Пазарджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Пазарджик
Пазарджик
Pazardzhik.jpg
България
Red pog.png
Пазарджик
Област Пазарджик
Red pog.png
Пазарджик
Общи данни
Население 77 103 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 70 728 (НСИ)
Землище 37,382 km²
Надм. височина 205 m
Пощ. код 4400
Тел. код 034
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 55155
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(независим)
Адрес община
4400 Пазарджик; бул. "България" №2 тел.: (034)445-501

Па̀зарджик е град в Южна България. Той е център на община Пазарджик и на област Пазарджик и е в близост до град Пловдив. Лежи на двата бряга на р. Марица и е втория най-важен културен и административен център в Централна Южна България. Последното преброяване на НСИ към 31.12.2013 г. оценява населението на града на 70 728 жители.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Град Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 m. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от турско иго той започва да се разраства и по десния бряг на реката. Пазарджик е равнинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Средна гора, на север и Родопите на юг.

Разстоянието от София до Пазарджик е 108 km по магистрала Тракия, а до Пловдив - 36 km. Важен е пътят до Панагюрище - 43 km, до - Стрелча 40 km, за Пещера/Батак - 35 km, през пролома на Чепинската река за Велинград - Ракитово - 41 km.

Централна градска част
Старата поща и Часовниковата кула

Административно-териториално деление[редактиране | edit source]

Пазарджик е разделен на следните квартали:

  • Вароша
  • Руски
  • Стадиона
  • жк Запад
  • жк Изток
  • Изгрев
  • Индустриална зона
  • жк Младост
  • Чиксалън
  • Писковец
  • жк Ставропол
  • жк Устрем
  • Център
  • Широк център
    • вкл. жк Манастири
    • вкл. Щаба
    • вкл. ДЗС-то
  • жк Бесапара
  • жк Ябълките
  • Лагера
  • жк Димчо Дебелянов
  • Гарата
  • жк Марица

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът в град Пазараджик е изцяло равнинен. Недалеч се намира Бесапарският рид. Наблизо, край село Мокрище има много могили от времето на траките, които са изкуствени образувания.

Води[редактиране | edit source]

На 2 километра западно от града в Марица се влива река Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се вливат и реките Луда Яна и Чепинската река.

Климат[редактиране | edit source]

Входната алея на Парк-остров „Свобода“ (преди ремонта)

Климатът на града е преходен между умерено-континенталния и средиземноморския климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура е 12,5 °C. Най-топлите месеци са юли и август със средна месечна температура 23-24 °C, а най-студените януари и февруари със средна месечна температура 1-2 °C. Дните с температура над 32 °C са около 35 за година.

Годишната сума на валежите е около 500 mm, което нарежда Пазарджик сред най-сухите градове в България. Максимумът на валежите е сходен с този на средиземноморския климат, а именно пролетно-есенен максимум и зимно-летен минимум. Основното количество валежи пада през октомври-декември и април-юни. Снежната покривка се задържа средно по 23-24 дни в година, като има години, в която такава няма.

Ветровете в района са слаби, средната годишната скорост е около 1 m/s.

Неприятни климатични явления: през студеното полугодие това е т.нар. температурна инверсия, която се получава, когато студен арктически въздух нахлуе в страната и така в низините и котловините температурата може да падне до -30 °C. През декември е характерна мъглата. Неприятно за летния сезон явление е лятната буря, със силен поривист вятър, градушка и гръмотевична буря. Друго неприятно климатично явление, което засяга Пазарджик през топлото полугодие, е сушата, съпътствана с горещ тропически въздух, който може да повиши температурата до 43-44 °C. В преходните сезони опасни могат да бъдат ранната есенна и късната пролетна слана.

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките — „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от акерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481-1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото име на гр.Септември) да пазят прохода Момина клисура. Така и дошло първоначалното име на града — Татар Пазарджик. "Пазарджик" е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „джик“ показва, че градът е бил малък пазар.

