Отличия на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орденът „Св.св. Равноапостоли Кирил и Методий“ - най-високото отличие на Царство България

Въпреки богатата история на България, историческите сведения за отличия в древността са оскъдни. Открити са древни български коланни апликации, които са били носени от проявили се в боя воини.

Отличия на Трето българско царство[редактиране | edit source]

Отличията на Третото българско царство се делят на ордени, медали и почетни знаци.

Ордени за храброст (горен ред) и медали на Третото българско царство

С ордени се удостояват цивилни и военни лица за особено големи заслуги и постижения в служба на държавата. Със знаци обикновено се награждават лица за определена тяхна заслуга, а по-рядко - по повод на конкретно събитие. На външен вид те се доближават до ордените, а по същност и съдържание стоят по-близо до медалите, които се раздават по повод на някакво политическо или историческо събитие или за заслуга.

През 1879 г. с чл. 59 от Търновската конституция законодателите от Третото българско царство учредяват първия български орден, създадения на 1 януари 1880 г. военен орден „За храброст“. Най-висшето българско държавно отличие е бил орденът „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. [1]

В България Националният военноисторически музей разполага с най-много български и чуждестранни отличия. [2]

Народна република България[редактиране | edit source]

Наградната система на НРБ създава много видове отличия, между които 17 ордена, подредени по старшинство в 8 степени.

Първият по старшинство е орден “Георги Димитров”. В средата му е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който има златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Получен е от 4000 души. Освен самостоятелно, орденът се е връчвал и на всички носители на златните петолъчки “Герой на република България” и ”Герой на социалистически труд”, връчени съответно на 58 и 1700 души.

Орден "Народна Република България" I ст.

Орден “13 века България” е учреден е с указ на Държавния съвет на 16 октомври 1981 г. по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава. Той представлява двустранно емайлирана петолъчка с вграден средновековен детайл от 8 грама злато. Негови притежатели са около 100 нашенци и чужденци.

Лауреатите на Международна ботевска награда са петнайсетина души, сред които Гюнтер Валраф, Ласло Наги, Марио Бенедети, Евгений Евтушенко и др.

14-каратовият знак “Летец космонавт на НРБ” е произведен всичко на всичко в пет екземпляра. №1 и №2 са връчени на Георги Иванов и Александър Александров[1].

Всички отличия от наградната система на НРБ, с изключение на трите ордена Стара планина, Мадарски конник и Орден на розата са отменени с изменение на указ №1094 на 21 март 1991 г. от 7 Велико Народно събрание.

Действащата наградна система[редактиране | edit source]

Правната уредба на действащата наградна система в Република България се съдържа в Конституцията и в Указ 1094 за духовното стимулиране. Ордените се учредяват от Народно събрание и се връчват от Президента на републиката. Предложението за връчване се прави от Министерството на външните работи, а за награждаване на български граждани с орден „Стара планина“ - от Министерския съвет.

С промените в Закона за ордените и медалите на Република България, от 2003 г. съществуват шест вида ордени и един медал:

  • Орден „Стара планина“ - според закона се връчва на български граждани, които имат „изключително големи заслуги към Република България“ и на чужди граждани с „изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека“. Този орден има няколко различни варианта и степени.
  • Орден „Св. св. Кирил и Методий“ - дава се на български и чужди граждани, които имат „значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката“. Също има няколко варианта и степени.
  • Орден „За гражданска заслуга“ - дава се на „български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България“. Две степени - златен и сребърен.
  • Орден „За военна заслуга“ - дава се на български и чужди граждани, които имат „големи заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за участието в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции, за дългогодишна и безупречна служба и принос за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България“. В три степени - златен, сребърен и бронзов.
  • Орден „Мадарски конник“ - за „чужди и български граждани за особено големи заслуги за установяването, укрепването и развитието на двустранните отношения с Република България“. Две степени.
  • Орден „За храброст“ - за „военни и граждански лица за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава“.
  • Медал „За заслуга“ - за български граждани със „заслуги в различни области на обществения живот - култура, наука, образование, отбрана и национална сигурност, здравеопазване, спорт, за укрепване и развитие на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии и за опазване на околната среда, както и за проявена лична доблест“. Медалът има само една степен.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Колко са златни златните ордени?. // Посетен на 1 октомври 2013. в. Труд, 7 април 2010

Външни препратки[редактиране | edit source]