Йохан Шилтбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йохан Шилтбергер
германски кръстоносец
Роден: 1380
Бавария
Починал: след 1427

Йохан Шилтбергер (на немски: Johannes Schiltberger, Johann, Hannes, Hans; * септември 1380 във Фрайзинг или Мюнхен; † сл. 1440; понякога също Йоханес или Ханс Шилтбергер) е участник в Кръстоносния поход от Никополис.

Той прекарва шест години в османски плен. Служи след битката при Анкара до 1405 г. във войската при Тимур и до 1417 г. при неговите наследници. От 1417 до 1422 г. той е на територията на Златната орда и стига също до места източно от Урал и в Кавказ. През 1426 г. той успява да избяга и се връща в Бавария през 1427 г. и описва своите преживявания през тридесетгодишния си плен.

Понякога той е наричан „немският Марко Поло“. Неговият пътепис е широко разпространен през късния 15 и през 16 век.

Той произлиза от местостта около Айхах от баварска благородническа фамилия. На 15 години Йоханес Шилтбергер тръгва като момче, носещо шилда в свитата на господаря си Леонхард Райхартингер от Мюнхен във войната против османите.

В битката при Никопол, която християнската войска под командването на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски на 28 септември 1396 г. губи, Шилтбергер попада в османски плен. Райхартингер е убит. След една година Шилтбергер е първо пешеходски войник, по-късно като кавалерист участва в походите на султан Баязид I.

Отмъщение към пленените от битката при Никопол, Jean Froissart, Chroniques, сл. 1470

В битката при Анкара Шилтбергер попада през 1402 г. заедно със султан Байезид в монголски плен. Той остава до 1405 г. при Тимур Ленк, след неговата смърт е даден на неговия син Шах Рух, по-късно на неговия брат Миран Шах. След това той служи на Абу Бакр, синът на Миран Шах и внук на Тимур, той е даден от него през 1417 г. на Кипчак-принца Čegre, който за кратко е кан на Златната орда. След неговата смърт Шилтбергер принадлежи в свитата на принц Мухамад, и през 1426 г. той бяга в Константинопол. От там той пристига през 1427 г. в баварската си родина, където служи на съседа си по чифлик, на по-късния херцог Албрехт III, като слуга или кемерер и командир на охраната, както съобщава Йоханес Авентинус. Когато през 1438 г. херцогът се качва на трона в Мюнхен, Шилтбергер остава в своя чифлик, където по неизвестно време умира.

Според неговия пътен разказ, Шилтбергер е видял всички страни около Черно море, Египет, Багдад и Персия, територията от Херат до Делхи, Самарканд, Сибир и Константинопол. Своите преживявания той описва в автобиографски пътепис, който е отпечатан ок. 1473 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • A. J. Penzel, Schiltberger's aus München von den Türken in der Schlacht von Nicopolis 1395 gefangen, in das Heidenthum geführt, und 1427 wieder heimgekommen, Reise in den Orient und wunderbare Begebenheit, München 1814.
  • Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859 (digital; Nachdruck 1976; nach der Heidelberger Handschrift).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]