Марко Поло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Поло
венециански пътешественик
Марко Поло 
Роден: 15 септември 1254
Венеция, Венецианска република
Починал: 8 януари 1324
Венеция, Венецианска република

Марко Поло (на италиански: Marco Polo) (15 септември, 1254, Венеция, Италия или Курзола, Венецианска Далмация - днес Корчула, Хърватско - 8 януари, 1324, Венеция) е венециански търговец, пътешественик и откривател, който заедно с баща си Николо и чичо си Матео пропътува Пътя на коприната до Китай и се среща с великия хан на Монголската империя - Кубилай хан (внук на Чингис хан) в Шанду. Дава първите сведения за остров Сипангу или днешна Япония. Неговите пътешествия са описани в книгата „Милионът“ (на италиански: Il Milione) или „Пътешествията на Марко Поло“. Те продължават 24 години и изминатият път достига 24 140 km. След като е пленен от генуезците той споделя историите си с други затворници. Приключенията му са толкова невероятни, че много малко хора му вярват. Освободен е от затвора през 1299 г., става богат търговец, жени се и има 3 деца. Умира през 1324 година.

Пътешествие на Николо и Матео Поло 1254-1269[редактиране | edit source]

Баща му Николо Поло, заедно с брат си Матео Поло напускат Венеция около 1254, годината на раждането на Марко, и след шестгодишно пребиваване в Константинопол с търговска цел се отправят към Крим, а след това около 1261 г. достигат река Волга. От там братята пътуват на югоизток през земите на Златната Орда, пресичат задкаспийските степи, а след това и платото Устюрт и достигат земите на Хорезъм. По-нататъшният им път преминава на югоизток по течението на река Амударя до долното течение на река Зарафшан и нагоре по нея до Бухара. Там те срещат завоевателя на Иран, илхана (наместник) Хулагу и заедно с него продължават към столицата на великия хан. С неговата свита те пътуват цяла година на север и североизток. По долината на Зарафшан се изкачват до Самарканд, преминават в долината на река Сърдаря и по нея се спускат до град Отрар. От там пътят им продължава покрай северните части на Западен Тяншан до река Или. Продължават на изток покрай северните склонове на Източен Тяншан и достигат до оазиса Хами, важен пункт по "Пътя на коприната" от Китай за Средна Азия. От Хами братята завиват на юг по долината на река Сулехъ, а след това на изток и достигат столицата на великия монголски хан Кубилай, който им оказва радушен прием. През 1269 година двамата братя се завръщат във Венеция с богати дарове, като пътят им до дома не е ясен.

Пътешествие до Китай и обратно 1271-1295[редактиране | edit source]

Пътуване от Венеция до Пекин 1271-1272[редактиране | edit source]

През 1271 г.,те извършват пътешествие в Азия като търговци и посланици за втори път, заедно с вече 17-годишния Марко, и преживяват там доста години. Тръгвайки от Акка в Палестина през есента на 1271, те достигат на север залива Искендерун, след това пресичат Мала Азия и Арменската планинска земя, завиват на юг, в Кюрдистан, и по река Тигър се спускат до Басра. След това се насочват на север към Тебриз, а след това пресичат в югоизточно направление Иран през Керман до Ормуз, разчитайки да се доберат до Китай по море през Индия. Корабите в Ормуз обаче им се виждат много ненадеждни и те се връщат в Керман, като извършват тежък преход през пустинята Деще Лут до град Кайен. От там през Херат се добират до Балх, продължават на изток покрай южните склонове на Хиндукуш и достигат до полите на Памир. Завиват на североизток и се спускат в оазиса Кашгар, а след това заобикалят от юг пустинята Такламакан, движейки се покрай северозападните части на Тибет, от оазис до оазис до долното течение на река Черчен. По нататъшният им път преминава през пустинята Кумтаг, достига до река Сулехъ, а от там до град Ганчжоу, където по неизяснени причини преживяват цяла година. От Ганчжоу венецианците пътуват на югоизток до град Синин, а след това по течението на река Хуанхъ и степната област през 1275 г. пристигат в столицата на Великия монголски хан Ханбалик (Пекин).

