Арабско завоюване на Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на арабската експанзия във времето: завоеванията на Махома; II: Абу Бакр; III: Омар и IV: Утман.

Арабско-ислямското завоюване на Армения е част от арабско-ислямските завоевания след смъртта на пророка Мохамед през 632 г. Персийска Армения е завоювана през 645 г., а Византийска Армения още през 629 г.

През 638/39 г. Халид ибн Уалид ръководи овладяването на Персийска Армения. 18 хил. араби под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабих проникват в района на Тарон и езерото Ван, разграбвайки всичко по пътя си и подлагайки страната на огън и меч. Арабските войни са бедни и зле въоръжени, но безразсъдно смели и възпламенени от религиозен фанатизъм дотогава невиждан сред античните народи от района. [1]

На 6 януари 642 г. арабите щурмуват крепостта Двин, като 12,000 от жителите му са изклани защото се съпротивлявали, а 35,000 отведени в робство. [1] Теодорос Раштуни е назначен за арабски управител на завладените от арабите земи, издействайки освобождаването на поробените арменци. [1][2] Византийският император Констанс II изпраща византийски войски в подкрепа на подложената на разграбване и издевателства Армения, но силите се оказват недостатъчни.

Арменското приемане на арабското владичество вбесява византийците. Император Констанс II безуспешно се мъчи да наложи православието в арменските земи. В крайна сметка, Армения остава под арабска власт за приблизително 200 години от 645 г. Още по времето на Омаядите, а в последствие и на Абасидите, арменските християни се ползвали с политическа автономия и относителна религиозна свобода, но въпреки това били считани за втора класа поданици (Dhimmi Status). Арменската църква се е радвала на голямо признание, по-голямо отколкото при византийската или сасанидска власт, което изнервя Константинопол който като правило назначава за провинциални управители на арменските земи хора от неарменски произход (по принцип българи). От друга страна, арменците съдействат на халифа в неговите военни експедиции срещу Хазарския хаганат по време на арабско-хазарските войни. [1][2]

Основната арменска съпротива срещу арабите е по линия на исляма и срещу налагането на по-високи данъци. Като цяло бунтовете са спорадични и не са носили характер на народо-освободително движение. Арабите умело са използвали съперничества между различните арменски кланове с цел да се ограничи бунтарството сред арменците. По време на ислямското управление на Армения, много араби от други части на халифата се заселват в Армения.

През 885 г. Багратидите възстановяват арменската независимост.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Kurkjian, Vahan M.A History of Armenia hosted by The University of Chicago. New York: Armenian General Benevolent Union of America, 1958 pp. 173-185
  2. а б Kurdoghlian, Mihran. Hayots Badmoutioun (Armenian History), Volume II. Hradaragutiun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti, Athens, Greece, 1996. с. 3–7.