Илханат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Най-голямото териториално разширение

Илханат (персийски:سلسله ایلخانی, монголски: Ил Хан улс), е монголско ханство създаден на териториите на Персия през 13-ти век, считан за част от Монголската империя. Монголските владетели на Илханат, започвайки с хан Газан, почитат Исляма, религия следвана от по-голямата част от населението на страната. Териториите на страната обхващат днешен Иран, по-голямата част от Ирак, Афганистан, Туркменистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и западен Пакистан. Ханството е основано през 1256 от внука на Чингис хан, хан Хулагу.

Хулагу[редактиране | edit source]

След битката при Кьосе даг през 1243 г., монголската армия окупира Анатолия и впоследствие принуждават Румелийския султанат да стане васал на държавата Илханат.

Основател на управляващата династия в ханството е хан Хулагу, внук на Чингис хан и брат на Великите Ханове Монгке и Кубилай. Тръгвайки от Баиджу през 1255 или 1256 г., той има задачата да превземе мюсюлманските държави на запад. Тази инвазия води до преместването на значителни групи тюрки на запад към Анатолия, бягащи от монголските племена. Той основава династия в югозападната част на монголската империя, която се простира от териториите на Трансоксания до Сирия.

Но смъртта на Великия хан Монгке го принуждава да се завърне от Персия, за да участва в избирането на следващия Велик хан. В негово отсъствие монголските сили претърпяват поражение в битката при Айн Джалут, която маркира крайния предел на монголските завоевания в Близкия изток.

Ранният Илханат[редактиране | edit source]

Хулагу със своята любима жена

Терминът Ил-хан означава „подчинен хан“ и се свързва с основната разлика на Илхановете с Великите ханове на Монголската империя. До края на управлението си, Кублаидите на изток успяват да запазват своята власт над илхановете. Наследниците на Хулагу удържат властта си в Персия за следващите осемдесет години, като в началото те са последователи на Шаманизма, впоследствие на Будизма и накрая на Исляма. Въпреки всичко илхановете през цялата си власт остават противници на Мамелюците (които побеждават монголските нашественици и кръстоносците), но никога не успяват да организират мащабен поход срещу тях, защото биват въвлечени в конфликти с други монголски държави — Златната орда на север и Чагатайското ханство на изток.

Френско-монголски съюз[редактиране | edit source]

Много опити са били направени за формирането на съюз между монголците и държавите от Западна Европа през периода на 13-ти и 14-ти век, започвайки от времето на Седмия кръстоносен поход. Въпреки че са обединени от своя общ враг (главно Мамелюците), илхановете и европейците никога не успяват да съберат своите сили срещу своя общ враг — виж Втори Лионски събор.

Приемане на Исляма[редактиране | edit source]

В периода след смъртта на Хулагу, жителите на Илханата главоломно заповат да приемат Тибетския будизъм. Въпреки враждебното настроение на по-голямата част от мюсюлманското население на ханството, хан Газан приема исляма и официално фаворизира Исляма, за да приобщи немонголското население към режима. Вследствие на това християните и евреите губят своя равноправен статут и отново започват да плащат допълнителни данъци.

Приемането на Исляма няма почти никакъв външно-политически ефект и хан Газан продължава войната с Мамелюците за контрол над Сирия. Неговият престолонаследник продължава политиката на хан Газан, въпреки предположенията че може да започне да поддържа шиитския ислям, съдейки по голямото влияние на шиитския теологист Ал-Хилли над него.

Разпадане[редактиране | edit source]

Карта показваща политическата ситуация в югозападна Азия 10 години след смъртта на Абу Саид

След смъртта на последния илхан Абу Саид през 1335 г., ханството започва да се разпада мълниеносно, като се разпада на няколко малки държави. Впоследствие Тимур успява да обедини отново териториите на Илаханата, с цел възстановяване на старото ханство.

Наследство[редактиране | edit source]

Илаханатът постила път за формирането на държавата на Сефевидите и така за формирането на модерен Иран. Военните успехи на Хулагу също така отварят Иран за европейско влияние от запад и китайско от изток. Това, в комбинация с патронажа на неговите наследници, създава основата за развитието на иранската архитектура. Под управлението на илхановете, иранските историци спират да пишат на арабски и започват да използват персийски.

Вижте още[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Ilkhanate“ в Уикипедия на английски (автори).