Димитър Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Попов.

Димитър Попов
български юрист и политик
Роден: 26 юни 1927 г. (1927-06-26) (87 г.)
Кула, България

Димитър Илиев Попов е български юрист и политик. Той е министър-председател на България в 78-то правителство на България (20 декември 1990 - 8 ноември 1991).

Роден в Кула, Област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.

Докато е на тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е бил обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя е издадена и изпълнена. Тодор Дечев е екзекутиран чрез разстрел. Години по-късно тази история бе припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия скандален случай и отишла при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не познава такъв човек и се скрива от майка му.[1]

По време на икономическата криза през 1990 г. Димитър Попов оглавява правителство на националното съгласие[2] (от 20 декември), подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.

Библиография[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Автомобилни злополуки. Причини и последици“ (1967)
  • Автомобилен транспорт“ (1968; в съавторство)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Експремиерът праща младеж на смърт заради Людмила Живкова
  2. Политически термин.