Пребиваване в Китай 1275-1292[редактиране | edit source]

В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът много го обича и започва да го изпраща на различни мисии като свой специален пратеник. За разлика от другите чиновници, той умее да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връща при императора, му разказва всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът все повече предпочита да го изпраща на мисии, за да събере необходимата информация. В резултат на това, Марко Поло получава все по-важни задачи, а императорът все повече се нуждае от услугите му.

Марко Поло живее в Китай общо 17 години. Той е изпращан със задачи на много места, дори от името на императора посещава страните в Южна Азия. Освен това три години работи и като местен управител в град Ян Джоу, провинция Дзян Су.

Завръщане в родината 1292-1295[редактиране | edit source]

Времето минава и тримата европейци започват да тъгуват за дома. Те нееднократно молят императора да ги освободи, но императорът има нужда от тях и не ги пуска. През 1292 г. на тримата венецианци е заповядано да придружават две принцеси - китайска и монголска до Персия, които ще се омъжат за илхана в столицата Тебриз. По вода минават край полуостров Индокитай, островите Ява, Суматра и Цейлон и през 1294 г. достигат Персия, където благополучно предават принцесите на жениха. От там през Армения и Трапезунд през 1295 г. се прибират във Венеция след 24-годишно отсъствие.

Следващи години 1295-1324[редактиране | edit source]

Прибирането им изненадва хората във Венеция, защото след като изчезват за 24 години, хората вече не смятат, че са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Виждайки донесените от тях бижута и коприна, венецианците започват да го наричат "Милионера Марко". Той се чувства чужд в своя град и през 1296 г. отново се отправя в търговско плаване.

Миниатюра от „Милионът

Едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците (по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие), Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 г. Въпреки че е пленник, хората идват при него, за да чуят за необикновения му живот в Китай. В затвора има един затворник от Пиза (Рустичано или Рустичело), който умее да пише (самият Марко Поло е неграмотен) и записва всичко, което му разказва Марко Поло. По-късно издава "Пътешествията на Марко Поло" или „Милионът“, която става световноизвестна книга. В книгата си Марко Поло подробно разказва за китайските градове, като Янджоу, Суджоу, Ханджоу и др., както и за разцвета и цивилизацията на Китай.

След издаването на книгата през 1299 Марко Поло е освободен и се връща във Венеция, където продължава да се занимава с търговия до края на живота си. Умира на 8 януари 1324 година в родния си град.

От там нататък контактите между Китай, европейските и арабските страни зачестяват още повече, а Марко Поло става символ на дружбата и контактите между Китай и Европа.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи хребет Марко Поло (Бокалъктаг, 36° с.ш., 91°-96° и.д.) в планината Кунлун в Китай, както и вид планински овен от този район.[1] През 1851 г. корабът „Марко Поло“, наречен така в името на изследователя, става първият кораб, обиколил света за по-малко от 6 месеца. Летището във Венеция също носи неговото име. Телевизионният сериал „Марко Поло“ от 1982 година става носител на награда Еми.

Скептици[редактиране | edit source]

Няма потвърждение за пътешествията на Марко Поло различни от тези, споменати в книгата за него. Според редица анализи на съвременни учени, историята е по-скоро легенда, отколкото реалност. Ян Джоу, градът, в който е бил губернатор не пази никакви исторически сведения за пребиваването му там, нещо изключително нетипично за китайската практика в този аспект, където е традиция по-известните хора от града, включително неговия губернатор да намират място в архивите му. Самият автор на книгата за неговите пътешествия се е изхранвал от продажба на романи, което още повече подкрепя тезата за легендарния характер на историите в нея.

В книгата има и множество фактологични разминавания, като например, че според историята Марко Поло е сложил край на обсадата на Тян Гян, а в китайските източници това са направили персийците, а освен това е приключила 2 години преди самият Поло да стигне до Китай. В допълнение Марко Поло не споменава в своя разказ редица подробности, които биха направили огромно впечатление на всеки посетил Китай по онова време - пръчиците за хранене, чая, Великата китайска стена и т.н.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bergreen, Laurence (2007), Marco Polo: From Venice to Xanadu, London: Quercus, ISBN 9781847243454
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 369-371. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 231-235. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1
  • Поло, Марко. Милионът, прев. Божан Христов, изд. Отечество, София, 1986
  • Поло, Марко. Пътешествията на Марко Поло, прев. Васил Атанасов, изд. Лице, София, 2004 (ISBN 954-9426-02-5)

Външни препратки[редактиране | edit source]