Оряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оряхово.

Герб на Оряхово
Оряхово
Oryahovo6TB.jpg
България
Red pog.png
Оряхово
Област Враца
Red pog.png
Оряхово
Общи данни
Население 5 562 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 5 031 (НСИ)
Землище 50,792 km²
Надм. височина 173 m
Пощ. код 3300
Тел. код 09171
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 54020
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)
Поглед към Оряхово от река Дунав

Оря̀хово (до 1945 г. Орѣхово) е град в Северозападна България и се намира в област Враца. Градът е административен център на община Оряхово и важно пристанище на река Дунав.

История[редактиране | edit source]

Град Оряхово е разположен в живописна хълмиста местност на десния бряг на река Дунав. В миналото градът е бил познат под различни имена — Върхов, Орезов, Ореов, Рахово и Оряхово от 1886 г.

Районът на Оряхово е обитаван от дълбока древност. Проведените археологически проучвания доказват съществуването на селища от всички исторически епохи — от ранния неолит до късното Средновековие. С траките са свързани забележителни находки – късномикенски бронзови мечове и части от конска амуниция. Днес за разцвета на римската култура свидетелстват останките от античните крепости Вариана до село Лесковец и Валериана до село Долни Вадин. Тук е минавал важният римски път от Белград за Константинопол "Via Singiduno usque ad Constantinopolim per ripam Danubii". На 1 km западно от Оряхово се е намирала средновековната крепост Камъка, изградена през 9 век и просъществувала до 14 век. Тук преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд Люксембургски (1396) и Владислав Ягело (1444). Днес от крепостта се вижда правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство.

През Възраждането Оряхово се утвърждава като административен и икономически център на кааза (околия). Той е сред основните пунктове за снабдяване на Османската империя със стоки от Западна Европа. Функционира пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби. В книга от 1726 г., отпечатана в Брюксел, Оряхово е отбелязан като един от важните крайдунавски градове. Борбите за народна просвета на местното население намират израз в създаването на светско училище (1857) и читалище (1871). През 1837 г. е осветена църквата "Св. Георги", която днес е паметник на културата от национално значение.

Апостолът на свободата Васил Левски е отсядал в града през месец юли 1872 г. на път за Букурещ и обратно във връзка с революционното дело. Градът е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънските войски с османските части. В чест на победата един от кварталите на Букурещ е кръстен на Оряхово - Рахова, а в памет на загиналите румънски воини е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на паметника Цар Освободител в София и на паметника на Свободата в Русе.

След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит – оживена търговия по Дунава, богат културно-просветен живот и първи постижения в областта на промишлеността. Градът е център на губерния за три месеца. След това в продължение на 10 години, през периодите 1878-1882 г. и 1884-1889 г., Оряхово е окръжен център. Оряховският окръг включва две околии — Оряховска и Белослатинска с общо 74 000 жители. В началото на 20 век част от облика на града представлява комплекс от сгради, в чийто архитектурен стил присъства западно влияние. Много от тях са запазени и до днес. По-важни събития от този период са строителството на жп линия Червен бряг - Оряхово (1926); откриването на новата църква "Успение Богородично" (1911) и завършването на сградата на читалището по проект на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов (1936).

През 1961 г. се откриват Завод за резервни части и металообработващо предприятие "Дунав". Те са едни от първите промишлени предприятия, действащи и до днес.

Религии[редактиране | edit source]

Мнозинството от жителите на град Оряхово са православни християни.

Името на селището и данни за него са отпечатани на български език в списание "Летоструй или къщний календар за проста година 1873" издадено във Виена. [1] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места спадащи към този административен център. За гр. Оряхово през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Оряхово
Народност — българи и власи
Къщи — 275
Венчила — 320
Черкви — Св. Георги
Име на свещеника — Председател на Общината Пр. сингел Алипи Атанасов, иконом Хр. Иванов, поп Александър Янков

В града има два действащи православни храма - "Успение на Пресвета Богородица" и старинен храм "Свети Георги".

Храм "Успение Богородично" е построен през 1911 г. и осветен на 8 септември същата година от тогавашния Врачански митрополит Константин. Построяването на тази монументална сграда е следствие от бързоразвиващата се градска среда и икономически подем на региона. От архитектурна гледна точка храмът е изпълнен изключително прецизно – както от канонично-църковна, така и от градско-обществена страна. Храмът представлява трикуполна базилика с два реда колони и балкон и три входа: централен – от запад и два странични. В южния купол са монтирани четири камбани – малка, две средни и една голяма с диаметър около метър и с изключителен звук, който според очевидци се чува чак в отсрещния румънски град Бекет. Храмът разполага с изключително добре запазена “йерусалимия” – стенно пано с библейска тематика от 1925 г. – дар от семейство хаджи Томови; Атонска икона на свети Николай Чудотворец; настолна икона на Вход Господен в Йерусалим, дарена от оряховския иконописец зограф Велко. Друга забележителност е църковният амвон, който също е изпълнен в прецизна дърворезба. Храмовият празник се чества на 15 август - денят на Успението на Божията Майка.

В храма се извършва ежедневно богослужение, както и всички тайнства и треби, според наредбите на Православната църква. Телефон в храма: 0878 597 897

http://www.facebook.com/groups/294346487263123/

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Завод за резервни части на селскостопански машини, завод за нестандартно оборудване — болтове, роботи и др. Също така съществуват два шивашки цеха.

