Димитър Илиев Попов е български юрист и политик. Той е министър-председател на България в Правителство на България (78) (1990-1991).
Роден в Кула, Област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.
Докато е на тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е бил обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя е издадена и изпълнена. Тодор Дечев е екзекутиран чрез разстрел. Години по-късно тази история бе припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия скандален случай и отишла при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не познава такъв човек и се скрива от майка му.[1]
По време на икономическата криза през 1990 Димитър Попов оглавява правителство "на националното съгласие", подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.
|
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година |
| Кандидат-президент |
Кандидат-вицепрезидент |
Издигнати от |
Гласове I тур |
% I тур |
Гласове II тур |
% II тур |
| Кирил Борисов |
Милан Тонев |
Либерална партия - Перник |
11 227 |
0,22% |
|
|
| Тодор Пашалийски |
Велин Илиев |
Християнрадикална партия |
6 307 |
0,12% |
|
|
| Иван Георгиев |
Иван Кисимов |
Българска национално-радикална партия |
19 495 |
0,38% |
|
|
| Желю Желев |
Блага Димитрова |
Съюз на демократичните сили |
2 273 541 |
44,66% |
2 738 420 |
52,85% |
| Андон Дончев |
Николай Шкутов |
Движение „Глас за безпартиен президент“ |
31 798 |
0,62% |
|
|
| Правдолюб Кожухаров |
Симеон Янулев |
Българска работническо-селска партия |
7 808 |
0,15% |
|
|
| Йоло Денев |
Георги Статков |
Българска демократическа партия |
10 769 |
0,21% |
|
|
| Петър Манолов |
Емилия Савова |
Движение „Безпартийни за демокрация“ |
14 023 |
0,28% |
|
|
| Благовест Сендов |
Огнян Сапарев |
инициативен комитет |
113 897 |
2,24% |
|
|
| Димитър Димитров |
Велчо Велев |
Свободна демократическа партия |
8 620 |
0,17% |
|
|
| Иван Иванов |
Петър Димитров |
Български национален съюз „Нова демокрация“ |
10 099 |
0,20% |
|
|
| Димитър Марковски |
Димитър Савов |
Свободна кооперативна партия |
8 360 |
0,16% |
|
|
| Петър Гогов |
Богдан Йоцов |
Независима демократическа партия |
21 302 |
0,42% |
|
|
| Асен Младенов |
Иван Георгиев |
Българска комунистическа партия |
29 646 |
0,58% |
|
|
| Славомир Цанков |
Михаил Миланов |
Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 |
50 247 |
0,99% |
|
|
| Велко Вълканов |
Румен Воденичаров |
инициативен комитет |
1 549 970 |
30,44% |
2 443 434 |
47,15% |
| Сийка Георгиева |
Станчо Митев |
Политически форум „Преображение“ |
17 150 |
0,34% |
|
|
| Крум Крумов-Куманов |
Венчеслав Георгиев |
Предизборен съюз за национално спасение |
10 266 |
0,20% |
|
|
| Кузман Кузманов |
Никола Шумарев |
Десен демократичен алианс |
|
|
|
|
| Стоян Цанков |
Иван Стоянов |
Демократическа партия в България |
9 888 |
0,19% |
|
|
| Димитър Попов |
Христо Генчев |
Българска национална демократическа партия |
32 606 |
0,64% |
|
|
| Жорж Ганчев |
Петър Берон |
Български бизнес блок |
854 108 |
16,78% |
|
|
| Общо: |
5 091 127 |
5 181 854 |
|
на балотаж не достигнал балотаж
|
|
- „Автомобилни злополуки. Причини и последици“ (1967)
- „Автомобилен транспорт“ (1968; в съавторство)
- ↑ Експремиерът праща младеж на смърт заради Людмила Живкова