За храброст
| Орден „За храброст“ | |
|---|---|
 Орден „За храброст“ голям кръст на великия магистър на ордена |
|
| Присъждан от България | |
| Тип | Орден |
| Избираемост | (до 1946 г.) - военнослужещи в българската или чужди армии, само по време на война (от 2003 г.) - военни или граждански лица |
| Присъждан за | (до 1946 г.) - мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле (от 2003 г.) - проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава |
| Статус | Понастоящем присъждан, с прекъсване от 1946 до 2003 г. |
| Статистика | |
| Учредено | 1 януари 1880 |
| Първо присъждан | 17 април 1880 |
„За храброст“ е висш български орден даван в Царство България и Република България. Той е най-почитаният български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 г. до настоящия момент, с прекъсване от 1946 до 2003 г.
Съдържание |
[редактиране] Царство България
[редактиране] История
Орденът "За храброст" е учреден с указ на княз Александър Батенберг на 1 януари 1880[1]. Той е първият български орден, като за модел при създаването му използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия - символ на национална независимост.
Държавният глава и престолонаследникът по право са кавалери съответно на Военен орден „За храброст“ I степен и Военен орден „За храброст“ IV степен. Поради голямото си уважение към ордена, Н.В. цар Борис III никога не е носил ордена „За храброст“ I степен и Големия кръст, а само получените от него по време на Балканската война (1912 - 1913) орден „За храброст“ III степен, 2 клас, по време на Първата световна война (1915 - 1918) орден „За храброст“ III степен, 1 клас и полагащия му се като престолонаследник орден „За храброст“ IV степен, 2 клас, връчен му през 1894 година.[2]
Първото награждаване с ордена „За храброст“ се състои на 17 април 1880 г., когато са наградени 33-ма участника в Руско-турската война (1877-1878). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст „За храброст“ IV степен е Йончо Бобевски - един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878) - носител на руския орден „Георгиевски кръст“.[3]
Интересен е фактът, че в периода (1937—1940) знака на ордена „За храброст“ IV степен, 1-ви клас се използва в качеството на опознавателен знак за ВВС на България, аналогично на „Железния кръст“ - традиционната емблема на германските ВВС.
След премахването на монархията ордените и медалите от Царство България биват напълно заменени с други. Така на 15 септември 1946 г. най-почитаният български орден - Орденът за „За храброст“ - престава да съществува.
Кавалерите на ордена "за храброст" и наградените с войнишкия му кръст са имали своя организация Общество на кавалерите на ордена за храброст, която е създадена през 1934 г. и просъществува до 1944 г., когато е забранена от комунистическата власт.
[редактиране] Описание
[редактиране] Орден „За храброст“
- Велик кръст на ордена „За храброст“
Великият кръст на ордена се дава само на владетеля, който е и негов Велик магистър. Състои се от огърлие, звезда и мантия (от княз Фердинанд) Съществуват пет различни емисии на ордена.
- Първа Батенбергска емисия (1886)
- Втора Батенбергска емисия
- Първа Фердинадска емисия
- Втора Фердинадска емисия
- Трета Фердинадска емисия
- Орден „За храброст“ I степен 1 клас (до 1886 г. се нарича Орден „За храброст“ I степен)
Съществуват 4 емисии.
- Орден „За храброст“ I степен 2 клас (от 1886 г.)
С този орден се награждават български и чужди генерали, както и чужди владетели.
Втора, трета и четвърта степен на ордена се дават на генерали и офицери в зависимост от заеманата от тях длъжност.
- Орден „За храброст“ II степен
Съществуват две емисии
- Орден „За храброст“ III степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ III степен)
Съществуват три емисии
- Орден „За храброст“ III степен 2 клас (от 1915 г.)
Съществуват пет емисии
- Орден „За храброст“ IV степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ IV степен)
Съществуват седем емисии
- Орден „За храброст“ IV степен 2 клас (от 1915 г.)
Съществуват десет емисии
[редактиране] Войнишки кръст „За храброст“
Войнишкият кръст „За храброст“ е медал, причислен към ордена „За храброст“. Отличията за по-нисшите чинове т.е. войници и подофицери са въведени заедно с офицерските. I и II степен са позлатени, а III и IV посребрени. Размерът им е по-малък от офицерските (33-34 мм) и са с по-тясна лента. Степените се различават по наличието или отсъствието на напречни ленти, чийто краища са раздвоени.
