Атанас Буров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Буров
Атанас Буров
Мандат
4 януари 1926 г. – 29 юни 1931 г.
Назначен от 21 Обикновено НС
Министър-председател
 - Андрей Ляпчев
Монарх цар Борис III
Мандат
6 октомври 1919 г. – 16 април 1920 г.
Назначен от 18 Обикновено НС
Министър-председател
 - Александър Стамболийски
Монарх цар Борис III
Мандат
14 юни 1913 г. – 17 юли 1913 г.
Назначен от 15 Обикновено НС
Министър-председател
 - Стоян Данев
Монарх цар Фердинанд I
Роден 12 февруари 1875 г.(1875-02-12)*
гр. Горна Оряховица,
Османска империя
Починал 15 май 1954 г. (на 79 г.)
Пазарджишки затвор,
България
Националност българин
Религия православен християнин
Съпруг(а) Смарайда Стефанова Бурова, род.Салабашева,
(1895–след 1954)
Деца инж. Стефан Буров
(1915–1980)
Недялка Велева–Бурова (1917–1991)
Полит. партия Народна партия (до 1923)
Демократически сговор
(от 1923)
Университет Парижки университет
Професия икономист и финансист
Народен представител в:

V ВНС   X ОНС   XI ОНС   XV ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Портал  Портална икона   Политика

Атанас Димитров Буров е български финансист и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931).

Произход[редактиране | edit source]

Бъдещият политик се ражда като второ дете в семейството на Димитър Атанасов Буров и съпругата му Кинка, по баща Поптодорова. Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселенец от Южна Русия. [1]

По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875.

Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка.[2] Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина.[1] Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.[2]

Акция на Акционерно дружество "Бяло море".

След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия — минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други. Участва в Балканската война.[2]

Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител. През 1911-1912 година е подпредседател на Народното събрание, а през 1913 година е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919-1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.[2]

След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).[2]

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев , образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.[2]

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик.

Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в затвора в Пазарджик.

През 2000 г. Буров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954г, в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат.

— из "Атанас Буров. Живот за България", книга написана от Жоро Цветков
по документи и спомени на роднини, изд. на БАН, София, 1992,
ISBN 954–430–164–Х, с.193–194

Семейство[редактиране | edit source]

През 1912 г., на прием в двореца по повод честването на 18-годишнината на престолонаследника Борис, Атанас Буров се среща за пръв път със Смарайда Салабашева, 17-годишната дъщеря на полк. Стефан Салабашев. Няколко месеца по-късно се сгодява за нея. А през 1913 г. се женят. През 1915 г. се ражда синът му, Стефан (1915–1980), а през 1917 г. и дъщеря му Недялка (1917–1991) г.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Атанас Буров в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikisource-logo.png Уикиизточник
  1. а б в г Жоро Цветков, "Атанас Буров. Живот за България", изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х
  2. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 70-72.

Външни препратки[редактиране | edit source]

ISBN 954-430-164-X

Христо Тодоров министър на търговията, промишлеността и труда
(14 юни 1913 – 17 юли 1913)
Жечо Бакалов
Янко Сакъзов министър на търговията, промишлеността и труда
(6 октомври 1919 – 16 април 1920)
Недялко Атанасов