Пазарджик

Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 метра. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от турско иго той започва да се разраства и по десния бряг на реката.

Старата поща е един от символите на града

На 2 километра западно от града в Марица се влива река Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се влива Луда Яна и Чепинската река.

Пазарджик е равнинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Стара планина - от Вежен до Ботев връх - и Родопите. Откъм югозапад се вижда най-източния връх на Рила - Белмекен (2627 м)

Разстоянието от София до Пазарджик е 109 км по магистрала Тракия, а до Пловдив - 36 км. Важен е пътят до Панагюрище - 43 км, за Пещера/Батак - 35км, през пролома на Чепинската река за Велинград - 41 км.

Климатът на града е преходен между умерено-континенталния и средиземноморския климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура е 12.5ºC. Най-топлите месеци са юли и август със средна месечна температура 23 - 24ºС, а най-студените януари и февруари със средна месечна температура 1 - 2ºC. Дните с температура над 32ºC са ок.35 за година.

Годишната сума на валежите е около 500 мм, което нарежда Пазарджик сред най-сухите градове в България. Максимумът на валежите е сходен с този на средиземноморския климат, а именно - пролетно-есенен максимум и зимно-летен минимум. Основното количество валежи пада през октомври-декември и април-юни. Снежната покривка се задържа средно по 23-24 дни в година, като има години, в която такава няма.

Ветровете в района са слаби, средната годишната скорост е ок. 1 м/с.

Неприятни климатични явления: през студеното полугодие това е т.нар. температурна инверсия, която се получава, когато студен арктически въздух нахлуе в страната и така в низините и котловините температурата може да падне до -30ºC. През декември е характерна мъглата. Неприятно за летния сезон явление е лятната буря, със силен поривист вятър, градушка и гръмотевична буря. Друго неприятно климатично явление, което засяга Пазарджик през топлото полугодие, е сушата, съпътствана с горещ тропически въздух, който може да повиши температурата до 43-44ºC. В преходните сезони опасни могат да бъдат ранната есенна и късната пролетна слана.

[редактиране] История

[редактиране] Пазарджик до Освобождението

Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния път през Балканския полуостров — от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Горнотракийската низина.

Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките — „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от акерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481-1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото име на гр.Септември) да пазят прохода Момина клисура. Така и дошло първоначалното име на града — Татар Пазарджик.

"Пазарджик" е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „джик“ показва, че градът е бил малък пазар.

В Пазарджик също така се заселват и юруци.

Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена така наречената „Ески джамия“ (Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.

През втората половина на 16 век, когато в града трайно се завръща българското население, Пазарджик се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Свето Успение Богородично“. Оттук се създава първата българска махала — Вароша.

През 16 век (1574) великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик — Куршум хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Турския пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен.

Водоснабдяването става през 1748 чрез каптиране на изворите при село Ивайло на 5 км северно от града и отвеждането на водата по канални тръби за 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930 година.

След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Но от втората половина на 17 век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население не само че не се увеличава, но и намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чумата и холерата. Така, към средата на 19 век османското население е едва към 7 000 — една трета от всичките 24 000/25 000 жители.

Българите от околните села от временни посетители на Пазарджик само „за пазар“, но от средата на 16 век постепенно започват да се завръщат като постоянни жители на града. По това време вероятно започва да се обособява българската махала „Вароша“.

Пазарджик продължава да се развива в северна посока, като през втората половина на 17 век вероятно се създава и голямата българска махала "Чиксалън", в която после е построена църквата "Свети Архангел". След това, през 18 и началото на 19 век, в северна посока, се създават чисто българските махали "Кавлъккавак" и "Сюлюккавак". Според някои сведения, към средата на 19 век Пазарджик се състои от 33 махали — 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. Затова към средата на 19 век българското население в Пазарджик е вече два пъти по-голямо от турското. Като търговски град, Пазарджик привлича и друго население — евреи, арменци и др.

С основаването на Пазарджик през 1485 г. за негов управител е назначен предводителят на татарите-стражи Саръхан с титлата бей. Но скоро той е убит от своите хора и в 1492 г. за управител на Пазарджик и неговата област от Цариград е назначен Шиттър ага. Той и неговите потомци като полунезависими феодални семейства управляват наследствено Пазарджик до 1657 г. След това — до 1840 г. — танзимата (равенството) Пазарджик и неговата кааза са управлявани от феодалното семейство на Каванозовци, а от 1840 г. до Освобождението — чрез управители пряко от Цариград.

