Нова Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Нова Загора
Нова Загора
Nova Zagora main square.jpg
Централният площад на Нова Загора
България
Red pog.png
Нова Загора
Област Сливен
Red pog.png
Нова Загора
Общи данни
Население 24 074 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 22 507 (НСИ)
Землище 24,449 km²
Надм. височина 131 m
Пощ. код 8900
Тел. код 0457
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 51809
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „24 май“ 1
п.к. 8900
тел.:

Но̀ва Заго̀ра е град в Централна България, Област Сливен, на 32 км източно от Стара Загора и 37 километра западно от Сливен. Градът е втори по големина в областта след Сливен и е административен център на Община Нова Загора.

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Град Нова Загора е разположен в северната част на Горнотракийската низина.

Административно деление[редактиране | edit source]

Климат и почви[редактиране | edit source]

Районът се отличава с мек умерен климат и равнинен релеф. Плодородните канелени горски почви и изобилието на водни източници обуславят селскостопанско производство.

История[редактиране | edit source]

Неолитна култова пластика от Новозагорско
Съд, датиран на 5200 г.пр.н.е. Изображението му стои на печата на Историческия музей
Глинен олтар, статуетката на Асклепий (2-3 в.) и друга каменна култова пластика
Хирургически инструменти (1-2 в.)

Античност[редактиране | edit source]

Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то — началото на VI хил. пр. Хр. Те се откриват в най-долните културни пластове на Новозагорската селищна могила, Гюндийска селищна могила — в североизточния край на Нова Загора, Карановската селищна могила, селищната могила Пачника до Кортен, Дядо-Ненова до Коньово и др. Селищните могили (многослойни селища, обитавани в продължение на хилядолетия) в района на Нова Загора са 26. Те характеризират Новозагорско като район, най-богат на селища от този тип в България.

Проведените археологически проучвания на селищните могили — Дипсизка, Карановска, Дядовска, Новозагорска, позволяват да се направят важни приноси за изясняване културното развитие на древните обитатели на нашите земи. Известни са имената на археологическите култури „Нова Загора“, „Асеновец“, „Езеро“, „Караново“. Учени от Холандия, Австрия, Япония, Англия, Русия са участвали и продължават да участват, повече от 40 години в археологически проучвания в Новозагорско.

Върху археологическата карта на района през 5 век пр.н.е. — 4 век са регистрирани 66 обекта от късножелязната епоха и 74 — от римския период. Повечето са малки, неукрепени села. Шест са крепостите, издигнати през античността и над 500 известни досега надгробни могили. Мраморните статуетки на Зевс, Хера, Аполон, Асклепий, Херакъл и оброчните плочки на Тракийския конникХероса, дават информация за 20 светилища, регистрирани на разглежданата територия, разположени край буйни извори, планински върхове или в античните села. Въз основа на намерените оръдия на труда и предмети от бита може да се добие представа за стопанския облик на района през този период. Мъжът-тракиец се занимава със земеделие и бран. За тракиеца-воин говори изобилието от находки, свързани с въоръжението — криви железни бойни ножове (махайри), железни върхове на копия, бронзови шлемове. Намерената вносна гръцка керамика, бронзови съдове, произведения на торевтиката и монетни съкровища свидетелстват за интензивен стопански живот в района.

Българско и византийско средновековие[редактиране | edit source]

Интензивният живот в Новозагорско продължава и по време на Византийската империя, когато районът е в близост до столицата Константинопол. Това обстоятелство налага изграждането на отбранителна система през 5 — 6 в., свързана със защитата на столицата и нейните подстъпи. Възобновени и новопостроени са редица крепости по склоновете на Светиилийските възвишения, Средна гора и Стара планина, каквито са крепостите при Жребчево, Баня, Съдийско поле, на връх Свети Илия.

Може би не така огромна като площ, но с важно значение е била и споменатата в писмените извори крепост Вядица (Вятница). В някои исторически трудове тя се свързва с днешна Нова Загора. Безспорно е обаче, че тя не се е намирала на територията на съвременния град, а вероятно някъде по близките склонове на Средна гора. Новозагорският историк Никола Койчев я отъждествява с останките от градежи в местността Кара орман в землищата на селата Съдиево и Каменово.

В чертите на съвременния град са открити останките на две средновековни селища и некрополи с твърде интересни находки: позлатени гривни и обеци, оловни отпечатъци, с които се скрепвала кореспонденцията. Тук е намерен моливдовул (оловен печат) на императорския зет деспот Стефан Кондостефан. Предполага се, че земите на днешния Новозагорски район са били императорско имение по време на управлението на династията на Комнините във Византия (края на 11 — 12 в).

През 13 и 14 в. българските земи са арена на непрекъснати борби между непокорните български боляри, стремящи се към самостоятелност и централната власт в Търново, както и между България и Византийската империя. Последното по-трайно присъединяване на днешно Новозагорско към България е по времето на Светослав Тертер (1300-1321) и Иван Александър (1331-1371).

Съществуват различни предположения за времето на завоюване на района от османците, като най-късната възможна дата, особено за южната част на района, е след битката при Черномен през есента на 1371 г. След тези драматични събития краят не остава безлюден. Свидетелства за това има в изворите от 15 в. Особено ярък е примерът с текето „Св. Илия“. В почитането на това място има преплитане на елементи от езичество, християнство и мюсюлманство.

