Владислав III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав Варненчик.

Владислав III Варненчик
Coa Hungary Country History Vladislaus I (1440–1444).svg
Крал на Полша
Warnenczyk.jpg
Лични данни
Управление 1434-1444
Коронация 25 юли 1434, Вавел
Други титли Крал на Унгария и Хърватия
Роден 31 октомври 1424
Краков
Починал 10 ноември 1444
Варна, България
Предшественик Владислав II
Наследник Кажимеж IV
Семейство
Династия Ягелони
Баща Владислав II
Майка София Холшанска
Герб Coat of Arms of Vladislav Warnenczyk.svg
Владислав III Варненчик в Общомедия
COA family pl Jagiellon.svg

Владислав III Варненчик (на полски : Władysław III Warneńczyk ; унгарски : I. Ulászló ; литовски : Vladislovas III ; хърватски : Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 - 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 - 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 - 1444), свързан с българската история

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владислав Варненчик е роден на 31 октомври 1424 година като първороден син на крал Владислав II от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня София Холшанска от княжеския литовски род Холшански. Наследява полската корона след смъртта на баща си през 1434 г. През 1440 година в град Секешфехервар е коронясан и за унгарски крал под името Уласло I, благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който иска да осигури подкрепата на Полша срещу турците. След победоносните кампании на Хуняди срещу войските на султан Мурад II през 1442-1444 г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. Ентусиазираният Владислав потегля на кръстоносен поход. Той достига до Варна, където загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик.

Титул[редактиране | редактиране на кода]

Пълният титул на Владислав III Варненчик е Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc.

В превод на български: Владислав по божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.

Съвременни аспекти[редактиране | редактиране на кода]

След 1918 година Полската католическа църква прави постъпления пред Ватикана за канонизацията на младия полски крал. Процедурата обаче внезапно спира, защото от Светия престол показват "досие" на Владислав III, според което в дните преди битката (по времето, когато би трябвало да е бил в Шуменската крепост, където остава 7 дни след победата и отпразнува там рождения си ден), коронованият младеж се отдава на ласките на местни младежи. Според ватикански шпиони дори и в нощта преди фаталното сражение от 10 ноември Владислав Варненчик прекарва в обятията на момче. Днес Владислав III e една от емблемите на гей-движенията в Полша. [1]

Признателност в България[редактиране | редактиране на кода]

Във Варна е изграден негов мавзолей - Парк-музеят "Владислав Варненчик". Днес един от големите булеварди във Варна, който свързва магистрала Хемус с центъра на града, носи името на Владислав Варненчик. На него е кръстен и най-големият квартал в Източна България - Владиславово. Друг голям булевард в морската столица е именуван Янош Хунияди .

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Владислав II Крал на Полша (1434 – 1444) Кажимеж IV Ягелончик
Алберт Великодушни
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1440 – 1444)
Ласло Посмъртни

Родословие[редактиране | редактиране на кода]