Нос Пазарджик на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Пазарджик.[1]

История на града[редактиране | edit source]

Основаване под османска власт[редактиране | edit source]

Най-ранното споменаване на Пазарджик в историческите извори се съдържа в подробния муфассал регистър на акънджиите, съставен в дните от 2 до 11 декември 1472 г. В него самият град е описан на 2 места в дефтера под имената Базар Йенидже-и Татар и Базар Татар Йенидже, и е посочен като град, спадал към нахията Филибе (Пловдив)[2]. Така че след като Пазарджик категорично е съществувал през 1472 г., цели 13 години преди "официалното" му основаване (т.е. трябва да се приеме фактът, че тезата за образуването на града през 1485 г. от акерманските татари, преселени по времето на султан Баязид ІІ (1481-1512), следва да бъде отхвърлена като невярна). Според данните на акънджийския тефтер от 1472 г., към годината на съставянето му Пазарджик е бил изцяло мюсюлмански град, наброяващ около 105 домакинства - всичките мюсюлмански (пак там - виж пос. съч.) Пазарджик е основан през 1485 г. като важна станция на главния път през Балканския полуостровВиа Милитарис, от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина.

Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена така наречената „Ески джамия“ (Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.

През 1574 г. великият везир Дамат Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик — Куршум хан, разположен на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11 570 m2. Турският пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., когато е опожарен. След Освобождението той е окончателно разрушен.

Начало на водоснабдяването се поставя през 1748 г. с хващането на изворите при село Ивайло на 5 km северно от града и отвеждането на водата по канални тръби до 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930 г.

След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Първите тюркски поселници, юруците, са преди всичко животновъди. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и кожарството. От втората половина на 17 век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чумата и холерата.

От средата на 16 век в града започват да се заселват и българи-християни от околните села, които преди това посещавали града само за пазар. През втората половина на 16 век, когато в Пазарджик трайно се настанява българското население, градът се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Свето Успение Богородично“. Оттук се създава първата българска махала — Вароша.

През втората половина на 17 век Пазарджик продължава да се развива в северна посока; вероятно тогава се създава и голямата българска махала "Чиксалън", в която после е построена църквата "Свети Архангел". След това, през 18 и началото на 19 век в северна посока се създават чисто българските махали "Кавлъккавак" и "Сюлюккавак". Според някои сведения, към средата на 19 век Пазарджик се състои от 33 махали — 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. През 1865 г. населението е на Пазарджик е около 25 000 хиляди, българите съставят 57% от него, а турците - 28,5%. [3] Като търговски град, Пазарджик привлича и друго население — евреи, арменци и др.

С основаването на Пазарджик през 1485 г. за негов управител е назначен предводителят на татарите-стражи Саръхан с титлата бей. Скоро обаче той е убит от своите хора и в 1492 г. за управител на Пазарджик и неговата област от Цариград е назначен Шиттър ага. Той и неговите потомци като полунезависими феодални семейства управляват наследствено Пазарджик до 1657 г. Оттогава до обявяването през 1840 г. на танзимата (равенството) Пазарджик и неговата кааза са управлявани от феодалното семейство на Каванозовци, а от 1840 г. до Освобождението — управителите са назначавани пряко от Цариград.

През 19 век, когато Пазарджик достига най-високата си точка на развитите, той е вече между големите градове в България. През 18 и 19 век 70% от жителите му са занаятчии и търговци. Тогава се пораждат и стоково-паричните отношения — земеделците се увеличават малко след Хатихумаюна от 1856 г., когато българите добиват право на земеделска собственост.

Във връзка със своето голямо занаятчийство, земеделско и животновъдно производство и кръстопътното си положение, градът върти значителна търговия, макар засенчван в това отношение от съседния и по-голям търговски град Пловдив. Той не е обикновен център за размяна на стоки между полското и планинското население на своята област, а търгува с всички български земи (Мизия, Тракия и Македония), после със Сърбия — до Виена, Влашко, Цариград и Мала Азия.

Пазарджишките търговци и занаятчии участват в много панаири, особено в Узунджовския панаир. Интересно е, че Пазарджик взема участие в международното изложение в Париж през 1855 г.

Пазарджик е измежду градовете, които вземат най-активно участие във Възраждането ни. Възраждането на града започва в началото на последната четвърт на 18 век, когато за епископ на Пазарджик е пратен българинът Дионисий Агатонийски, родом от пазарджишкото село Драгор. Наред с гръцкия, той въвежда в църквата използването и на български език. Венец на неговата възродителна дейност е отварянето в 1823 г. на общо българско училище, в което освен гръцки се преподава и на български език. А през 1845 г. се открива и класно училище, където учебните занятия се водят само на български език.

