Кубилай хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кубилай хан
Монголски Велик хан и китайски император
Kublai Khan
Лични данни
Управление 5 май 1260 – 17 декември 1271
Като китайски император
18 декември 1271 – 18 февруари 1294
Роден 23 септември 1215
Починал 18 февруари 1294
Предшественик Мунке хан
Наследник Темур хан
Семейство
Династия Юан
Баща Толуй хан
Майка Сорхагтани беки
Брак Чаби (любима съпруга)
Кубилай хан в Общомедия

Кубилай хан (на монголски: Хубилай хаан; на китайски: 忽必烈汗 (Хубилие хан); 1215-1294 г.) е петият и последен Велик хан (хаган) на Монголската империя (1260-1294). През 1271 г. основава китайската императорска династия Юан, управляваща Китай до 1368 г. Кубилай е четвъртият син на Толуй хан (вторият му син от Сорхагтани беки) и внук на Чингис хан. Той наследява по-стария си брат Мунке като хаган през 1260 г., но трябва да победи по-младия си брат Арик Боке в Толуйската гражданска война, която продължава до 1264 г. Този епизод поставя началото на разединението на империята.[1] Реалната власт на Кубилай е ограничена до Китай и Монголия, макар че като хаган той все още има влияние в Илханата и, в по-малка степен, в Златната орда.[2][3][4]

През 1271 г. Кубилай основава династия Юан, която управлява днешни Монголия, Китай, Корея и някои съседни области и приема титлата китайски император. До 1279 г., силите на Юан преодоляват и последната съпротива на южната династия Сун и Кубилай става първият император некитаец, който завладява цял Китай. Той също е единствения монголски хан след 1260 г., който завлядява нови територии.[5] Монголската империя достига своето най-голямо териториално разширение при управлението на Кубилай хан. Ако се приеме Монголската империя по негово време като едно цяло, то царството му достига от Тихия океан до Черно море и от Сибир до днешен Афганистан – една пета от населената земна повърхност.[6]

Летният дворец на Кубилай хан в Шанду е предметът на стихотворението на Самюел Тейлър Колридж от 1797 г. Kubla Khan. Това стихотворение и по-ранната книга на Марко Поло Милионът правят Кубилай и постиженията му по-широко познати и днес Кубилай е добре известна историческа фигура.

Ранни години[редактиране | edit source]

Кубилай е вторият син на Толуй хан и Сорхагтани беки и внук на Чингис хан. Той изучава и обиква китайската култура. През 1251 г. брат му Мунке става Велик хан на Монголската империя и Кубилай става управител на южните територии на империята. Под ръководството на Кубилай земеделският добив на провинция Хънан се увеличава, а след получаването на провинция Сиан той повишава благотворителните разходи. Тези дела са популярни и спомогат за по-късното създаване на династията Юан. През 1253 г. на Кубилай е наредено да нападне провинция Юнан и той унищожава кралството Дали. През 1258 г. Мунке хан го поставя начело на Източната армия и го привиква на помощ при нападението срещу Сичуан и отново срещу Юнан.

Възкачване на престола[редактиране | edit source]

Когато брат му Мунке хан умира през 1259 г. Кубилай продължава нападението си срещу Ухан, но скоро идват новини, че по-малкият му брат Арик Боке е бил провъзгласен за хан в монголската столица Каракорум. Повечето от потомците на Чингис хан предпочитат Арик Боке за Велик хан, но двамата му братя Кубилай и Хулагу са против. Кубилай бързо постига споразумение с войските на китайската династия Сонг и се връща в монголските равнини, за да оспори титлата Велик хан. На 5 май 1260 г. Кубилай е провъзгласен за Велик хан в лятната си столица Шанду. Последвалата война между него и брат му Арик Боке продължава три години и води до унищожаването на имперската столица Каракорум. По време на гражданската война управителят на гр. Ижу (в провинция Гуанси) Ли въстава. Въстанието скоро е потушено от Кубилай, но то му оставя трайна недоверчивост към китайците хан. След като надделява над брат си и става император, Кубилай въвежда няколко закона против китайците, забранявайки титлите на и данъците към китайските благородници.

Управление[редактиране | edit source]

Картина на Кубилай хан по време на лов от китайския придворен художник Лиу Гуандао, ок. 1280

Монголската империя бива разделена на четири ханства, всяко управлявано от отделен хан под опеката на Великия хан. Ханството Кипчак (известно като Златна орда) управлява Западна Русия, Илханатът управлява Близкия изток, Чагатайското ханство, носещо името на Чагатай хан, управлява Централна Азия, а Великото ханство управлява Монголия и впоследствие цял Китай.

