Андрей Луканов
|
||||||||
|
||||||||
Андрей Карлов Луканов е политик от Българската комунистическа партия, преименувана в Българска социалистическа партия през 1990 г.
Той е министър-председател на България в 76-то (1990) и 77-то (1990) правителство (въпреки че според някои няма българско гражданство). Полиглот, владее английски, руски, испански и френски езици.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Андрей Луканов е роден през 1938 г. в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско гражданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си.
През 1963 г. завършва „Международни отношения“ в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).
Луканов играе важна роля в т.нар. „преустройство“, което той превръща в щурм за отстраняване на Тодор Живков от ръководството на БКП през ноември 1989 г. След успеха му заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990 г. Второто правителство на Луканов пада след публични протести пред Мавзолея, където са изкарани миньорите от Перник под ръководството на Мирчо Кирилов Стоименов. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание [1] му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След това Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие „Топенерджи“. През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация „Кайлъка“. Застрелян е пред дома си в София на 2 октомври 1996 г.
Семейство [редактиране]
Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.). Имат дъщеря и син:
- Ана Луканова
- Карло Луканов - също завършил МГИМО (1992)
Основни последствия от управлението [редактиране]
Под предлог, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. В следствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.
През 1992 г. правителството на Филип Димитров се поддава на натиска и подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкръвява икономиката. Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е един от основните фактори за икономическата криза през 1996 г. С въвеждането на режима на валутния съвет през 1997 г. състоянието на икономиката започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.
Убийство [редактиране]
Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. Латинка 15.
В деня на убийството около 9:15 - 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет „Макаров“. 1 от изстреляните куршуми попада в областта на дясното слепоочие, а другите 3 - в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлените дрехи на убиеца, с които той се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който е било извършено убийството, е намерен 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в кооперация на съседната улица Димчо Дебелянов.
За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. До този момент убийството остава неразкрито.
Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии - от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини. Съществуват и съмнения, че убийството на Луканов е инсценирано и че той все още е жив след пластична операция.[2]
Библиография [редактиране]
- „Четиридесет години социалистическа външна търговия на НР България“ (1985)
- „За кризата“ (1992)
- „Социалната демокрация - алтернатива за България“ (1992)
- „Българската корида. Писмо от Развигор“ (1993)
Източници [редактиране]
- ↑ „Държавен вестник“, бр. 57 от 14.07.1992 г.
- ↑ http://frognews.bg/news_15711/13_g_sled_ubiistvoto_niakoi_smiatat_che_Lukanov_e_jiv/
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки [редактиране]
- в-к "Капитал" - Убийството на Луканов - версия “Орион”
- "Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . ." - Пълна стенограма на запис, направен сутринта на 9 юли 1992 г. в дома на бившия премиер Андрей Луканов, малко преди да тръгне за "Развигор"
| Христо Христов1 | → | министър на външноикономическите връзки (19 август 1987 – 17 ноември 1989) | → | Христо Христов |
1: министър на външната търговия
|
|||||||||||||||