Читалище „Виделина“

Църковната борба в Пазарджик завършва с победа на 19 октомври 1859 г., когато гръцките духовници са изгонени от църквата „Света Богородица“ и богослуженията започват да се четат само на български.

През 1862 г. се основава читалище „Виделина“ („видело“ е архаичната форма на „светло“), а през 1870 г. и женско дружество „Просвета“.

Кочо Честименски е родом от пазарджишкото село Динката. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик с председател Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. тук Бенковски основава революционен комитет с председател Яков Матакиев. Председател на Пазарджик в Оборище е учителят Иван Соколов, бивш участник в Легията в Белград.

Пазарджик е освободен от Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко на 14 януари 1878 г. (нов стил). Благодарение на арменеца Ованес Съваджъян, турското командване не успява да изпълни коварния си и чудовищен план — да запали града и унищожи българското му население, преди да се оттегли.

След Освобождението[редактиране | edit source]

Константин Величков

Турците напускат завинаги Пазарджик, оставяйки след себе си един полуразрушен град, недоимък и глад сред населението.

На 20 януари 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласоподаване за временна градска управа. Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Соваджиян. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет. В града е уреден руско-български клуб, който се занимава с просветна дейност.

Според административното устройство на Източна Румелия, Пазарджик е център на департамент (област). Той включва в границите си околиите Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Начело на департамента стои перфект. Първия перфект на Татарпазарджишкия департамент е Георги Бинев от Стара Загора, виден възрожденски деец и революционер, един от най-просветените българи по това време.

На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрание. С голям ентусиазъм са избрани Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик — Константин Величков.

И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на богати пазарджиклии.

Между балканските и световните войни[редактиране | edit source]

Градът през комунизма[редактиране | edit source]

Развитие в посткомунизма[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Пазарджик
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
население 15 659 Повишение 18 098 Повишение 23 228 Повишение 30 376 Повишение 39 499 Повишение 55 430 Повишение 65 727 Повишение 77 340 Повишение 82 578 Повишение 79 476 Понижение 71 979 Понижение
Източници:[4]

Според първото преброяване, проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 г., за първи път запитващите имаха възможност да отговорят доброволно на въпросите за етническа и религиозна принадлежност, както и за майчин език. Така в Пазарджик на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 66 397 души, 57 332 от тях се определят като българи, 4822 като турци, 3423 като роми и 325 посочват, че имат друга етническа принадлежност (арменците и др.).[5]Ромското населемие е концентрирано в двете ромски махали на града - в кв. "Изток" и в Пич маала.

По данни от преброяването през 2011 г., населението на Пазарджик е намаляло до 71 979 души, процесът на намаляване на населението започва в началото на 90-те години на ХХ век, когато града достига пиковия си брой жители. По данни от преброяването през 1992 г. населението на града е възлизало на 82 578 души, след което започва бавен спад на жителите.

Вероизповедание[редактиране | edit source]

"Свето Успение Богородично" - 1837 г.

В града преобладава християнското население от източноправославната група. Не са малко и общностите на другите видове християнство — петдесятна църква, особено силно застъпена сред ромското население, адвентна църква и евангелска църква, както и общността на арменската апостолическа църква, чийто църковен имот (църква, училище, пристройки, красив калдъръмен двор и масивна ограда с голяма порта) просъществува до 1969 г., когато са унищожени заради строителството на нова градска автогара.

След дълги години на 14 май 2005 година днешните арменци правят първа копка на нов миникомплекс- Арменско духовно-културен дом “Сурп Степаннос – Ованес Съваджъян”. Същинският строеж започва на 4 юли 2005 година и продължава да се изгражда поетапно с помощта на волни дарения от арменци, българи и малки помощи от Диаспората.

В началото на 2011 година изцяло е завършен грубият строеж на църквата, издигнати са двата кръста, изграден е сутеренът под клуба /Агумпъ/, където ще се помещава арменското кафене.

