Тодор Паница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Паница
български революционер
Тодор Паница 
Роден: 2 юли 1879 г.
Оряхово, България
Починал: 8 май 1925 г.  (на 45 години)
Виена, Австрия

Тодор Николов Паница с псевдоними Димитър Арнаудов и Müller[1] е български революционер[2], деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония и Одринско, терорист и инициатор за създаването на ВМРО (обединена).[3] Той е племенник на българския военен и революционер Коста Паница.

Биография[редактиране | edit source]

Във ВМОРО[редактиране | edit source]

Роден е в град Оряхово на 2 юли 1879 г. в семейството на Никола Паница от Велико Търново и Митанка Пелтекова от Свищов.[4] Учи в Лом, където е съученик с Михаил Думбалаков и според него Паница е привлечен към македонското освободително движение от брат му - Димитър Думбалаков.[5] По-късно остава сирак и е отгледан от чичо си във Варна. В гимназията негов съученик е Михаил Даев - син на заможни родители от Балчик. Около три години Паница служи като кавалерист в армията. В края на 1902 г. бяга от казармата и се включва в дейността на ВМОРО. Постъпва в четата на Никола Пушкаров, действаща в Кумановско и Кратовско. Участва в Илинденското въстание като четник в Скопско. След въстанието се прибира във Варна.

През 1904 г. тук Паница отново заминава за Македония и постъпва в четата на драмския войвода и негов съученик - Даев. Определен е за негов заместник, помощник-войвода на Драмска околия. Поради липсата на оръжие в четата се връща в България през 1906 г. Осигурява 24 пушки и няколко пистолета, като тази му постъпка го превръща в герой. На втория конгрес на Серски революционен окръг през 1906 Тодор Паница е избран за член на Серски окръжен революционен комитет. На 31 юли 1907 г. Даев и Паница похищават с цел откуп в с. Гюреджик полковник Елиът - пристигнал да инспектира британските офицери, служещи в турската жандармерия и контролиращи изпълнението на Мюрцщегските реформи. За тяхно нещастие са забелязани и подгонени от войската. Елиът се отскубва и с револвера си убива един четник и ранява тежко Паница и друг четник. Акцията не е съгласувана с ръководството на ВМОРО и неуспехът предизвиква остра критика. В същото време Тодор Паница се запознава в село Калапот с учителката Екатерина Измирлиева и се венчава за нея на 17 май 1907 г. Кумува им Михаил Даев. Сватбата на четник е против правилата на ВМОРО, което усложнява допълнително ситуацията в четата на Даев. По това време Серската група на Сандански вече се опитва да наложи свое мнозинство в ръководството на Организацията.

В Серската група[редактиране | edit source]

Павел Делирадев, Яне Сандански и Тодор Паница, Банско, 1908 г.

След разцеплението на ВМОРО Паница предава на Сандански подготвяния от Михаил Даев, Иван Гарванов и Борис Сарафов заговор за убийството му. Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт. За убиец на Сарафов и Гарванов е определен Паница, който трябвало да изкупи греха си към организацията, защото тайно се оженил. Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на Организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов. После заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си. Тя е учителка в Несебър. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез Народната федеративна партия и живее в град Драма. Участва в похода на Младотурците към Цариград през 1909 година заедно с четите Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарност през 1910 година младотурците го даряват с огромен чифлик в Драмско, където се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912, Драма - 1948, Владая) който е лекар.[4]

По време на войните за национално обединение[редактиране | edit source]

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско. Изпраща подвойводата си Яне Богатинов да подготви северните драмски села. Паница отбранява проходите в Драмско, а делегация от Просечен му предава града, след което той влиза в него с четата си. В дните след това четниците се защитават от настъпващите турски части.[6] По-късно служи в Първа и нестроева рота на 14 воденска дружина.[7] През юли 1914 г. Паница е амнистиран със закон, гласувана от българския парламент. Участва в Първата световна война в боевете при Криволак, където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст „За храброст“.

Противопоставяне на ВМРО[редактиране | edit source]

Михаил Шкартов, Тодор Паница и Мирчо Икономов, Банско, 1908 г.

След 1919 година и поредната национална катастрофа на власт в България идват левите земеделци, които преследвт незаконно забогателите през войните спекуланти. Като заподозрян за мародерства над гърците в Драмско, Паница дълго време се укрива. Впоследствие за да не бъде преследван предлага услугите си на правителствато на Стамболийски в борбата му с ВМРО. Използвайки ситуацията той изгражда структури на МФО в Неврокопско. От друга страна Тодор Александров с десни активисти създава ВМРО. Двете крила се изправят пред директен сблъсък и на 16 октомври 1922 г. четите близки до Александров с над 400 души, превземат град Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО. По-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана. Паница успява да избяга в Гърция заедно със Стоян Мишев, Григор Циклев, К. Попиванов, Стоян Чочков и други[8].

В емиграция[редактиране | edit source]

Яне Сандански и Тодор Паница, пощенска картичка.

В последствие той се установява в Белград, откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО.[9] След преврата на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити. По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори минава за техен идеолог. Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на Септемврийското въстание.[10] Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Участва в подготовката на подписването на Майски манифест от страната на МФО, като поддържа, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се подменят лидерите ѝ.[11] След провала на Манифеста, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от Иван Михайлов. Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена).

Вечерта на 8 май 1925 година, по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева.[12][13]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.35, 108
  2. Vladeta Milićević: Der Königsmord von Marseille: das Verbrechen und seine Hintergründe, стр. 30
  3. Убийството на задграничните представители извадка от книгата 50-те най-големи атентата в българската история на Крум Благов
  4. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 26 - 27.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.119
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 5344, 894.
  8. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.108.
  9. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.110.
  10. Разведка и контраразведка в лицах. Москва, 2002, с. 375.
  11. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.127.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 123.
  13. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 207-208.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.