Калутка, Руса, Наста, Цона и Калинка. Третия брат Михо Митев и жена му Дорка са имали пет деца – Гана, Димитър, Койо, Станю, Жело.
1907- 1908 година се заселват Киро Игнатов и Съпругата му Калинка, с децата Михо и Вълко. През същия период идват семейството на Яни Митев от Долни Чифлик и на Георги Киров и жена му Дона.
От 1909 година селото бързо се разраства, заселва се от:
- с.Голица -Йордан Маринов и жена му, с шест деца,
- с.Ново Оряхово - Велико Атанасов и Колю Стоянов,
- гр.Старо Оряхово – Митьо Георгиев и Вълко Георгиев.
1911- 1912 година се заселват семействата на :
- Тодор Дойчев от с.Ясабеш (сега Равна Гора),
- Илия Георгиев и Стоян Калчев от с. Итенли (сега Голямо Ботево),
- Иван Атанасов от гр.Старо Оряхово
С увеличаването на броя на българското население в с. Гебеш започва и борбата между българи и турци. За да изгонят турците от селото българите използват различни средства. Хвърлят парчета сланина в единствения кладенец от където се е пиело вода, турците също тормозят българите по един или друг начин. В селото освен джамия е имало и ходжа, който станал последната жертва в борбата между двете групи. Недю Недев от с.Венелин, Петър от Долни Чифлик и Христо(зетя на дядо Тома) от с.Гебеш са организирали и заклали ходжата пред портите на дома му. След това събитие турците масово започнали да се изселват. До 1914- 1915 година в селото не остава нито един турчин – и то става чисто българско селище.
1914-1915 се заселват:
- Иван Колев от с.Пчелник с деца- Митьо. Колю, Марин, Киряк, Райко, Иван, Любчо, Тодорка и Съба,
- Ради Иванов и Йордан Иванов от гр.Долни Чифлик
До 1909-1910 година в селото е имало само турско училище – в джамията. Учели са децата само на турците. В заселилите се български семейства имало деца на училищна възраст, но е нямало училище в селото. Някои деца ходели на училище в с.Жефера (сега с. Солник), но повечето са оставали неграмотни. През 1919-1920 година е отворено българско училище със смесени четири класа, тогава наричани отделения, с един учител.Училището се помещавало в същата стая в джамията, където преди са учили турските деца. Първият български учител се е казвал Дичев. След него преподава Иван Лудия (така го помнят хората от селото.
От 1922 г. започва дейността си Трудово горско стопанство "Гениш-ада"-Лонгоза", построена е дековилна линия до гарите Ботево-Корито-Кривини-Солник-Гьозикен/Обзор/.
През 1926 г. от гр.Старо Оряхово се заселват Колю Стоянов и жена му Еленка.
През 1928година се заселват 12 семейства, те са на:
- Никола Василев Панайотов
- Стойко Иванов Кочев
- Иван Янакиев
- Димитър Луков
- Васил Панайотов
- Паскал Костадинов
- Анести Костадинов
- Христо Янчев
- Коста Атанасов
- Панайот Костов
- Аргир Михалев
- Стоян Костов
От 1929-1930 г. в селото се развива читалищна дейност, населението започва да заменя старите турски къщи нови български, държавата оземлява безимотните. Селото наброява около 80 къщи с население 470-500 души.
През 1936 г., когато кмет на селото е Митю Георгиев е извършено преименуване на селото. От Гебеш става Кривини, на името на криволичещата река минаваща покрай селото.
1937-1938 г. е построено читалище в селото от съществуващата кооперация на трудови начала, с помощта на голяма част от населението.
1945-1958 -Първична партийна организация на БКП - териториална - с. Кривини, Варненско
23.08.1946 г. в селото се основава първото на територията на сегашната община ТКЗС. Негови учредители са били: Митьо Георгиев, Димитър Георгиев, Васил Иванов, Нестор Иванов, Митьо Колев, Панайот Колев, Добра Илиева, Къню Русев, Колю Янчев, Добри Митев, Георги Димов, Костадин Недялков, Радка Якимова и др.
1947 г. в селото се открива начално училище до трети клас. До 1957-1958 г. в с.Кривини има само начално училище, тогава се построява нова сграда за училище.1959-1960 г. в селото се открива прогимназия, децата учат до осми клас.Преподава Радка Якимова и Йорданка Патева. В следващите години започва изселването на младите семейства към градовете и по- големите селища, броят на децата намалява. Училището отново става до четвърти клас, а по-късно към 70-те години се закрива.
1960 е прекарано електричество в селото, а през 1964-1965 г. по време на кметуването на Атанас Великов е прекарано и водоснабдяване и се организира асфалтирането на улиците.
1966 г. е построена и открита свинеферма за 5000 глави добитък, която работи до 1997-1998 г.
1984 г. е разкрит цех за тъкане на китеници към ПК"Камчия". Там работят осем жени до закриването му през 1991 г..
1988 г. прекратява дейност съществуващата библиотека и едва 1996 г. отново отваря врати.
Религии [редактиране]
Селото е населено единствено от християни, но няма съградени манастир, църква, нито параклис. Неосъществено все още желание на хората е да съберат средства и да построят малък параклис.
Обществени институции [редактиране]
Съществуват функциониращи кметство, читалище и смесен магазин. Има и неизползвани по предназначение вече училище и обществена баня. Читалището има етнографска сбирка и група за автентичен фолклор.
До селото има новопостроен мост, който свързва Кривини със селата Солник, Голица, Бърдарево и Булаир.
Културни и природни забележителности [редактиране]
- Марин - Тепе
- м. Голямото кале Част е от ранновизантийската укрепителна система в Стара планина.
Редовни събития [редактиране]
Почитат се празниците и обичаите Бабинден, Петльовден, Лазаруване, Гергьовден, Трифон Зарезан, Засев и др. народни празници.
Други [редактиране]
Селото се е съхранило от туристическата инвазия в последните години, но масово се предлагат за продан къщи, като основния интерес е от страна на западноевропейци. Вече има жител, англичанин, предпочел селото заради природата, спокойствието и личното си здраве.
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
