Арабско-ислямски завоевания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етапи в арабското завоюване на територии. Арабската прародина - Арабския полуостров (в кафяво)

Арабско-ислямските завоевания започват още приживе по време на живота на пророка Мохамед, основателят на исляма. Той полага основите на една ислямска държава в Арабия, която в продължение на векове завоюва много страни извън Арабия. Арабите завладяват обширни територии в Азия, Африка и Европа, а именно целия Близък Изток, Централна Азия и Северозападна Индия, Северна Африка, Испания, Южна Италия и Сицилия.

Най-същественият им успех е сриването на Сасанидите и персите, основатели предходно на първата световна империя - тази на Ахеменидите, завоювала по времето на Балтазар - Вавилон. Същевременно сериозно разклатени са и византийските позиции, като Източната Римска империя губи безвъзвратно Египет, по-голяма част от Сирия, Месопотамия и най-вече Светите земи.

Двадесет и пет години след смъртта на Пророка, арабите завладели Персия, Сирия, Армения и част от Централна Азия, а на запад - част от Египет и Северна Африка. Египет е сравнително по-лесна плячка понеже е изключително древна цивилизация и още по времето на християнизирането на Римската империя, дава благодатна почва за развитието на конкурентни на православната църква християнски секти (виж Александрийска патриаршия).

Арабите разширяват и на изток завоеванията си достигайки до река Инд и Синд. На североизток в Централна Азия се сблъскват с Китайски Тан в Талската битка. На запад проникват до Мароко. Арабската експанзия към Европа е от четири направления, като най-силен е арабско-византийския сблъсък, който е спечелен не без помощта и на гръцкия огън, като Константинопол е обсаждан многократно. Арабите на няколко пъти минават Дербент прониквайки на територията на Хазарския хаганат в ожесточения арабско-хазарски сблъсък. Сицилия с Магна Греция, както почти цяла Иберия, също стават обект на арабско-ислямско и съответно мавърска експанзия и завоюване.

В IX—X век Арабския халифат преживява упадък, достигайки предела на своята мощ. Начело на всеобщата византийска реконкиста застава Македонската династия. Отвоюването на Европа без Пиренейския полуостров, чиято реконкиста продължава досами края на 15 век, е поверено на обединените сили на франки, нормани и византийски наемници сред които и Георги Маниак.

В периода 16-17 век в Леванта е възстановена централната власт от османците, а в Ориента се възвраща старото антично статукво от времето римско-персийските войни посредством конфликта им със Сефевидите. Османците са подкрепени в източната си политика от Франция на класицизма чрез френско-османски алианс, а зад Сефевидска Персия застава Англия в османско-персийските войни.

Арабско-ислямските завоевания през втората четвъртина на 7 век се явяват и като обективно следствие от грандиозния сблъсък в персийско-византийската война от 602-628 г., опостушил като цяло Близкия Изток и разрушил иригационните системи и инфраструктурата в района на двуречието, наследени още от древна Вавилония, като по този начин замръкнали поминъка и препитанието на/за населението в целия регион.

Етапи[редактиране | edit source]

По времето на Праведния халифат

По времето на Омаядите

Последни завоевания

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]