Пощенски код

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пощенският код е комбинация от цифри и понякога букви, добавяни към пощенския адрес, с които се означава (кодира) даден район с цел улесняване сортирането и разпространяването на пощата.

Пощенският район обхваща отделно населено място и се обслужва от отделен пощенски клон. В големите градове отделните квартали могат да имат различни пощенски кодове.

В отделните страни системите на пощенските кодове са различни. Пощенският код е въведен в България от 1 януари 1975 г. Той представлява 4-цифрено число (1000 е кодът на центъра на София). Първата цифра на кода означава областта (когато страната е имала само 9 области).

Във Франция и Германия кодът е от 5 цифри (може да започва с нула). Кодът в САЩ се състои от 2 букви за всеки щат (вижте Списък с пощенските кодове на щатите в САЩ) и 5 или 9 цифри (вижте ЗИП кодове).

Пощенският код (индекс) се въвежда за пръв път в СССР на територията на Съветска Украйна през 1932 година, като се състои от 3 групи знаци (по модела число-буква-число) със следното значение: с първото число се означава населеното място, с буквата се означава съюзната република („У“ за Украйна), а второто число означава пощенския клон. Например пощенският код на пощенски клон 10 в Киев е 12У10. Системата се ползва до 1939 година[1]; заменена е от 6-цифрен код (също наречен индекс).

Източници[редактиране | edit source]

  1. The First Postal (ZIP) Code in the World. // UPNS. Посетен на 2012-03-27.

Вижте също[редактиране | edit source]