Стефан Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Карагьозов
български предприемач, общественик и дарител
Роден: 1818
с. Присово, Търновско
Починал: 1879
Търново, България


Стефан Недев Карагьозов е изтъкнат търновски фабрикант, дарител и общественик.

Биография[редактиране | edit source]

Роден през 1818 г. в с. Присово, Търновско. Баща му Недю Карагьозов е бакалин. Негови братя са Димитър Карагьозов, Никола Карагьозов и Ангел Карагьозов, също търговци. Син на Димитър и племенник на Стефан е Ангел Карагьозов - юрист, Председател на Върховния касационен съд /1927-1934/ и Министър на правосъдието /1935-1937 с прекъсване/. Никола Карагьозов е баща на известния учител, политик, фабрикант, дарител и почетен немски вицеконсул Васил Николов Карагьозов и Николаида Карагьозова - Икономова.

Приятел и бизнес парнтьор в някои начинания с големия търновски търговец и борец за черковна независимост хаджи Николи Минчоолу.

Стефан Карагьозов учи в търновското килийно училище.

Предприемачество[редактиране | edit source]

През целия си живот се изявява като един предприемчив и находчив човек. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които доставял от Цариград. Женен за дъщерята на чорбаджи Кръстьо х. Недев Момчоолу Евгени. Собствените средства, които успял да натрупа и с капитал, получен в зестра от своя тъст се сдружава с търговеца х. Павли Иванов двамата откриват търговска кантора в Цариград. След 40-те години на XIX век Търново става обект на чуждестранен интерес, породен от развитие на занаятите, в това число на бубарството; с униатското движение - в града започват да се застояват за по-дълъг период италианци, унгарци, австрийци. Някои от тях поддържат тесни връзки с местни търговци като Ангел Попов, Никола Златев, Стефан Карагьозов. В броя на вестник "България" от 20 юни 1859 г. е направен коментар за пристигане в Търново на цяла група италианци и французи по повод търговията с пашкули. Новонатрупаните капитали дали възможност на Стефан Карагьозов да построи фабрика за печене на пашкули и точене на коприна в Търново. Фабриката е оборудвана с "модерни машини, италиански образец, инсталирани от италианската Doina от Бергамо. Парната машина и парния котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel. Стефан Карагьозов работи първоначално в съдружие с представителя на италианска фирма Д. Викенти. След няколко години става едноличен собственик. Изявява се като монополист в домашното производство на коприна в Търново и Горна Оряховица. Освен с преработката на пашкули, във фабриката се произвежда и спирт. През Руско-Турската война /1877-1878/ фабриката е превърната в житен склад, а по-късно е разграбена от населението. В съдружие с брат си Димитър Карагьозов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира и построяват парна мелница в местността Дервеня. Клон на същата фабрика е открита и в Габрово. За нуждите на предприятията си Стефан Карагьозов организира добив на въглища от мините в Шипченско - Тревненската планина и Средна Стара планина.

Други заслуги[редактиране | edit source]

На 02 януари 1867 г. в десет стайната къща на търговеца Димитър х. Ничов открита първата болница Търново - "Св. св. безсребърници Козма и Дамян". Тя е четвъртата в България по онова време и първата изцяло поддържана от българи. За неин първи управител е назначен Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев.

През 1867 г. габровският търговец Йонко Балкански, който имал дюкян в Плоещ, Румъния, е заподозрян за комита и заловен. Благодарение застъпничеството на Стефан Карагьозов е освободен и се завръща в Румъния.

През 1872 г. заптиета арестуват Недьо Жеков в Лясковец и го повеждат към Търново. Конфискувана е част от личната му библиотека, която включва книги, вестници, ръкописи, писма, кореспонденция, документи донесени от Белград. Самият Недьо е отведен през Търново към Русе, за да отговаря пред Мидхат паша, но по съвет на Стефан Карагьозов книжата са запалени на площада пред конака, за да не попаднат в ръцете на Мидхат.

Общественият контрол над училищата се осъществява от Атанас х. Николов, х. Иванчо Ангелов, Димитър Николов, Атанас х. Йованов. През януари 1858 г. тези "хесапи" /сметки/ са прегледани от градоначалниците и са одобрени от от тях. Подписът е на попечителя Стефан Карагьозов.

Гражданството оказва натиск и върху Пандели Кисимов да преустанови заниманията си "като ревностен настоятел и специален кореспондент" на про-униатския вестник "България". Група ревности националисти и поддръжници на Православието, съставена от Димитър х. Ничов, Кръстьо Н. Момчоолу, Евстати х. Николов Паница, Стефан Карагьозов, Атанас х. Николов, Георги Кабакчиев и учителите Никола Михайловски и Никола Златарски, му поставят категорично условие да прекъсне всякакви връзки с Драган Цанков и неговото издание.

Стефан Карагьозов и БРЦК[редактиране | edit source]

Когато Левски е заловен в Търново, много търновци търсят различини начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на революционния комитет, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали не може да се направи нещо, Апостолът да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да го освободят. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.” (Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635).

Затова и опитите за намеса и действия са обидно плахи и неефективни. Единият е на търговеца Стефан Карагьозов – тогава член на градската изпълнителна власт, да бъде изпратен Жоржо Момчев, за да разбере нещо за състоянието и поведението на арестувания.

Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, е извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора и да превърже ухото му. Той е последният търновчанин, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.

Стефан Карагьозов умира през 1879 г. в Търново след заболяване от тиф. Дейността на фабриката му замира.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия България, С.1982, с.330
  • "Бележити търновци", С.1985 г., с. 170
  • Д-р Цончев Петър, "Из стопанското минало на Габрово",Габрово, 1929;1996,с.329
  • Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с.705
  • "Човеколюбива болница на светите безсребреници Козма и Дамян", "Цариградски вестник" Тонков Тихомир по материали от ТДА - ВТ, "Велико Търново отблизо",бр. 61, април-май/2008 г., с.6-7
  • Николов Григор, "По пътя от богатството до Бога", сп. "Мениджър - преди и след пърлвия милион", октомври 2008, с.80
  • инж. Карагьозова Веселинка, "Биографична справка за Васил Карагьозов", Габрово, 2006 г.
  • Карагьозов Божидар, "Чудният даскал - първият европеец в Габрово",в-к "Габрово днес",бр.19/22.03.1991 г.,с.8
  • Кираджиев Светлин,"Велико Търново", С.2007, с.43
  • Колева Ивелина, Колева Елена,"Васил Карагьозов - in memoriam", сп. "Минало",бр.2/2008 г.,

с.88-96

  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Един изтъкнат габровец - монах в Зографски манастир", в-к "100 вести" /Габрово/, подлистник "Християни", 15.04.2010, стр.4
  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр.605
  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632-635
  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 506
  • Колева Елена, Колева Ивелина, Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България, сп. Минало, бр.2 / 2011
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Чорбаджи Стефан Карагьозов - първият крупен и модерен предприемач на Търново, изявен дарител и активен общественик", "Приносът на българските чорбаджии през епохата на Възраждането", Г. 2011