ДЕКЕМВРИ 2011 г. -- Официално откриване на църквата “Сурп Степаннос "

В Пазарджик има и мюсюлмани и евреи, които имат храмове.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Сградата на Общината

Действащ кмет на град Пазарджик е Тодор Попов, избран през 2007 г. и преизбран през 2011 г.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Пазарджик е побратимен град или партньор с:[6] [7]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Търговия[редактиране | edit source]

В града има филиали на множество търговските вериги:

В центъра на града е изграден търговско-развлекателен комплекс Сентрал Мол, а в индустриалната зона са разположени множество складове за търговия на едро.

Транспорт[редактиране | edit source]

Автогарата и ЖП гарата са разположени в южните покрайнини на града. Градската транспортна мрежа в Пазарджик е съставена от 16 автобусни (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 13А, 14, 14А) и 6 тролейбусни линии (1, 1Е, 2, 2Е, 4, 5), които обхващат най-важните райони на града. Предстои и създаването на ново тролейбусно трасе през източната част на града, МБАЛ и Индустриалната зона. От 2012 година предстои построяването на нова - голяма автогара на мястото на бившата казарма, южно от централния мост над река Марица и на 1 km северно от ЖП гарата и сегашната автогара.

Образование и наука[редактиране | edit source]

В Пазарджик има 2 висши учебни заведения (ВУЗ Земеделски колеж[9] и Колеж за начални педагози) и филиал на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", 4 начални, 7 основни, 4 средни общообразователни училища, 10 профилирани гимназии, 1 междуучилищен център за професионално обучение след VI и VII клас, и един обединен детски комплекс за извънкласни форми.

Създадени са връзки между Техникума по селско стопанство и земеделското училище “Сен Шели д`Апшер” - Франция. Езиковата гимназия “Бертолт Брехт” е член на инициативата Schulen: Partner der Zukunft, на Асоциацията на Кеймбридж училищата и поддържа активни контакти с културните институти от Германия, Франция, Великобритания и Испания, с центъра за срещи “Саксония-Анхалт” в Пловдив, с фондациите “Отворено общество”, “13 века България”, “Св. Кирил и Методий”.

От 1995 г. функционира като клон на държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение, ДП "БГЦПО"(ДП БГЦПО клон Пазарджик[10], който предлага курсове за икономическа, техническа и езикова квалификация на заети и безработни лица. Работят и частни езикови училища и школи - ФАРОС, ЕВРОПА, ТИТ, ЕЗИКОВ ЦЕНТЪР ЛОГОС.[11] В града се намира и специализирано полицейско училище с военна база, състояща се от стрелбище и площадки за вертолети.

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

Старата поща и часовниковата кула
Втората часовникова кула в града, бивша римска църква
  • Старата поща с часовниковата кула, пл. „Константин Величков“
  • Драматично-куклен театър „Константин Величков“
  • Етнографска експозиция на Регионален исторически музей, ул. „Отец Паисий“ 8, (09:00-12:00 и 13:30-16:30 ч., почивни дни — събота и неделя)
  • Къща-музей „Константин Величков“, ул. „Теодор Траянов“ 6
  • Парк-остров „Свобода“ (известен, като „Острова“)
  • Часовникова кула
  • Библиотека "Никола Фурнаджиев"
  • Читалище "Виделина"
  • Читалище "Христо Ботев"

Драматично-куклен театър „Константин Величков“[редактиране | edit source]

Драматично-куклен театър "Константин Величков"

В града се намира един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Днес театърът е обединен с кукления театър под името Драматично-куклен театър „Константин Величков“.

133-годишна театрална традиция и над 40 години държавен театър; 35 театрални сезона. Първата постановка на държавния драматичен театър в Пазарджик е „Албена”от Йордан Йовков. От „Януари” на Радичков, постановка на Крикор Азарян, до „Епични времена” пак Радичков, режисьор Петринел Гочев, от „Както ви харесва” на Шекспир с режисьор Леон Даниел до „Буря“ на Островски с режисьор Владлен Александров. От „Вампир” от Антон Страшимиров, постановка на Вили Цанков, през „Римска баня” на Станислав Стратиев, до „Задният двор” на Билгесу Еренус, постановка на Искендер Алтън. На пазарджишка сцена са работили едни от най-големите режисьори: Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Николай Поляков, Здравко Митков, Николай Люцканов и др., едни от най-известните актьори: Невена Коканова, Георги Георгиев – ГЕЦ, Георги Калоянчев, Катя Паскалева, Илка Зафирова, Златина Тодева, Леда Тасева, Георги Черкелов и още, и още… Пазарджишкият театър винаги е бил актуален и жив. Театър на днешния ден. С откриване на нестандартния прочит на текст, тема, посока. Винаги духовно млади актьори и режисьори.

Регионален исторически музей[редактиране | edit source]

Експозиция в Регионалния исторически музей

Пазарджишкият исторически музей е един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през през 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище "Виделина". През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност областите Пазарджик и Пловдив. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология; История на България XV-XIX в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив; Връзки с обществеността. Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 m2. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене.

Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата.

Художествена галерия „Станислав Доспевски“[редактиране | edit source]

Къща-музей "Станислав Доспевски"

Художествената галерия „Станислав Доспевски“ е основана през 1966 г. Носи името на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски (1823-1878), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда на галерията е открита през 1980 г. По-късно (1911) в нея се помещава и Регионалният исторически музей. Общата изложбена площ е 800 m2. Художественият фонд на галерията надхвърля 10 000 творби.

Експозицията представя българското изобразително изкуство от края на миналия век до наши дни. Тя се състои от 731 творби на 204 автора и е разположена в 5 изложбени зали. Представени са всички жанрове (портрет, пейзаж и композиция), както и различните течения в българското изобразително изкуство: възрожденски реализъм, романтизъм, академизъм, реализъм, символизъм, импресионизъм, експресионизъм, социалистически реализъм, абстракционизъм и др.

Художествена галерия „Станислав Доспевски“ има два филиала: къща-музей „Станислав Доспевски“ и къща-музей „Георги Герасимов“, както и експозицията на открито на Величко Минеков.

Къща-музей „Константин Величков“[редактиране | edit source]

Родна къща на Константин Величков (18551907 г.) – виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник.

Къщата се намира на ул. „Вл. Гьошев“ 4. Едноетажна и с чардак, тя е построена около 1850 г. През 1964-1965 г. къщата е основно ремонтирана и реставрирана. От 1967 г. в нея е подредена градска битова обстановка от края на XIX в. и началото на ХХ век. В родната къща на Константин Величков през 1876 г. сестра му Теофана ушива знамето на Пазарджишкия революционен комитет, а на 21 април 1876 г. Васил Петлешков пръв съобщава в Пазарджик за избухването на Априлското въстание. Къщата е филиал на Окръжния исторически музей. Открита е за посещения от 2 март 1967 г.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 21 май — Празник на града — чества се от 1930 г. всяка година, църковен празник на Св. св. Константин и Елена.
  • февруари — Ежегоден фестивал за класическа музика "Зимни музикални вечери", основан от проф. Иван Спасов
  • май — Международен мандолинен фестивал „VIVA TREMOLO“ в парк Свобода (Острова).
  • октомври — Ежегоден есенен базар на площад "Васил Левски"

Личности[редактиране | edit source]

  • Константин Величков (1855–1905) - възрожденец, поет, политик;
  • Иван Батаклиев (1891-1973) - географ, историк;
  • Стефан Захариев (1810-1871) - възрожденец, просветен деец;
  • Екатерина Михайлова (1956) - политик;
  • Никола Фурнаджиев (1903-1968) - поет.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pazardzhik Point
  2. Григор Бойков - "Татар Пазарджик ХV-ХVІІв.", Сф, 2008 г., стр. 4-20, 45-56 и 140-144
  3. Tatar Pazarcik in Encyclopaedia of Islam, Second Edition., Volume X, page 371, column 1: There were 8 Turkish schools with 500 pupils, 6 Bulgar schools with 530 pupils, and Jewish, Vlach and Armenian schools. The population is said to have amounted to 25,000 inhabitants, of whom Bulgars comprised 57% and Turks 28.5%.
  4. „pop-stat.mashke.org“
  5. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Посетен на 20.02.2012.
  6. Център за международно сътрудничество - Община Пазарджик
  7. Списък на побратимени градове
  8. Партньорството между Пазарджик и Уест Бенд
  9. ВУЗ Земеделски колеж
  10. [1]
  11. Pathways