Атанас Буров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Буров
български политик
Атанас Буров 
Роден: 12 февруари* 1875
Горна Оряховица, Османска империя
Починал: 15 май 1954  (на 79 години)
Пазарджик, България
Народен представител в:

V ВНС   X ОНС   XI ОНС   XV ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Атанас Димитров Буров е български и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931).

Биография[редактиране | edit source]

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875 година в семейството на видния търговец Димитър Буров. Негов по-голям брат е бъдещият банкер Иван Буров.

Буров учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка.[1] Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.[1]

Акция на Акционерно дружество "Бяло море".

След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия — минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други. Участва в Балканската война.[1]

Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител. През 1911-1912 година е подпредседател на Народното събрание, а през 1913 година е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919-1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.[1]

След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).[1]

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев , образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.[1]

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик.

Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в затвора в Пазарджик.

През 2000 г. Буров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 70-72.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ISBN 954-430-164-X

Христо Тодоров министър на търговията, промишлеността и труда
(14 юни 1913 – 17 юли 1913)
Жечо Бакалов
Янко Сакъзов министър на търговията, промишлеността и труда
(6 октомври 1919 – 16 април 1920)
Недялко Атанасов