Трансоксиана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад)

Трансоксиана е древното име, използвано за част от Централна Азия, съответсваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан. Географски тя е областта между реките Амударя (на старогръцки: Ώξος Оксос) и Сърдаря.[1] Когато се използва в настоящето, то обикновено предполага, че се говори за областта по времето преди около 8-ми век, въпреки че терминът продължава да се употребява сред западни историци за няколко века след това. В персийския епос Шахнаме, написан от поета Фирдоуси, Трансоксиана е домът на иранските номадски племена и река Оксус е границата между Иран и Туран.

Областта е една от сатрапиите на персийската Ахеменидска династия под името Согдиана. Трансоксиана обаче е на латински и буквално означава "отвъд река Оксус", гръцкото име за Амударя, което описва областта перфектно от гледна точка на гърците и римляните. Областта се нарича прдри и Фараа-руд на средноперсийски,[2], като второто означава "това, което е отвъд реката". След нашествието на арабите те я наричат ма вара' ан-нахр, което е превод на средноперсийско име и има същото значение и е алтернативно име за страната, алтернативно предавано като Мавараннахр.

История[редактиране | edit source]

Името Трансоксиана се вписва в западното съзнание с подвизите на Александър Велики, който довежда гръцка култура в региона със завоеванието си през 4-ти в. пр. н. е. Трансоксиана е най-североизточната точка на елинистичната култура и всъщност поддържа хибридна гръцка/индийска/персийска/китайска култура, наречена сериндийска до арабското нашествие. По време на Сасанидската империя, тя често се нарича Согдиана, провинциално име, взето от Ахеменидската империя и използвано за различаването ѝ от близка Бактрия.

Китайският изследовател Джан Циен, който посещава съседните страни Бактрия и Партия, както и Трансоксиана през 126 г. пр. н. е., прави първото известно китайско описание на областта. Джан Циен ясно идентифицира Партия като напреднала градска цивилизация, която отглежда зърно и грозде, сече сребърни монети и произвежда кожени изделия.[3] Тя се управлява последователно от селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Партската империя и Кушшанската империя преди сасанидското управление.

В сасанидски времена, регионът става голям културен и научен център поради ефективната кралска власт и богатството, черпено от Северния път на коприната. Сасанидското управление е прекъснато от ефталитското нашествие в края на 5-ти век и не се връща при сасанидите до 565 г. Много персийски благородници и земевладелци избягват в тази област след мюсюлманското нашествие.

Големите градове и културни центрове на Трансоксиана са Самарканд и Бухара. И двата са в южната част на Трансоксиана. Повечето от областта е със сухи, но плодородни равнини. И двата града остават центрове на персийската култура и цивилизация след арабското завоюване на Персия и играят ключова роля във възраждането на персийската култура и установяването на саманидската династия.

Част от областта е завзета от Кутайба ибн Муслим между 706 и 715 г. и се държи хлабаво от умаядите от 715 до 738 г. Завладяването е консолидирано от Наср ибн Сайяр между 738 и 740 г. и е продължено под контрола на умаядите до 750 г., когато е сменено от абасидите. Династия Тан също контролира източната част на областта до около същото време, когато става гражданска война.

Чингис хан нахлува в Трансоксиана през 1219 г. по време на завлядяването на Хорезъм. Преди смъртта му през 1227 г., той предава земите на Западна Централна Азия на втория си син Чагатай и областта става известна като Чагатайско ханство. През 1369 г. Тимур, от племето барласи става ефективен владетел, макар да поддържа церемониалната власт на династията на Чагатай хан и прави Самарканд столица на бъдещата си империя. Трансоксиана е в разцвет през средата на 14-ти век.[4]

Бележки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]