Шанси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шанси
山西省
Shānxī Shěng
Местоположение на Шанси на картата на Китай
Административна единица провинция
Административен център Тайюен
Най голям град Тайюен
Секретар на ККП Джан Баошун
Губернатор Юй Юдзюн
Площ 156 800 km²
Население(2004) 33 350 000
Гъстота на населението 213 д/km²
Националности (2000) китайци 99,7%
и хуейци 0,2%
Префектури 11
Окръзи 119
Общини 1 388
ISO 3166-2 CN-14
Oфициална страница:
http://www.shanxi.gov.cn/

Шанси (китайски: 山西; пинин: Shānxī) е провинция в северната част на Китайската народна република. Тя заема площ от 150 000 км² и има население от 32,97 млн.

Името на Шанси буквално означава „на запад от планината”, което се отнася към нейното географско местоположение спрямо Тайханската планина. Провинцията граничи с Хъбей на изток, Хънан на юг, Шънси на запад и Вътрешна Монголия на север. Столица на Шанси е град Тайюен.

География[редактиране | edit source]

Голяма част от Шанси се намира върху Голямото льосово плато, което в източния си край се покачва към Тайханската планина, а на запад – към Люлян. Централната част, където тече река Фън, е заета от равнини. Най-високата точка е връх Утай, лежащ на 3058 метра надморска височина. Повечето от реките в провинцията се оттичат във Фън и Цин, които на свой ред са притоци на Хуанхъ. На север текат някои притоци на река Хай, сред които Санган и Хутуо. Хуанхъ формира западната и част от южната граница на Шанси.

Климатът на Шанси е континентален мусонен и характерна особеност за него е, че е твърде сух. Средното годишно ниво на валежите е 350-700 мм. През зимата и пролетта количеството на валежите е незначително.

Главни градове[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

През епохата Пролети-есени (722 пр.н.е.-403 пр.н.е.) територията на Шанси е владение на царство Дзин, което се разпада на три части през 403 пр.Хр.: царство Хан, царство Джао и царство Уей. Същата година се счита за началото на Периода на воюващите царства (403 пр. н.е.-221 пр. н.е..) До 221 пр.н.е. всички тези царства биват постепенно подчинени от царство Цин, установило Цинската династия (221 пр. Хр.-206 пр.Хр.), първата, успяла да обедини всички китайски царства в единна империя.

При Ханската династия (206 пр.Хр.-220) Шанси се управлява като подразделение на Бинджоу. През този период там се заселват значителен брой хора от племето сюнну, като през Периода на Шестнадесетте царства (304-439) областта често става поле на военни действия. Съвременният град Датун е бил столица на царство Северна Уей (386-534) – царство на номандското племе Сянбей, което завладява почти целия Северен Китай. През този период Шанси е и важен будистки център.

По време на династията Тан (618-907) и след това, местността се нарича Хъдун, или „На изток от (Жълтата) река. През Периода на петте династии и десетте царства (907-960) Шанси е под властта на царство Северна Хан. С настоящото си име и граници, почти изцяло съвпадащи със съвременните, Шанси е установена през династията Мин (1368-1644).

Векове наред Шанси е център на търговията и банковото дело, като изразът „търговец от Шанси” е бил синоним на богат човек. Въпреки това, в наши дни икономическото развитие на провинцията далеч не е толкова добро, поради силната зависимост на Шанси от залежите от въглища. Сега Шанси е една от най-бедните китайски провинции, както по общ БВП, така и по БВП на глава от населението.

Съвременното развитие на Шанси започва от управлението на независимия деспот Йен Шъхан (1911-1949). Като център на въгледобива провинцията се налага по време на японската окупация (1938-1945).

Икономика[редактиране | edit source]

Земеделието играе важна роля в икономиката на Шанси, като основни култури са пшеница, царевица и сорго (гаолян). Обработваемите земи заемат едва около 30% от общата площ на провинцията. Правят се опити за повишаване на количеството земеделска продукция чрез иригационни системи и възстановяване по изкуствен път на ерозиралите почви. В планинските райони е развито животновъдството.

Провинцията е богата на природни изкопаеми, най-вече на въглища и боксит. В Шанси се намират около една трета от залежите от въглища на целия Китай, които са съсредоточени най-вече в северната ѝ част. Поради тази причина, провинцията е най-големият доставчик на въглища в Китай.

Сред водещите отрасли на икономиката, освен въгледобива, са производството на електроенергия, металургията и други тежки индустрии.

Население[редактиране | edit source]

Населението на провинция Шанси е съставено почти изцяло от националността хан етнически китайци (99,7%). От останалите етнически групи представени са дунгани, монголци и манджури. Широко разпространена е групата южни диалекти на китайския език дзин. В югозападната част се говори путунхуа известен още като мандарин, т.е. официалният китайски език.

Туризъм[редактиране | edit source]

Сред основните забележителности са древният град Пиняо, влизащ в Списъка на световното наследство, се намира близо до Тайюен. В него са съхранени много белези на китайската ханска култура, архитектура и начин на живот от времето на династиите Мин и Цин.

Пещерите Юнган, също в списъка на Световното наследство, се намират в град Датун. Те са 252 на брой, като в тях се намира колекция от произведения на будисткото изобразително изкуство, датиращи от 5 и 6 век.

Връх Утай е най-високата точка в провинцията и една от Петте свещени будистки планини. Той е известен и като дома на бодхисатва Манджусри и там се извършват будистки поклонения. Районът е известен като будистко културно и религиозно средище.

Връх Хъншан е една от Петте свещени даоистки планини, важно място за последователите на даоизма.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг