Милионът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страница от „Милионът“

„Милионът“ (на италиански: Il Milione), известен и като Пътешествията на Марко Поло, Описанието на света (на френски: Le devisement du monde или Книгата на чудесата (на френски: Le livre des merveilles), е пътеписът на венецианеца Марко Поло, описващ пътешествията му в Азия, включително Персия, Китай и Югоизточна Азия между 1271 и 1292 г. Книгата е написана през 1298 г. от Рустикело да Пиза, автор на рицарски романи, в затвора в Генуа, където е затворен и Марко Поло след пленяването му в битката при Курзола. Тя става много популярна и известна през 14 век.

Съдържание[редактиране | edit source]

Заглавието Милионът идва или от подигравки, наричащи книгата „Милион лъжи“, или от прякора Емилионе на семейство Поло. „Милион лъжи“ произтича най-вече от факта, че много неща в книгата са описани в стотици, хиляди или милиони, а читателите на книгата са скептици по отношение на големи числа и Поло си спечелва репутация за преувеличение. Съвременните оценки на текста считат книгата за творба по-скоро на наблюдателен, отколкото на аналитичен автор или на такъв с голямо въображение.

Николо, Мафео и Марко Поло в Бухара, миниатюра от ранния 15 век

Марко Поло изглежда любопитен, толерантен и предан на Кубилай хан, комуто служи в продължение на 2 десетилетия.

Милионът е разделен на 4 книги. Първата книга описва земите на Близкия Изток и Централна Азия, откъдето Поло минава на път за Китай. Втората книга описва двора на Кубилай хан, когото среща в лятната му столица Шанду през 1275 г., и Китай, който Поло нарича отделно Катай (Северен Китай) и Манджи (Южен Китай). Третата книга се занимава с крайбрежните райони на Ориента - Япония, Югоизточна Азия, Индия, Шри Ланка, и Източна Африка. Четвъртата книга описва скорошни войни между монголците и северни региони като Русия.

Въздействие[редактиране | edit source]

Милионът е рядък популярен успех в ерата преди появата на печатарската машина. Въздействието му върху картографията обаче се забавя. Първата карта, на която се появяват имена, споменати от Поло, е Каталунският атлас на Шарл V (1375), включващ 30 имена в Китай и доста други азиатски топоними. Венецианският монах и картограф Фра Мауро педантично включва всички топоними на Марко Поло в своята карта на света от 1450 г.

Ръкописни бележки на Христофор Колумб към латинско издание на Книгата на чудесата

Книгата на Марко Поло, със своите описания на богатства на Изтока, служи като вдъхновение на Христофор Колумб да потърси път към Азия по море с курс на запад. Екземпляр на книгата с бележки, собственоръчно написани от Колумб, е сред притежанията в каютата му на Санта Мария.

Пътеписът е преведен на много европейски езици още преди смъртта на Поло, но оригиналните ръкописи са загубени. Съществуват около 150 екземпляра на различни езици. В процеса на преписване и превод обаче са направени множество грешки, поради което има големи различия между отделните версии. Най-старият оцелял ръкопис е на старофренски със силно италианско влияние.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Поло, Марко. Милионът, прев. Божан Христов, изд. Отечество, София, 1986
  • Поло, Марко. Пътешествията на Марко Поло, прев. Васил Атанасов, изд. Лице, София, 2004 (ISBN 954-9426-02-5)

Външни връзки[редактиране | edit source]