Димитър Попов

Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Попов.

---

Димитър Попов български общественик Роден: 26 юни 1927 Кула, България

Димитър Илиев Попов е български юрист и политик. Той е министър-председател на България в Правителство на България (78) (1990-1991).

Роден в Кула, Област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.

Докато е на тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е бил обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя е издадена и изпълнена. Тодор Дечев е екзекутиран чрез разстрел. Години по-късно тази история бе припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия скандален случай и отишла при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не познава такъв човек и се скрива от майка му.

По време на икономическата криза през 1990 Димитър Попов оглавява правителство "на националното съгласие", подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.

Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година

Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур Кирил Борисов Милан Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22% Тодор Пашалийски Велин Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12% Иван Георгиев Иван Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38% Желю Желев Блага Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66% 2 738 420 52,85% Андон Дончев Николай Шкутов Движение „Глас за безпартиен президент“ 31 798 0,62% Правдолюб Кожухаров Симеон Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15% Йоло Денев Георги Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21% Петър Манолов Емилия Савова Движение „Безпартийни за демокрация“ 14 023 0,28% Благовест Сендов Огнян Сапарев инициативен комитет 113 897 2,24% Димитър Димитров Велчо Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17% Иван Иванов Петър Димитров Български национален съюз „Нова демокрация“ 10 099 0,20% Димитър Марковски Димитър Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16% Петър Гогов Богдан Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42% Асен Младенов Иван Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58% Славомир Цанков Михаил Миланов Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 50 247 0,99% Велко Вълканов Румен Воденичаров инициативен комитет 1 549 970 30,44% 2 443 434 47,15% Сийка Георгиева Станчо Митев Политически форум „Преображение“ 17 150 0,34% Крум Крумов-Куманов Венчеслав Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20% Кузман Кузманов Никола Шумарев Десен демократичен алианс Стоян Цанков Иван Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,19% Димитър Попов Христо Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64% Жорж Ганчев Петър Берон Български бизнес блок 854 108 16,78% Общо: 5 091 127 5 181 854      на балотаж      не достигнал балотаж

Библиография

• „Автомобилни злополуки. Причини и последици“ (1967)
• „Автомобилен транспорт“ (1968; в съавторство)

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.