Долна баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна баня
Dolna-Banya-from-Clock-Tower.jpg
България
Red pog.png
Долна баня
Софийска област
Red pog.png
Долна баня
Общи данни
Население 4 793 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 4 552 (НСИ)
Землище 66,854 km²
Надм. височина 643 m
Пощ. код 2040
Тел. код 07120
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 22006
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Долна баня
Владимир Джамбазов
(ГЕРБ)
Адрес община
"Търговска" 134
СОУ „Неофит Рилски“
Хотел „Долна баня“
Сградата на общината
Площадът, часовниковата кула и библиотеката
Музеят на Долна баня (изглед от часовниковата кула)

Долна баня е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Костенец и село Радуил. Градът е център и единствено населено място в община Долна баня.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила, а на север опира в подножието на Черни рид, дял от Средна гора.

Отстои на разстояния: от София - 72 km и Пловдив - 115 km, южно от магистралата София-Пловдив-Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт. Отстои на 8 km от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-ДупницаКулата (през Боровец - 19 km и Самоков). По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.

Релефът е полупланински с надморска височина 640 m.

Климатът е умереноконтинентален. Мекият планински климат, чистият въздух и наличието на топли минерални извори са превърнали селището в курорт. На територията на общината няма крупни промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда.

В биоклиматично отношение територията на община Долна баня се разделя на 4 височинни пояса: низинен, преходен, среднопланински и алпийски над 2000 m. Най-голям интерес представлява преходният пояс с надморска височина от 800 до 1200 m. Той е защитен от замърсяване, температурно прегряване и силно охлаждане. Този пояс има раздвижен релеф и добра залесеност със смесени гори, които благоприятстват изграждането на съоръжения за открити слънчево-въздушни процедури, за трениране и закаляване на организма. Физиологичните преимущества се изразяват с подчертан оздравителен ефект при сърдечно-съдови заболявания, неспецифични дихателни, нервни и други социално значими заболявания.

История[редактиране | edit source]

Венетица, Юрта и Койчовец са 3-те селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на 19 век преименувани в Долна баня.

Има исторически сведения, че около 5 в. пр. н. е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда — желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателство за живота по тези земи.

На един час от Костенец по т. нар. "Горен друм " в полите на Източна Рила се намират останките от Костенечкия манастир „Св. Спас“. Близо до него са открити останки от 2 средновековни крепости, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и 3 отделно разположени могили.

В западна посока от града могат да се открият следи от две стари крепости, които и до днес населението нарича „Голямо градище“ и „Малко градище“, както и останки от антични селища.

Запазени са следи от античен и средновековен път — Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив — Самоков — Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Хронология
  • През 1851 г. се открива първото килийно училище.
  • Долна баня е освободена от османско робство на 11 януари 1878 г. Десет са опълченците от града, участвали в Руско-турската война.
  • През 1896 г. в селището се създава ловно-рибарско дружество „Сокол“. То е едно от първите дружества в Княжество България.
  • През 1896 г. в селището се открива първата в района Временна летна пощенска станция, която през 1898 г. става постоянна, наричана Стационарна поща.
  • Около 1900 г. е открита първата амбулатория в селото. Днешната сграда на здравната служба е построена през 1948 г.
  • Туристическо дружество „Ибър“ е създадено през 1902 г. То е първото селско туристическо дружество в България. Днешните туристически хижи са построени съответно — стара хижа „Венетица“ през 1972 г., новата сграда — през 1983 г., хижа „Гергиница“- през 1976 г.
  • През 1898 г. е открито читалището. Сградата е построена от предприемача Яначко Наумов 1902 г.. Основател на читалището е Атанас Цветков - дългогодишен председател.
  • През 1925 г. се открива Държавното практическо училище, днешната Професионална гимназия „Христо Ботев“, чиято сграда е завършена през 1941 г.
  • През 1903 г. в Долна баня се създава първото спортно дружество по колоездене, което през 1919 г. прераства в Общо физкултурно дружество.
  • Стадионът е открит през 1960 г.
  • От 1908 г. до 1934 г. в селището е имало мирово съдилище.
  • През 1911 г. е създадена Потребителна кооперация „Напредък“.
  • Клон на Популярната банка е работел в Долна баня от 1927 г. до 50-те години на XX век.
  • През 1918 г. е довършена сградата на СОУ „Неофит Рилски“.
  • Допълнително земеделско училище съществува в селото от 1931 г. до 1953 г.
  • През 1932 г. се открива ветеринарна лечебница.
  • През 1939 г. се създава „Сиропиталище за селски девици“ от тогавашния „Съюз за закрила на децата в България“. Сградата и прилежащата територия са дарение от Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Днес това е Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа „К. Ляпчева“.
  • През 1956 г. е открито общинско радио „Рила“.
  • Долна баня е признат за град с Указ на Държавния съвет на 4 септември 1974 г.