През 19 век, когато Пазарджик достига най-високата си точка на развитите, той е вече между големите градове в България. През 18 и 19 век 70% от жителите му са занаятчии и търговци. Тогава се пораждат и стоково-паричните отношения — земеделците се увеличават малко след Хатихумаюна от 1856 г., когато българите добиват право на земеделска собственост.

Първите тюркски поселници - юруците - са преди всичко животновъди. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и табачеството (кожарството).

Във връзка със своето голямо занаятчийство, земеделско и животновъдно производство и кръстопътното си положение, градът върти значителна търговия, макар засенчван в това отношение от съседния и по-голям търговски град Пловдив. Той не е обикновен център за размяна на стоки между полското и планинското население на своята област, а търгува с всички български земи (Мизия, Тракия и Македония), после със Сърбия — до Виена, Влашко, Цариград и Мала Азия.

Пазарджишките търговци и занаятчии участват в много панаири, особено в Узунджовския панаир. Интересно е, че Пазарджик взема участие в международното изложение в Париж през 1855 г.

Пазарджик е измежду градовете, които вземат най-активно участие във възраждането ни. Възраждането на града започва в началото на последната четвърт на 18 век, когато за епископ на Пазарджик е пратен българинът Дионисий Агатонийски, родом от пазарджишкото село Драгор. Наред с гръцкия, той въвежда в църквата използването и на български език. Венец на неговата възродителна дейност е отварянето в 1823 г. на общо българско училище, в което освен гръцки се преподава и на български език. А през 1845 г. се открива и класно училище, където учебните занятия се водят само на български език.

Площад Константин Величков и "Тортата"

Църковната борба в Пазарджик завършва с победа на 19 октомври 1859 г., когато гръцките духовници са изгонени от църквата „Света Богородица“ и богослуженията започват да се четат само на български.

През 1862 г. се основава читалище „Виделина“ („видело“ е архаичната форма на „светло“), а през 1870 г. и женско дружество „Просвета“.

Кочо Честименски е родом от пазарджишкото село Динката. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик с председател Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. тук Бенковски основава революционен комитет с председател Яков Матакиев. Председател на Пазарджик в Оборище е учителят Иван Соколов, бивш участник в Легията в Белград.

Пазарджик е освободен от руските войски начало с генерал Йосиф Гурко на 14 януари 1878 г. (нов стил). Благодарение на арменеца Ованес Соваджиян, турското командване не успява да изпълни коварния си и чудовищен план - да запали града и унищожи българското му население - преди да се оттегли.

[редактиране] Пазарджик след Освобождението

Читалище „Виделина“

Турците напускат завинаги Пазарджик. Но те оставят след себе си един полуразрушен град, недоимък и глад сред населението. Опиянението от свободата обаче е безгранично.

На 20 януари 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласоподаване за временна градска управа. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет. В града е уреден руско-български клуб, който се занимава с просветна дейност.

Според административното устройство на Източна Румелия, Пазаржжик е център на департамент (област). Той включва в границите си околиите: Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Начело на департамента стои перфект. Първия перфект на Татарпазарджишкия департамент е Георги Бинев от Стара Загора, виден възрожденски деец и революционер, един от най-просветените българи по това време.

На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрание. С голям ентусиазъм са избрани Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик - Константин Величков.

И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, някога притежание на турски чифликчии, стават собственост на ограничен брой богати пазарджиклии.

В града се обособява един имотен слой от земевладелци, търговци, лихвари, ханджии и кръчмари, които безмилостно ограбват градската и селската беднота. Димитър Благоев, който живее в Пазарджик през лятната ваканция на 1883 г. и има непосредствени наблюдения върху икономическия живот в града, посочва конкретни потресаващи факти за това. Новите социалистически идеи отрано намират добра почва и в Пазарджик.

Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Съваджъян. На 20 януари (нов стил) 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласуване за временна градска управа. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет.

На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрание. Избрани са Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик Константин Величков.

