Селановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Селановци
България
Red pog.png
Селановци
Област Враца
Red pog.png
Селановци
Общи данни
Население 3 694 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 110,218 km²
Надм. височина 178 m
Пощ. код 3301
Тел. код 09172
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 70723
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Селановци
Росица Койнова
(ГЕРБ)

Села̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Оряхово, Област Враца.

Етимология и произход на името[редактиране | edit source]

Има няколко версии за произхода и значенито на името на селото. Според една от тях Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек, който се е казвал Съло — от старобългарската дума сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име апостол. Големият ер (Ъ), в старобългарски има фонетична стойност между “о” и “у” и се произнася по-скоро като “е”. И така става Сълъ – ан, като Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име – “ово”, става Съланово – Селаново. Според друга версия името на Селановци произлиза от Сельо, което пък е съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през 12 век. Като се прибави на Сельо – ан, както Витан, Цветан и пр., името става Селан, а със суфикса за селищно име, то вече е Селаново[1].

География[редактиране | edit source]

Селановци се намира в Област Враца, разположено е на 7 км юг-югоизточно от Оряхово и на 80 км североизточно от Враца. Съставно селище е на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено е на 8 км от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 170 м надморска височина. Климатът е умерено-континентален. В землището на селото преобладават карбонатните черноземи. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.

История[редактиране | edit source]

Селото е основано преди османското нашествие. Сведения за него под имената Силануфджа и Силануфча има в османски регистри от 1430, 1617 и 1673 г. Споменава се в края на 17 век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779 г. През 1918 г. селановските жени вдигат бунт против войната. По време на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 година, на 23 септември в селото е установена партизанско-селска власт. Създаден е въстанически отряд с командир Тодор Костов. Въстанници от Селановци превземат с бой граничния пост край село Лесковец. На 24 сутринта щурмуват град Оряхово. Жители на Селановци участват във партизанското движение в периода 1941-1944 и подпомагат Врачанския партизански отряд "Г. Генов".

През 1922 година селото се премества на днешното си равно място. Първи се изселват родовете Геновци, Добреновци и наследниците на Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Изселването на махалите приключва през 1950 година.

Образование[редактиране | edit source]

Селановското килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположение на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради. Първият учител в селото е Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 г. След него учителства Никола Джамджиев от Търново, който е стоял само през 1876-1877 г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от село Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г. Той е оставил добри спомени в селото и е пеел в църковния хор[2]. През 1872 г. в селановското училище Георги Йончев е обучавал 58 момчета в едно отделение [3].

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположението на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради.
  • Читалище "Самообразование" е основано през 1894 (в сграда от 1961 г.).
  • За паметник на културата е обявена родната къща на Т. Ненов.
  • Издигнати са паметници на загиналите във войните(1912-1918), в Септемврийското въстание от 1923 и и в партизанското движение 1941-1944.
  • В землището на Селановци има находища на водна лилия (2,5 ха в местността "Кочумина" и 2 ха в местността "Гола бара") и на алоевиден стратиотес (0,2 ха между местностите "Калугерски град" и "Тополите"), обявени за защитени местности през 1985.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Провежда се събор на селото около Петковден, всяка година.

Личности[редактиране | edit source]

  • Димитър Борисов Величков (1918-1978) - юрист и историк. Син на Борис Величков Венцин (Дупновърхчанете), завършил право 1948 г. във Софийският университет. Кандитат на историческите науки. Създател на "История на Врачански окръг 1890-1944". Женен за Христина Тошева Величкова (1924-1991) от Душмановския род-Качанците, внучка на Тодор Костов и правнучка на Косто Нелов. Завършила икономика.
  • Георги Димитров Осиковски - ветеринарен техник и пчелар. През 2002 е избран за пчелар номер 1 на България.
  • Тошо Петков Бабулски (1927-2005) - геолог, работил дълги години във "Водпроект" и "Агропромпроект", Ирак, Либия. Извършил хидрогеоложките проучвания и организирал водоснабдяването на селото.
  • Николай Гергов - двукратен европейски и световен шампион по борба. Facebook
  • Силвия Русинова - актриса.
  • Тодор Каменов Костов (1931-1988) - строителен инженер, участвал в строителството на много национални обекти като МОК Медет, ТЕЦ Бобовдол, фармацевтичен завод Станке Димитров, АЕЦ Козлодуй и други. Потомък на стария Душмановски род, внук на Мито Костов и правнук на Косто Нелов, който е бил дълги години кмет на Селановци през 19 век. Училище Никола Й. Вапцаров в Селановци е построено по негов проект, който е бил дипломната му работа при завършване на Строителния техникум - Враца и под негово ръководство. Тодор Костов е също така и един от създателите на джаза в България, той е свирил в Джаза на младите през 50-те години на 20 век.
  • Дилиян Кушев http://www.kushevmusic.com/ професионален музикант, певец и продуцент с международна дейност YouTube

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. вж. Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с.197-198
  2. арх. И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн.I, 1346, 1927 г.
  3. сп. Летоструй, Виена, 1873,с.61