Оряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оряхово.

Герб на Оряхово
Оряхово
Oryahovo6TB.jpg
Изглед от Оряхово
България
Red pog.png
Оряхово
Област Враца
Red pog.png
Оряхово
Общи данни
Население 5 557 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 5 031 (НСИ)
Землище 50,792 km²
Надм. височина 173 m
Пощ. код 3300
Тел. код 09171
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 54020
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)
Поглед към Оряхово от река Дунав

Оря̀хово (до 1945 г. Орѣхово) е град в Северозападна България и се намира в област Враца. Градът е административен център на община Оряхово и важно пристанище на река Дунав.

История[редактиране | edit source]

Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. В миналото градът е бил познат под различни имена — Върхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от 1886 г.

Районът на Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи — от ранния неолит до късното Средновековие. С траките са свързани забележителни находки – късномикенски бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости Вариана до село Лесковец и Валериана до село Долни Вадин. Тук е минавал важният римски път от Белград за Константинопол "Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii". На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната крепост Камъка, изградена през 9 век и просъществувала до 14 век. Тук преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396) и Владислав Ягело (1444). Днес от крепостта се вижда правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство.

През Възраждането Оряхово се утвърждава като административен и икономически център на кааза (околия). Той е сред основните пунктове за снабдяване на Османската империя със стоки от Западна Европа. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Борбите за народна просвета на местното население намират израз в създаването на светско училище (1857) и читалище (1871). През 1837 г. е осветена църквата "Св. Георги", която днес е паметник на културата от национално значение.

Апостолът на свободата Васил Левски е отсядал в града през месец юли 1872 г. на път за Букурещ и обратно във връзка с революционното дело. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънските войски с османските части. В чест на победата един от кварталите на Букурещ е кръстен на Оряхово - Рахова, а в памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на паметника Цар Освободител в София и на паметника на Свободата в Русе.

След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е център на губерния за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878-1882 г. и 1884-1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии — Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на 20 век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг - Оряхово (1926); откриването на новата църква "Успение Богородично" (1911) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936).

През 1961 г. се откриват Завод за резервни части и металообработващо предприятие "Дунав". Те са едни от първите промишлени предприятия, действащи и до днес.

Религии[редактиране | edit source]

Мнозинството от жителите на град Оряхово са православни християни.

Името на селището и данни за него са отпечатани на български език в списание "Летоструй или къщний календар за проста година 1873" издадено във Виена. [1] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места спадащи към този административен център. За гр. Оряхово през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Оряхово
Народност — българи и власи
Къщи — 275
Венчила — 320
Черкви — Св. Георги
Име на свещеника — Председател на Общината Пр. сингел Алипи Атанасов, иконом Хр. Иванов, поп Александър Янков

В града има два действащи православни храма - "Успение на Пресвета Богородица" и старинен храм "Свети Георги".

Храм "Успение Богородично" е построен през 1911 г. и осветен на 8 септември същата година от тогавашния Врачански митрополит Константин. Построяването на тази монументална сграда е следствие от бързоразвиващата се градска среда и икономически подем на региона. От архитектурна гледна точка храмът е изпълнен изключително прецизно – както от канонично-църковна, така и от градско-обществена страна. Храмът представлява трикуполна базилика с два реда колони и балкон и три входа: централен – от запад и два странични. В южния купол са монтирани четири камбани – малка, две средни и една голяма с диаметър около метър и с изключителен звук, който според очевидци се чува чак в отсрещния румънски град Бекет. Храмът разполага с изключително добре запазена “йерусалимия” – стенно пано с библейска тематика от 1925 г. – дар от семейство хаджи Томови; Атонска икона на свети Николай Чудотворец; настолна икона на Вход Господен в Йерусалим, дарена от оряховския иконописец зограф Велко. Друга забележителност е църковният амвон, който също е изпълнен в прецизна дърворезба. Храмовият празник се чества на 15 август - денят на Успението на Божията Майка.

В храма се извършва ежедневно богослужение, както и всички тайнства и треби, според наредбите на Православната църква. Телефон в храма: 0878 597 897

http://www.facebook.com/groups/294346487263123/

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Завод за резервни части на селскостопански машини, завод за нестандартно оборудване — болтове, роботи и др. Също така съществуват два шивашки цеха.