Минерални бани[редактиране | edit source]

В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните и интересни термоводни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.

Вилна зона[редактиране | edit source]

Намира се в източната част на Рила, в подпланинския пояс на Ибърския масив, на 820 m надморско равнище. Разположена от двете страни на поречието на р. Бистрица, зоната се състои от частни и ведомствени вили, туристическа хижа, хотел и винарска изба "Природа", почивна база на МВР, два плувни басейна, ресторант "Горски кът", планински дом-вила "Ибър", къща за гости "Ела", къща за гости с механа и лятна градина "Веселата къща".

Уникалният микроклимат, кристалният въздух, чистата планинска вода, близостта на Боровец, туристическите дестинации на Национален парк Рила определят вилната зона като идеално място за отдих и почивка, като база за туризъм, лов, риболов, гъбарство и билкарство. Амбициозните инвестиционни проекти свързани с региона, изграждането на голф игрища и вилни селища, превръщат Вилна зона Долна баня в интересно и желано място за ваканции, почивки и отпуски.

Религии[редактиране | edit source]

Религията в Долна баня основно е християнската.

Политика[редактиране | edit source]

От 2007 г. до момента кмет на град Долна баня е Владимир Джамбазов.

Икономика[редактиране | edit source]

Летателното училище

Структуроопределящи направления в развитието на общината са туризмът, селското стопанство и промишлеността.

Промишлеността е представена основно от неголеми предприятия, свързани с хранително-вкусовия отрасъл, дърводобива, дървопреработването, производството на мебели и шивашки изделия. Важно място в тази посока заема ЕТ ”Ивена Комерс - Валентин Шотев”. Фирмата произвежда традиционни вина и високоалкохолни напитки.

Над 100 са различните дружества, регистрирани по търговския закон, които на територията на общината имат различни сфери на дейност.

Община Долна баня участва в 3 търговски дружества: “Хармани ” ООД, ЕООД “Гален” и ЕООД “Стил”.

Разнообразни са дейностите, с които се занимават другите търговски дружества: “Ратан” ООД – първото частно летище в България, ЕТ ”Интерфорум ЕС - Георги Маринов”, което се занимава с оранжерийна дейност, “Булмет и Ко” ООД. Интерес представлява щраусовата ферма.

Хотелиерски и ресторантьорски услуги се предлагат от: - хотел-бар-басейн “Природа”, съчетаващ уникална възможност за дегустация на вина, произведени на място, както и участие в беседи, свързани с винопроизводството - винолечение, винотерапии - “Силвекс” ООД (хотелски комплекс „Долна баня“) - хотел-ресторант "Никол" - база за отдих “Секвоя” на Д "УССД", МВР

Магазините и павилионите за хранителни и промишлени стоки са над 60. В града има 2 бензиностанции и 3 газостанции: "Сакса” ООД - бензиностанция и газстанция „Круиз“, ЕТ ”Верка Драганова” - бензиностанция и газстанция, “Сторм 98” ЕООД – газстанция.

През 2004 г. е регистрирано търговско дружество “Голф клуб Ибър” с общинско участие и “Тедгруп” ООД – изграждане на ваканционни селища и туризъм.

ЕТ ”Петко Узунов”- шивашки цех готови облекла, конфекция; “Л и М Баден” ЕООД - дърводобив и дървопреработване.

