Илханат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илханат
سلسله ایلخانی
Ил Хан улс
Ханство
 
 
 
 
 
1256 — 1335

Знаме


Местоположение на Илханат

Най-голямото териториално разширение
Континент Азия
Столица Мерага - 1256–1265,
Тебриз - 1265–1306,
Султания - 1306–1335
Официални езици персийски, средномонголски
Религия Ислям, Шаманизъм, Будизъм
Форма на упр. Монархия
Площ
 - Общо (1310) 3 750 000 km²
Предшественик
Наследник
Монголска империя
Хорезъм
Абасиди
Мамелюци
Музафериди
Курт (династия)
Eретна
Чобаноглу
Инджу (династия)
Сербедари
Джалаириди
Днес част от
редактиране

Илханат (персийски:سلسله ایلخانی, монголски: Ил Хан улс), е монголско ханство, създадено на териториите на Персия през 13-ти век като част от Монголската империя. От хан Газан монголските владетели на Илханата и по-голямата част от населението следват Исляма. Териториите на страната обхващат днешен Иран, по-голямата част от Ирак, Афганистан, Туркменистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и западен Пакистан. Ханството е основано през 1256 от внука на Чингис хан, Хулагу хан.

Хулагу[редактиране | edit source]

След битката при Кьосе даг през 1243 г., монголската армия покорява Анатолия и принуждава Румелийския султанат да стане васал на държавата Илханат.

Основател на управляващата династия в ханството е хан Хулагу, внук на Чингис хан и брат на Великите Ханове Монгке и Кубилай. Тръгвайки от Баиджу през 1255 или 1256 г., той цели да превземе мюсюлманските държави на запад. Тази инвазия води до бежанска вълна от значителни групи тюрки на запад към Анатолия, бягащи от монголските племена. В Трансоксиана и Сирия Хулагу основава югозападен илханат, подчинен на монголската метрополия.

Смъртта на Великия хан Монгке принуждава илхан Хулагу да напусне Персия, за да участва в избирането на следващия Велик хан. В негово отсъствие монголските сили претърпяват поражение от Мамелюците в битката при Айн Джалут, която маркира крайния предел на монголските завоевания в Близкия изток.

Ранният Илханат[редактиране | edit source]

Хулагу със своята любима жена

Терминът Ил-хан означава „подчинен хан“ и се свързва с основната разлика на Илхановете с Великите ханове на Монголската империя. До края на управлението си, Кублаидите на изток успяват да запазват своята власт над илхановете. Наследниците на Хулагу удържат властта си в Персия за следващите осемдесет години, като в началото те са последователи на Шаманизма, впоследствие на Будизма и накрая на Исляма. През цялото съществуване на Илханата монголците остават противници на Мамелюците, но никога не успяват да организират мащабна кампания срещу тях, защото са въвлечени в конфликти с други монголски държави — Златната орда на север и Чагатайския улус на изток.

Френско-монголски съюз[редактиране | edit source]

Запазени са документи от Втория Лионски събор, свидетелстващи за опити за формиране на съюз между монголците и държавите от Западна Европа през периода около Седмия кръстоносен поход. Въпреки солидарността им срещу Мамелюците като общ враг, илхановете и европейците никога не успяват да съберат своите сили.

Приемане на Исляма[редактиране | edit source]

В периода след смъртта на Хулагу сред жителите на Илханата масово се разпространява Тибетския будизъм. Хан Газан приема и официално фаворизира Исляма за да приобщи немонголското население към режима. Вследствие на това християните и евреите губят своя равноправен статут и започват да плащат допълнителни данъци.

Приемането на Исляма няма почти никакъв външно-политически ефект и хан Газан продължава войната с Мамелюците за контрол над Сирия. Неговият престолонаследник продължава политиката на хан Газан, въпреки предположенията, че може да започне да поддържа шиитския ислям, съдейки по голямото влияние на шиитския теолог Ал-Хилли над него.


Разпадане[редактиране | edit source]

Карта показваща политическата ситуация в югозападна Азия 10 години след смъртта на Абу Саид

След смъртта на последния илхан Абу Саид през 1335 г., ханството се разпада на няколко малки държави. По-късно Тимур успява да обедини отново старите териториите на Илханата под монголско върховенство.

Наследство[редактиране | edit source]

Илаханатът постила път за формирането на държавата на Сефевидите и така за формирането на модерен Иран. Военните успехи на Хулагу също така отварят Иран за европейско влияние от запад и китайско от изток. Това, в комбинация с патронажа на неговите наследници, създава основата за развитието на иранската архитектура. Под управлението на илхановете, иранските историци спират да пишат на арабски и започват да използват персийски.

Вижте още[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Ilkhanate“ в Уикипедия на английски (автори).