Кубилай управлява по-добре от предшествениците си, спомагайки за икономически растеж чрез възстановяването на Великия канал, ремонта на обществени сгради и удължаването на пътищата. Той иска от инженера Гуо да се заеме със строителството на канали между Канбалик (дн. Пекин) и р. Хуанхъ (Жълтата река). Гуо открива извора Байфу в планината Шеншан и го свързва с Канбалик посредством канал дълъг 30 км. Той построява нови канал с шлюзове, които да контролират нивото на водата. През 1264 г. Кубилай го изпраща в провинция Гансу, където работи за възстановяването на системата за напояване, частично разрушена по време на монголското нашествие. Кубилай въвежда в употреба хартиени пари, но впоследствие липсата на финансова дисциплина и инфлацията водят да икономически срив. Той подкрепя китайските изкуства и показва религиозна толерантност към всички религии, с изключение на даоизма. Империята му е посетена от няколко европейци, сред които венецианеца Марко Поло, който среща хана в лятната му столица Шанду и постъпва на служба при него.

През 1271 г. Кубилай официално провъзгласява създаването на династия Юан и обявява Канбалик за столица. Като китайски император Кубилай се стреми да намали влиянието на местните господари, които имат огромна власт по време на династията Сун. Недоверието му към етническите китайци хан го кара да наема повече служители от други етнически групи. За да обедини Китай Кубилай започва масивна офанзива срещу Сун през 1274 г., успешно завършена през 1279 г., присъединявайки южен Китай. Така е достигнато най-голямото териториално разширение на Монголската империя.

Нападения срещу Япония и Виетнам[редактиране | edit source]

Кубилай покорил Корея. Под натиск от монголски съветници Кубилай се опитва да завземе Япония, Бирма, Виетнам и Ява. Разходите за тези неуспешни походи водят до увеличаване на инфлацията и до недоволство сред местното китайско население срещу монголите, които не плащат данъци. Кубилай обаче подчинява бунтовниците на североизток и на северозапад, осигурявайки по този начин стабилност в тези райони.

Кубилай се опитва на два пъти да завладее Япония в търсене на злато, но и двата пъти флотата му е потопена от бурното време (тайфун, наречен от японците камикадзе). Първият опит е през 1274 г. с над 900 кораба. Вторият опит е през 1281 г. с флот от 1170 военни джонки, всяка - дълга 72 метра. Походите са лошо организирани, като корейската флота изпреварва китайската. До бой почти не се стигна, като японските самураи отблъскват слабите опити на войската на Кубилай, съставена предимно от китайци и корейци, да дебаркира.

През 1257, 1284 и 1287 г. армиите на Кубилай нападнат Виетнам и разграбват столицата Танг Лонг (дн. Ханой), но виетнамците очаквали нападенията и евакуирали града предварително. Климатът, болестите, недостигът на провизии и виетнамската тактика на изгорената земя провалят първите две нападения. Третото нападение с армия от 300 000 войници и голяма флота е отблъснато от войските на виетнамския генерал Чан Хънг Дао. Използвайки тактиката на Нго Куйен за отблъскването на китайски войски през 938 г., виетнамците забиват метални прътове на дъното на р. Бач Данг и тогава малка виетнамска флотилия примамва монголската флота да навлезе в реката точно в момента, когато започвал отливът. Монголската флота от 400 кораба е потопена, пленена или изгорена от виетнамските огнени стрели. Монголската армия отстъпва, тормозена по пътя от войската на Чан Хънг Дао.

Късен живот[редактиране | edit source]

В късния си живот Кубилай се разболява от подагра. Той също напълнява поради обичта си към яденето на животински органи и други деликатеси. Склонността му към преяждане може да е причинена от смъртта на съпругата и избрания му наследник. Умира през 1294 г.

В литературата[редактиране | edit source]

Името на Кубилай хан е популяризирано на Запад от английския поет Самюъл Колридж, който написва през 1797 г. (публ. 1816 г.) своето недовършено стихотворение Kubla Khan, вдъхновено от книгата на Марко Поло за двореца на Кубилай хан в Шанду и неговия престой в Монголия и Китай.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Encyclopædia Britannica. с. 893.
  2. Marshall, Robert. Storm from the East: from Genghis Khan to Khubilai Khan. с. 224.
  3. Borthwick, Mark. Pacific Century. Westview Press, 2007. ISBN 0-8133-4355-0.
  4. Howorth, H. H.. The History of the Mongols. с. 288.
  5. Atwood, C. P.. Encyclopedia of Mongolia and the Mongol Empire. с. 457.
  6. Man, John. Kublai Khan. Bantam, 2007. ISBN 0-553-81718-3.

Литература[редактиране | edit source]