Със селско стопанство се занимана немалка част от населението на общината. Традиционно в Долна баня се отглеждат ягодови, малинови и други плодови насаждения, зърнени и етерично-маслени култури, зеленчуци, картофи.

Потенциалът за развитие на различните видове туризъм е голям и амбицията на общината е да го превърне в индустрия и важен поминък за долнобанци.

Читалище „Рила“[редактиране | edit source]

Първата читалня в града е кафенето на Иван Черешаров, първите книги за нея са дарени от Атанас Цветков, първият местен театър се организира в Крапчанската къща. През май 1898 г. долнобанските учители Атанас Цветков, Димитър Кюркчиев, Иван Попов, Васил Стоин и занаятчиите Димитър Тодоров и Илия Гаджанов основават читалище „Рила“ — на името на планината и в памет на Св. Иван Рилски. То е изградено с дарения - семейство Атанасови дарява място на площада, народното събрание - мястото около бившата джамия, жители даряват ливада и дребните си спестявания. Завършено е през 1907 г. Сегашната читалищна сграда е открита през 1962 г. и днес с уникалната си часовникова кула и щъркеловото гнездо е един от символите на града. Днес читалищната библиотека, която е единствената действаща в общината, разполага с почти 33 000 книги и се обогатява с дарителски кампании. През 2004 г. е създаден културно-информационен център в града.

Образцово народно читалище „Рила“

Към читалището работят:

  • детска вокална група
  • младежки състав за съвременни танци с брейк формация
  • състав за художествено слово
  • група за градски песни „Сладък спомен“
  • школа по рисуване
  • детска музикална школа
  • група от народни танци

Забележителности[редактиране | edit source]

Благоприятните климатични условия в района - различните надморски височини (от 800 до 2000 m), защитеността от замърсявания, меката зима и топлата есен правят града здравословно място за почивка. Долна баня разполага с частно летище, голф игрище, открити и закрити басейни.

Голяма природна атракция са многобройните щъркелови гнезда - през 1999 г. Долна баня печели първо място в проведения Национален конкурс за най-много щъркелови гнезда с 21 гнездящи двойки бели щъркели.

Общината попада в резерват „Ибър“, който е важна част от Национален парк “Рила”, което дава възможност за участие в различни проекти, свързани със защитата на редки растителни и животински видове, както и за определяне на нови и приобщаване на стари туристически маршрути.

Близостта на курорта ”Боровец” също влияе върху сполучливото участие на града в туристическия бизнес. Професионалната квалификация на човешките ресурси от Долна баня е предпоставка за успешното развитие на града.

Голямо богатство на Долна баня са минералните извори. Водата в тях е слабоминерализирана, алкална, радиоактивна.

Геотермалният извор е с дебит 17 l/s, като има неразкрит потенциал. Началната температура е 62-65 °С. Водите са подходящи за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат и посттравматични състояния, дихателната и нервната системи, гинекологични и кожни заболявания, вторични анемии, проблеми с обмяната на веществата, както и за питейно приложение, но само за профилактика на кариес, поради високото съдържание на флуор.

Другият минерален извор е в местността “Бялата вода” на 2,5 km югозападно от града, с дебит 1 l/s и температура 26 °С. Водата в него е хипотермална, слабоминерализирана, сулфатно-натриева, без санитарно-микробиологични признаци на замърсявания. Използва за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в Долна баня се провежда т. нар. Еко фестивал. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с липса на промишлени замърсители от голям мащаб и наличие на чиста околна среда.

На Спасов ден се провежда народен събор в курорт "Долна баня".

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Долна баня
  • Ангел Грънчаров (р. 1959), философ
  • Кирил Лазаров (1879-1987), министър на финансите при 65, 66, 67, 69 правителство и министър на Финансите и държавния контрол (1957-1959) при 67 и 68 правителство, член на ЦК на БКП
Починали в Долна баня

Литература[редактиране | edit source]

Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил в Долна баня като счетоводител в кожарската фабрика.

Друг известен поет, който има връзка с Долна баня, е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева - дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета - "Живях в заключени простори".

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.

Външни препратки[редактиране | edit source]