[редактиране] Религии

В града преобладава християнското население от източноправославната група. Не са малко и общностите на другите видове християнство - петдесятна църква, особено силно застъпена сред ромското население, адвентна църква и евангелска църква, както и общността на арменската апостолическа църква, чийто църковен имот (църква, училище, пристройки, красив калдъръмен двор и масивна ограда с голяма порта) просъществува до 1969 г., когато са унищожени заради строителството на нова градска автогара. В Пазарджик има и мюсюлмани и евреи, които имат храмове.

[редактиране] Образование

В града функционират 4 начални, 7 основни, 4 средни общообразователни училища, 10 профилирани гимназии, 1 междуучилищен център за професионално обучение след VI и VII клас, един обединен детски комплекс за извънкласни форми.

Средно образование

Гимназия "Иван С. Аксаков"
Езикова гимназия „Бертолт Брехт“
Математическа гимназия "Константин Величков"
Професионална гимназия по механо-електротехника
СОУ "Георги Бенковски"
СОУ "Д-р Петър Берон"
[http://www.pgsa-paz.com/ Професионална гимназия по строителство и архитектура
Професионална гимназия по селско стопанство "Царица Йоанна" "
Професионална гимназия по икономика и мениджмънт
Професионална гимназия по химични и хранителни технологии
Професионална гимназия по облекло
Професионална гимназия по промишлени технологии
СОУ "Димитър Гачев"
СОУ "Георги Брегов"

Основно образование

ОУ "Любен Каравелов"
ОУ "Проф. Иван Батаклиев"
ОУ "Стефан Захариев"
ОУ "Христо Ботев"
ОУ "Климент Охридски"
ОУ "Христо Смирненски"
ОУ "Васил Левски"
ОУ "Св. Св. Кирил и Методий"

Начално образование

НУ "Отец Паисий"
НУ "Никола Фурнаджиев"
НУ "Васил Левски"
НУ "Васил Друмев"

Функционира и Българо-германски център за професионално обучение (БГЦПО), който предлага курсове за икономическа, техническа и езикова квалификация. Работят и частни езикови училища и школи - ФАРОС, ЕВРОПА, ТИТ, ЕЗИКОВ ЦЕНТЪР ЛОГОС.

Създадени са връзки между Техникума по селско стопанство и земеделското училище “Сен Шели Д` Апшер” - Франция. Езиковата гимназия “Бертолт Брехт” поддържа активни контакти с културните институти от Германия, Франция, Великобритания и Испания, с центъра за срещи “Саксония-Анхалт” в Пловдив, с фондациите “Отворено общество”, “13 века България”, “Св. Кирил и Методий”.

[редактиране] Икономика

Градската транспортна мрежа в Пазарджик е съставена от 14 автобусни и 4 тролейбусни линии, които обхващат най-важните райони на града. Автогарата и жп гарата са разположени в южните покрайнини на града.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Пазарджик е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

Входната алея на Парк-остров „Свобода“

Св. Св. Кирил и Методий

Катедрална църква „Св. Богородица“, (8:00-17:00 ч.), има печат
Старата поща, пл. „Константин Величков“
Драматично-куклен театър „Константин Величков“
Регионален исторически музей (има печат) и Художествена галерия „Станислав Доспевски“, пл. „Константин Величков“ №15, (09:00-12:00 и 14:00-17:30 ч., зимно време почивни дни - събота и неделя).
Етнографска експозиция на Регионален исторически музей, ул. „Отец Паисий“ № 8, (09:00-12:00 и 13:30-16:30 ч., почивни дни - събота и неделя)
Къща-музей „Константин Величков“, ул. „Теодор Траянов“ №6
Къща-музей „Станислав Доспевски“, ул. „Мария Луиза” №54, (9:00–12:00 часа и 14:00-16:00 ч., почивен ден – събота и неделя), има печат;
Парк-остров „Свобода“ (известен, като „Острова“)

[редактиране] Катедрална църква „Света Богородица“

Фронтон на църквата „Св.Богородица“

В близост до моста на река Марица е храма „Света Богородица“. Построена е през 1836-1837 г. Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски - управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Но те пък разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на църквата. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837 г. Иконостасът на храма представлява уникална дърворезба под егидата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори на дебърската школа, начело с Макрия Негриев Фръчковски, чийто гроб е пред олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа, а има икони дори от Станислав Доспевски. В църквата има и чудотворна икона, за която се твърди, че лекува.