Под османска власт[редактиране | edit source]

В периода на османското владичество населението на Нова Загора и района участва във въоръжената борба срещу потисниците. Известни са хайдутите и хайдушки войводи Гълъб войвода, Кара Кольо, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Генчо Къргов, Мара хайдуткиня и редица други. В Новозагорско са хайдутували Панайот Хитов и Филип Тотю.

През април 1830 година, след края на Руско-турската война, половината от християнското население на града (2376 души) се изселва в Бесарабия.[1] Новозагорци са едни от първите в страната, които се включват в църковно-националните борби за самостоятелна българска църква още през 1836 г.

Васил Левски основава през 1869 г. революционен комитет в града с председател учителя Диньо Сивков, в който влизат учители, търговци, занаятчии. Негово дело са и комитетите в Любенова махала, Асеновец, Кортен и др. Новозагорци вземат участие и в Априлското въстание с четата на Стоил войвода.

През Освободителната война 1877-78 г. Нова Загора и районът се оказват в центъра на военните действия. Равносметката е жестока — хиляди убити и бездомни, опожарени къщи, църкви, училища. На 14 януари 1878 г. войските на Първи улански Санкт-петербургски полк на полковник Василий Захариевич Балк освобождават опожарена и почти безлюдна Нова Загора. Старото му име е Заара йениджеси.

След Освобождението[редактиране | edit source]

Нова Загора днес[редактиране | edit source]

Магистрала Тракия край Нова Загора

Население[редактиране | edit source]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Населението на град Нова Загора по настоящ адрес е 25 470 души, според статистиката на ЕСГРАОН от 15 март 2009 г. Равнището на безработица в общината към 2003 г. е 20,08%, много по-висока от средната за страната за същия период. Голяма част от безработните са от ромски произход. Най-високо ниво на безработица в общината е регистрирано през 2000 г.

Религии[редактиране | edit source]

Православно християнство и ислям сред малцинствата.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

В Нова Загора осъществяват дейността си „ЗММ” ООД, която произвежда металорежещи машини и „Перла” ООД - най-големият завод за производство на селскостопанска техника в Република България. Функционира цех за мебели и матраци на фирмата "Дипол". В града е развито селското – стопанство – зърнено – житни култури, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство и др. Развито е винопроизводството, като в града и околностите са ситуирани няколко изби - на “Вини” гр. Сливен - изба гр. Нова Загора и “Винпром” АД гр. Русе - изба с. Кортен. Функционират цехове на местни и чуждестранни фирми в сферата на хранително – вкусовата промишленост /мандри и консервни предприятия/ като "Палиррия България" ЕАД, “Млечен път” АД - гр. Нова Загора, "Градус" и в сферата на текстилната промишленост "Миролио" ООД и др. Не малка част от жителите на града работят в „Мини Марица изток” и ТЕЦ-овете „Марица изток” 1, 2 и 3.

В сферата на търговията в града оперират магазини на веригите "Билла" и "Пени маркет", както и множество по - малки местни магазинчета.

Транспорт[редактиране | edit source]

Географското положение определя Нова Загора като удобен възел за автомобилния и селскостопански транспорт. На около 5 километра южно от града преминава автомагистрала Тракия.

Медии[редактиране | edit source]

  • Вестник "Нова Прес" - регионален седмичник
 Радио "Нова"-Нова Загора FM 93.0 MHz

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Образование и наука[редактиране | edit source]

Начални училища
  • НУ „Свети Паисий Хилендарски“
  • НУ „Любен Каравелов“
  • НУ „Христо Ботев“
  • НУ „Иван Вазов“
Гимназии

Култура и свободно време[редактиране | edit source]

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

Историческият музей
Художествената галерия "Руси Карабиберов"

Читалище[редактиране | edit source]

Читалище "Д. П. Сивков" в центъра на Нова Загора
  • Читалище „Д. П. Сивков“ [1] — създадено през 1870 г. Библиотеката притежава фонд от 112 300 книги, читателите са 1700; има 5 специализирани отдела — детски, заемна за възрастни, читалня, зала по изкуствата, обрабатка и каталози. При читалището има 8 постоянно действащи художествени колектива. Те са: театрален колектив, детска и младежка студия, квартет за стари градски песни, фолклорна детска формация, състав за модерни танци Мега, група за спортни танци, мажоретен състав и вокална група. Съществуват и 2 временно действащи колектива: литературна група Гео Милев и група на художниците. Детско-юношеският фолклорен ансамбъл Загорчета e основан през 1986 г. с цел да издирва, съхранява и популяризира богатия български музикален, песенен и танцов фолклор. В ансамбъла участват над 100 деца от 6 до 16 годишна възраст, организирани в 3 танцови групи, в които изучават спецификата на българския танцов фолклор. Ансамбълът е участвал в много концерти в страната, както и на фестивали във Франция, Полша, Украйна, Македония, Гърция, Турция и Румъния.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Забележителностии[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • В града функционира туристическо дружество „Алеко — 1901“ (тел. ; председател Огнян Ненов) с две секции: „Колотуризъм“ и „Пешеходен туризъм“.
  • Местният футболен клуб се казва „Загорец“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Нова Загора
Личности, свързани с Нова Загора

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 107.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.718.

Външни препратки[редактиране | edit source]