Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България от 13 октомври 1899 г. до 25 януари 1901 г.
Иванчов е народен представител в III Велико Народно събрание (1886-1887 г.) и в V (1887-1889 г.) и X (1899-1900 г.) Обикновено Народно събрание.
Роден в Търново, Тодор Иванчов завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България е учител в Дряново (1878-1879 г.), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880-1883 г.), а след това — директор на Статистическото бюро в София.
Активен деятел на Либералната партия, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886-1887) и в правителството на Димитър Греков (1899). След това сам оглавява 19 и 20 правителство на България (1899-1901). При неговото управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове, потушени със сила (1899 г.). През 1903 г. Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.
Като министър на Народното просвещение през 1899 г., Иванчов публикува първия официален правопис на българския език.