Винарна "Шато Бургозоне" - http://www.burgozone.bg/bg/index.php

Обществени институции[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

  • Археологически музей — ул. "Васил Левски"
  • Етнографски музей — ул. "Кирил и Методий"
  • Художествена галерия "Савчеви" - ул. "Васил Левски" 19, тел.: +359 9171 3166

Спорт[редактиране | edit source]

Бадминтон[редактиране | edit source]

В Оряхово от 1980 г. се развива бадминтонът. Този спорт е донесъл немалка слава на града в България, но и в Румъния, бившия СССР, Грузия, Полша, Молдова, Унгария и Република Македония. Треньор по бадминтон е Койчо Станев и съпругата му Никулина Станева. От 1981 до 1991 г., когато се закрива работническият бадминтон, отборът мъже на Пощенската станция в Оряхово е неизменен републикански шампион. Състав: Койчо Станев, Венцислав Станев, Бойко Ангелов и Яни Кирилов. В момента много деца тренират бадминтон в обновената зала на града. Редовно отборите по бадминтон на СОУ "Христо Ботев" 5-7 и 8-10 клас са участници на финалите на ученически игри, като неизменно се класират между първите 6 отбора в страната. Отборите са изцяло от състезатели на Бадминтон клуб "Оряхово 80" с председател и треньор Койчо Станев и Никулина Станева. Днес тренират много деца, като се набляга на детско-юношеския бадминтон — до 17 г. включително. От школата на бадминтона в Оряхово е сегашният национален състезател Владимир Методиев, който в момента е студент в УНСС и се състезава при мъжете. В момента бадминтон тренират деца от 2 до 10 клас. През 2010 г. треньорът Койчо Станев участва на национален турнир за ветерани във Варна, където във възрастта 55+ в дисциплината двойки мъже стана републикански шампион с партньор Ради Николов от Стара Загора. През 2010 г. отборът младежи до 19 г. на Бадминтон клуб "Оряхово-80" спечели престижното четвърто място в страната на Държавния отборен шампионат за младежи до 19 г., а девойките - 9-то място в страната. Отборите бяха в състав: младежи — Александър Валериев, Дейвин Славов, Кристиян Петров и Деан Генов, а девойките — Жанет Борисова, Глория Симова, Цветелина Василева и Далия Тошева. Треньорът Койчо Станев участва в курса за треньори второ ниво на Международния олимпийски комитет и Българския олимпийски комитет.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година около 18 август са традиционните панаирни дни в град Оряхово.
  • Всяка година около 19-23 август по време на традиционните панаирни дни се провежда турнир по бадминтон за деца, юноши и ветерани.
  • Всяка година от 9 до 18 август се провежда художествен пленер, посветен на Марин Върбанов
  • Преплуване на река Дунав около 20 август от румънския бряг до българския.
  • Всяка година около 20 август се провежда турнир по шахмат в хотел Камъка

Личности[редактиране | edit source]

  • Родени в Оряхово
    • Александър Цанков (1879-1959), роден на 29 юни 1879 г., български икономист и политик, водач на Демократическия сговор, а по-късно на Народното социално движение.
    • Андрей Чапразов (1920-1999), актьор
    • Борис Спасов (1912-2002), юрист и държавен деец, професор, член-кореспондент на БАН
    • Димитър Цолов (1896-1970), български архитект, професор, член-кореспондент на БАН
    • Иван Васильов (1893-1979), български архитект
    • Исмаил Хаккъ Тунабойлу (1895-1958) генерал, бивш началник Генералния щаб на Турските въоръжени сили
    • Коста Лулчев (1882-1965), политик
    • Любен Диков (1895-1973), български политик
    • Никола М. Коцев (1906-1965), културен деец и общественик, основател на историческия музей в града
    • Тодор Паница (1879-1925), български революционер, една от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония.
    • Цвети Иванов (1914-1950, Белене), юрист, журналист, литературен критик. Директор на издателство "Хемус". Социалдемократ.
    • Цеко Торбов (1899-1987), юрист, преводач, носител на Хердерова награда за цялостно творчество (1970)
    • Юксел Кадриев (1973), тв водещ
    • Д-р професор Юлия Балтова
    • проф.Борис Коцев
    • проф.Марин Върбанов
    • Бранимир Цаков
    • Нейчо Савчев
    • Сергей Ивойлов
    • Володя Казаков
    • Любен Генов
    • Радослав Нейчев
    • Асен Дипчев,поет
    • Михаил Кремен,писател автор на книгата ''Романа на Яворов" ,собственик на първата фабриката за китари "Кремона" в Казанлък
    • Искрен Семков
    • Стели Грънчаров
  • Други личности, свързани с Оряхово
    • Дико Илиев (1898-1984), композитор, музикант и диригент, създателят на жанра хора̀ за духови оркестри
    • Наум Торбов (1880-1952), архитект
    • Теменужка Радулова (1951-), общественик, дългогодишен учител и главен редактор на вестник "Оряховска трибуна"


Източници[редактиране | edit source]

  1. Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58-59. Съхранява се в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

Външни препратки[редактиране | edit source]