Винарна "Шато Бургозоне" - http://www.burgozone.bg/bg/index.php

Обществени институции[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

  • Археологически музей — ул. "Васил Левски"
  • Етнографски музей — ул. "Кирил и Методий"
  • Художествена галерия "Савчеви" - ул. "Васил Левски" 19, тел.: +359 9171 3166

Спорт[редактиране | edit source]

Бадминтон[редактиране | edit source]

В Оряхово от 1980 г. се развива бадминтонът. Този спорт е донесъл немалка слава на града в България, но и в Румъния, бившия СССР, Грузия, Полша, Молдова, Унгария и Република Македония. Треньор по бадминтон е Койчо Станев и съпругата му Никулина Станева. От 1981 до 1991 г., когато се закрива работническият бадминтон, отборът мъже на Пощенската станция в Оряхово е неизменен републикански шампион. Състав: Койчо Станев, Венцислав Станев, Бойко Ангелов и Яни Кирилов. В момента много деца тренират бадминтон в обновената зала на града. Редовно отборите по бадминтон на СОУ "Христо Ботев" 5-7 и 8-10 клас са участници на финалите на ученически игри, като неизменно се класират между първите 6 отбора в страната. Отборите са изцяло от състезатели на Бадминтон клуб "Оряхово 80" с председател и треньор Койчо Станев и Никулина Станева. Днес тренират много деца, като се набляга на детско-юношеския бадминтон — до 17 г. включително. От школата на бадминтона в Оряхово е сегашният национален състезател Владимир Методиев, който в момента е студент в УНСС и се състезава при мъжете. В момента бадминтон тренират деца от 2 до 10 клас. През 2010 г. треньорът Койчо Станев участва на национален турнир за ветерани във Варна, където във възрастта 55+ в дисциплината двойки мъже стана републикански шампион с партньор Ради Николов от Стара Загора. През 2010 г. отборът младежи до 19 г. на Бадминтон клуб "Оряхово-80" спечели престижното четвърто място в страната на Държавния отборен шампионат за младежи до 19 г., а девойките - 9-то място в страната. Отборите бяха в състав: младежи — Александър Валериев, Дейвин Славов, Кристиян Петров и Деан Генов, а девойките — Жанет Борисова, Глория Симова, Цветелина Василева и Далия Тошева. Треньорът Койчо Станев участва в курса за треньори второ ниво на Международния олимпийски комитет и Българския олимпийски комитет.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година около 18 август са традиционните панаирни дни в град Оряхово.
  • Всяка година около 19-23 август по време на традиционните панаирни дни се провежда турнир по бадминтон за деца, юноши и ветерани.
  • Всяка година от 9 до 18 август се провежда художествен пленер, посветен на Марин Върбанов
  • Преплуване на река Дунав около 20 август от румънския бряг до българския.
  • Всяка година около 20 август се провежда турнир по шахмат в хотел Камъка

Личности[редактиране | edit source]

  • Родени в Оряхово
    • Александър Цанков (1879-1959), роден на 29 юни 1879 г., български икономист и политик, водач на Демократическия сговор, а по-късно на Народното социално движение.
    • Андрей Чапразов (1920-1999), актьор
    • Борис Спасов (1912-2002), юрист и държавен деец, професор, член-кореспондент на БАН
    • Димитър Цолов (1896-1970), български архитект, професор, член-кореспондент на БАН
    • Иван Васильов (1893-1979), български архитект
    • Исмаил Хаккъ Тунабойлу (1895-1958) генерал, бивш началник Генералния щаб на Турските въоръжени сили
    • Коста Лулчев (1882-1965), политик
    • Любен Диков (1895-1973), български политик
    • Никола М. Коцев (1906-1965), културен деец и общественик, основател на историческия музей в града
    • Тодор Паница (1879-1925), български революционер, една от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония.
    • Цвети Иванов (1914-1950, Белене), юрист, журналист, литературен критик. Директор на издателство "Хемус". Социалдемократ.
    • Цеко Торбов (1899-1987), юрист, преводач, носител на Хердерова награда за цялостно творчество (1970)
    • Юксел Кадриев (1973), тв водещ
    • Д-р професор Юлия Балтова
    • проф.Борис Коцев
    • проф.Марин Върбанов
    • Бранимир Цаков
    • Нейчо Савчев
    • Сергей Ивойлов
    • Володя Казаков
    • Любен Генов
    • Радослав Нейчев
    • Асен Дипчев,поет
    • Михаил Кремен,писател автор на книгата ''Романа на Яворов" ,собственик на първата фабриката за китари "Кремона" в Казанлък
    • Искрен Семков
    • Стели Грънчаров
  • Други личности, свързани с Оряхово
    • Дико Илиев (1898-1984), композитор, музикант и диригент, създателят на жанра хора̀ за духови оркестри
    • Наум Торбов (1880-1952), архитект
    • Теменужка Радулова (1951-), общественик, дългогодишен учител и главен редактор на вестник "Оряховска трибуна"


Източници[редактиране | edit source]

  1. Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58-59. Съхранява се в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

Външни препратки[редактиране | edit source]