Църквата „Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен - на св. Богородица, ляв - на св. Харалампий, десен - на св. Мина, и два параклиса в женското отделение - св. Архангел и св. Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит. Църквата е прочута със своя иконостас, който с право се сочи като един от най-хубавите на Балканите. Изработен е от орехово дърво и е забележителен със своята високо художествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа. Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата - св. Дионисий - е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

[редактиране] Драматично-куклен театър „Константин Величков“

В града се намира един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Днес театърът е обединен с кукления театър под името Драматично-куклен театър „Константин Величков“.

[редактиране] Регионален исторически музей

Експозиция в Регионалния исторически музей

Основна статия: Регионален исторически музей (Пазарджик)

Пазарджишкият исторически музей е един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през през 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище "Виделина". През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност областите Пазарджик и Пловдив. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология; История на България XV-XIX в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив; Връзки с обществеността. Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене.

Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата.

[редактиране] Художествена галерия „Станислав Доспевски“

Къща-музей "Станислав Доспевски"

Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – гр. Пазарджик е основана през 1966 год. Носи името на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски (1823 - 1878), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда, в която се помещава галерията, е открита през 1980 г. По-късно (1911) в нея се помещава и Регионалния исторически музей. Общата изложбена площ е 800 м². Художественият фонд на галерията надхвърля 10 000 творби.

Експозицията представя българското изобразително изкуство от края на миналия век до наши дни. Тя се състои от 731 творби на 204 автора и е разположена в 5 изложбени зали. Представени са всички жанрове (портрет, пейзаж и композиция), както и различните течения в българското изобразително изкуство: възрожденски реализъм, романтизъм, академизъм, реализъм, символизъм, импресионизъм, експресионизъм, социалистически реализъм, абстракционизъм и др.

Художествена галерия „Станислав Доспевски“ има два филиала: къща-музей „Станислав Доспевски“ и къща-музей „Георги Герасимов“, както и експозицията на открито на Величко Минеков.

[редактиране] Къща-музей „Константин Величков“

Родна къща на Константин Величков (1855 – 1907 г.) – виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник.

Къщата се намира на ул. „Вл. Гьошев“ 4. Едноетажна и с чардак, тя е построена около 1850 г. През 1964 - 1965 г. къщата е основно ремонтирана и реставрирана. От 1967 г. в нея е подредена градска битова обстановка от края на XIX в. и началото на ХХ век. В родната къща на Константин Величков през 1876 г. сестра му Тефофана ушива знамето на Пазарджишкия революционен комитет, а на 21 април 1876 г. Васил Петлешков пръв съобщава в Пазарджик за избухването на Априлското въстание. Къщата е филиал на Окръжния исторически музей. Открита е за посещения от 2 март 1967 г.

[редактиране] Квартали на Пазарджик

Вароша
Запад
Изток
Индустриална зона
Младост
Писковец
Ставропол
Устрем
Център
Широк център, махали на Широк център:
- ДЗС (Дезесето)
- Манастирите
- Пич маала (по-малката циганска махала)
- Чик салън
- Щаба
Ябълките

[редактиране] Редовни събития

21 май - Ден на града - чества се от 1930 г. всяка година, църковен празник на свети свети Константин и Елена.
Февруари - Ежегоден фестивал за класическа музика "Зимни музикални вечери" основан от проф. Иван Спасов През май в Пазарджик бе дошла още по голяма музикална вълна от таланти от България,Узбекистан,Израел,Румъния,Украйна които участваха в международния конкурс ,,Нота по нота,,.Три дни участниците пяха и се бориха за място в класирането.Най- добри представени от кмета на Пазарджик това са: Цветана Дичева,Венцислав Ивов,Илона Валентинова,Мартин Богданов,Денис Иванов,Вяра Петрова, Станоела Стоянова.

Мая Райкова обяви наградите на Българското национално радио . С Биг Бенда на БНР ще пеят : Соня Иванова от Пловдив, Венцислав Кътов от Мездра , Станоела Ингилизова от Сливен, Илона Иванова от Мездра и Цветана Дичева от Пловдив.