- Войнишки кръст „За храброст“ I степен
позлатен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
- Войнишки кръст „За храброст“ II степен
позлатен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
- Войнишки кръст „За храброст“ III степен
посребрен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
- Войнишки кръст „За храброст“ IV степен
посребрен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
[редактиране] Кавалери на ордена „За храброст“ I степен
В българската военна история има само трима човека, кавалери на ордена „За храброст“ I степен, а именно:
- Стефан Стамболов - бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист.
- Георги Живков - български революционер и политик от Народнолибералната партия, на три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886-1887) и министър на народното просвещение (1886, 1887-1893)
- генерал-майор Сава Муткуров - регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов
Владетели, кавалери на ордена:
- Княз Александър I
- Цар Фердинанд I
- Цар Борис III
- руският Император Александър III
- сръбският Крал Милан I
- румънският Крал Карол I
Освен това, орденът е присъден на:
[редактиране] Република България
[редактиране] История
След 57 години прекъсване със закон от XXXIX Народно събрание приет на 29 май 2003 г. и обнародван в Държавен вестник от 21 май 2004 г. орденът е възстановен. В съвременния си вариант той има само три степени, няма класове и отново бива с мечове за военни лица и без мечове за граждански.
[редактиране] Описание
Самият орден има синя лента и се носи на гърди. Притежава три степени и две категории - с мечове (който се връчва на военни лица) и без мечове (връчван на цивилни лица)
Трите степени на ордена се различават по вид както следва:
- Първа степен: златен кръст, покрит с емайл, в средата на лицевата страна - медальон със златен лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
- Втора степен: сребърен кръст, покрит с червен емайл, в средата на лицевата страна - медальон със златен лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
- Трета степен: бронзов кръст, в средата на лицевата страна - медальон с лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
С орден "За храброст" с мечове се награждават само военни лица, както следва:
- С първа степен - висши офицери - генерали и адмирали;
- С втора степен - офицери;
- С трета степен - сержанти и войници.
[редактиране] Виж също
[редактиране] Бележки
- ↑ Според о.з. полк. Никола Рухчев председател на Съюза на възпитаниците на НВ военни училища. На места се среща и датата 17 април 1879, въпреки че, тази дата е малко вероятна, тъй като това е датата на встъпване на власт на княз Александър I
- ↑ Списание „Нашата конница“, бр. 5,6, 1939 г., стр. 8
- ↑ Стойчев, И., „Исторически бележки върху бойното знаме на 25-и п. Драгомански полк“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941 с. 41. София, Печатница на военноиздателския фонд
[редактиране] Външни препратки
Ордени: Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“ | Военен орден „За храброст“ | Княжеский орден „Св Александър“ | Народен орден „За гражданска заслуга“ | Народен орден „За военна заслуга“ | Орден „За заслуга“
Наградни медали и знаци: Медал „За наука и изкуство“ | Знак „За спасяване на знаме“ | Знак „ За 10 години отлична служба“ | Знак „ За 20 години отлична служба“ | Медал „За насърчение към человеколюбие“ | Медал „За заслуга“ | Медал „За человеколюбие“ | Медал „За спасяване на погибающи“ | Знак „Самарянка“ на Царица Елеонора |
Възпоменателни медали: За участие в Сръбско-българската война 1885 | Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887 | Кръст за независимостта на България 1908 | Медал по случай 80-годишнината на Княгиня Клементина | Медал за участие в Балканските войни (1912-1913) | Медал за участие в Европейската война (1915-1918)
Други възпоменателни медали: За Освобождението 1877–1878 | За избирането на принц Александър Бетенберг за български владетел (1879) | За възшествието на Княз Александър Батенберг (1879) | Възпоменателен медал за кончината на Княгиня Мария Луиза | За абдикацията на княз Александър I 1886 | За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза | 25 години от Априлското въстание | Медал за 10-години от възшествието на Цар Борис III | Медал „Пълнолетие на Цар Симеон II“ 1955
