Пощенски код

Пощенски код е комбинация от цифри и понякога букви, добавени към пощенския адрес, с които се означава (кодира) даден район с цел улесняване сортирането и разпространяването на пощата. Районът обикновено е обслужван от един пощенски клон за градовете и селата, а в големите градове различните квартали могат да имат различни пощенски кодове.

Пощенският код се въвежда за пръв път в СССР на територията на Украйна през 1932 година като "Индекс", който се състои от три групи знаци число-буква-число, със следното значение: с първото число се означава града, с буквата се означава съюзната република, "У" за Украйна, второто число означава пощенския клон в града. Един примерен пощенски код на пощенски клон 10 в град Киев е 12У10. Системата "Индекс" се ползва до 1939 година.

В различните страни пощенските кодове са различни. В България пощенският код е въведен от 1 януари 1975 г. Той представлява четирицифрено число по-голямо от 1000 (1000 е кодът на центъра на София). Първата цифра на кода означава областта. Във Франция и Германия кодът е от пет цифри (може да започва с нула), а в САЩ — с две букви (вижте Списък с пощенските кодове на щатите в САЩ) и пет или девет цифри (вижте ЗИП кодове).

Вижте също

• Списък на градовете в България с пощенските кодове
• Списък на градовете в България по пощенски код
• ЗИП код
• Списък с пощенските кодове на щатите в САЩ
• Телефонен код
• МПС-код