Никола Фурнаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поета. За революционера от ВМОРО вижте Никола Фурнаджиев (революционер).

Никола Фурнаджиев
Роден 27 май 1903 г.(1903-05-27)
Пазарджик, България
Починал 26 януари 1968 г. (на 65 г.)
София, България
Националност българин
Жанр поезия

Никола Фурна̀джиев е български поет. Представител е на т.нар. септемврийска поезия.

Детство и първи стъпки в поезията[редактиране | edit source]

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. От 1918 г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва гимназия през 1922 г. в Чирпан. Същата година става студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.

Творчески път[редактиране | edit source]

От 1920 до 1944 г.[редактиране | edit source]

В списанието на Георги Бакалов „Нов път“ Фурнаджиев заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка - „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка - „Дъга“. След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 г. заминава за Цариград, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до 1938 г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 г. преподава във Втора девическа гимназия в София[1].

След 1944 г.[редактиране | edit source]

Промените, настъпили в България след 9 септември 1944, за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Ентусиазиран, той започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, а после отново главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 60-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 г.[2]

През 50-те и 60-те години на ХХв.[редактиране | edit source]

През 50-те и 60-те години Никола Фурнаджиев отпечатва пет стихосбирки - „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и три детски стихосбирки - „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр — пътеписа. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба - „Между приятели“, а три години по-късно и втората - „Пътуване до Чили“.

Той е един от най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.

Смърт[редактиране | edit source]

Поетът умира в София на 26 януари 1968 година.

Произведения[редактиране | edit source]

  • Пролетен вятър (1925)
  • Дъга (1928)
  • Велики дни (1950)
  • По пътищата ти вървях (1958)
  • Най-трудното (1964)
  • Съчинения в 4 тома (1970-1973)
  • Съчинения в 2 тома (1983)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биографии на български писатели стр. 174
  2. Биографии на български писатели стр. 175

Външни препратки[редактиране | edit source]