Владислав III

Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав Варненчик.

---

Владислав III Варненчик
Крал на Полша и Унгария
Управление	1434-1444 (Полша) 1440-1444 (Унгария)
Коронация	25 юли 1434 г. във Вавелската катедрала като крал на Полша, 15 май 1440 г. във Секешфехервар като крал на Унгария
Роден	31 октомври 1424
	Краков, Полша
Починал	10 ноември 1444 (на 20 г.)
	Варна, България
Предшественик	Владислав II Ягело и Алберт I
Наследник	Кажимеж IV Ягелончик и Ласло VI Постум
Династия	Ягелони
Баща	Владислав II Ягело
Майка	София Холшанска

Владислав III Варненчик (на полски : Władysław III Warneńczyk ; унгарски : I. Ulászló ; литовски : Vladislovas III ; хърватски : Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша и Унгария (под име Уласло I в Унгария), свързан с българската история. Той е син на крал Владислав II от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня София Голшанска от княжеския литовски род Голшански.

Владислав III е роден на 31 октомври 1424 г. Наследява полската корона след смъртта на баща си през 1434 г. През 1440 г. е избран и за унгарски крал под името Уласло I, благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който иска да осигури подкрепата на Полша срещу турците. След победоносните кампании на Хуняди срещу войските на султан Мурад II през 1442-1444 г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. Ентусиазираният Владислав потегля на кръстоносен поход. Той достига до Варна, където загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г.

Титул

Пълният титул на Владислава III Варненчик е Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc.

В предод на български: Владислав по божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.

Съвременни аспекти

След 1918 година Полската католическа църква прави постъпления пред Ватикана за канонизацията на младия полски крал. Процедурата обаче внезапно спира, защото от Светия престол показват "досие" на Владислав III, според което в дните преди битката (по времето, когато би трябвало да е бил в Шуменската крепост, където остава 7 дни след победата и отпразнува там рождения си ден), коронованият младеж се отдава на ласките на местни младежи. Според ватикански шпиони дори и в нощта преди фаталното сражение от 10 ноември Владислав Варненчик прекарва в обятията на момче. Днес Владислав III e една от емблемите на гей-движенията в Полша. [1]

Признателност в България

Саркофагът на Владислав III Варненчик във Вавелската катедрала, Краков

Във Варна е изграден негов мавзолей - Парк-музеят "Владислав Варненчик". Днес най-големият булевард във Варна, който свързва магистрала Хемус с центъра на града, носи името на Владислав Варненчик. На него е кръстен и най-големият квартал в Източна България - Владиславово. Друг голям булевард в морската столица е именуван Янош Хунияди .

Виж също

• История на Полша (1385–1569)