Сапарева баня
 |
|
 |
|
 Сапарева баня
Сапарева баня
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 199 (ГРАО, 2010-12-15)* 3 814 (НСИ) |
| Землище | 79,72 km² |
| Надм. височина | 983 m |
| Пощ. код | 2650 |
| Тел. код | 0707 |
| МПС код | КН (Кн) |
| ЕКАТТЕ | 65365 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община - кмет |
Сапарева баня Сашо Иванов (независим) |
| Адрес община | |
| ул. „Германея“ 1 тел. 0701 4 19 13, факс: 0701 4 79 18 |
|
Сапарева баня е град в Западна България и се намира в област Кюстендил. Градът е административен център на община Сапарева баня.
Съдържание |
География[редактиране]
Градът е разположен на 75 km югозападно от гр. София и на 56 km от областния център Кюстендил. В близост до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор № 4, чието икономическо значение за общината ще се увеличи след построяването на моста при Видин – Калафат.
В Сапарева баня има горещи минерални извори. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103 ºС).
Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.
Средната надморска височина в периметъра на селището е около 730 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф.
Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България (по География на България, 1997 г.) се отнася към Рилския подрайон на Рило–Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно–Родопската област. Рилският подрайон има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефът постепенно става нископланински и хълмист.
История[редактиране]
В местността Кременик се намира праисторическо селище, където са открити много археологически находки, доказващи, че там животът не е прекъсвал от ранния през средния до късния неолит. Първите обитатели на праисторическото селище са дошли от долината на Струма и са носители на една от най-древните цивилизации в Европа. Най-старото известно име на града е Германия (варианти Гермае и Германос)[1], който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, се обяснява чрез езика на траките, в който коренът „герм-“ означава „горещ“ (съответства на гръцкото therm-os, английското и немското warm). Според езиковедите името е било свързано с намиращите се тук горещи минерални извори. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.
При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.
Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове, като днес го носи река Джерман. През III в. Германия е известна вече като град и става един от важните центрове на провинция Вътрешна Дакия.[1]
В миналото името на селото е Горна баня. В 1955 година към Сапарева баня е присъединено селото от източната страна на Джерман Гюргево (бившето Мацакурово). В 1974 година към Сапарева баня е присъединено и село Сапарево и селището е обявено за град. В 1986 година Сапарево отново е отделено в самостоятелно селище.
Религии[редактиране]
Сапарева баня принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Дупница. По-голямата част от населението изповядва източното православие. В Сапарева баня и околностите има няколко църкви, параклиси и манастири.
Политика[редактиране]
В Сапарева баня са представени повечето политически сили в България. Има общински структури на БСП, Синята коалиция (СДС и ДСБ), ГЕРБ, Обединени земеделци, ЛИДЕР и АТАКА.
След местни избори (2003 г.) кмет на града е независимият Сашо Иванов, подкрепян от НДСВ, а за председател на общинския съвет бе избран Венчо Златанчев (НДСВ)[2].
На местните избори през 2007 г. втори мандат печели независимият кандидат инж. Сашо Иванов, подкрепен от НДСВ. За трети пореден път за председател на общинския съвет бе избран Венчо Златанчев от НДСВ. Синята коалиция (СДС и ДСБ), Обединени земеделци и ГЕРБ са в опозиция на местната власт.
Местни избори 2011 г. бяха спечелени на втори тур с по-малко от 400 гласа разлика от независимият кандидат инж. Сашо Иванов, подкрепен от НДСВ и ДПС срещу кандидата на десните партии Калин Гелев. Най-много общински съветници в общинския съвет вкара ГЕРБ. За председател на ОбС бе избран Петър Чучуганов (ЕНП). За пореден път Синята коалиция, Обединени земеделци, ЛИДЕР и ГЕРБ са в опозиция на местната власт, която е обвинявана в корупция, конфликт на интереси и скандални сделки на кмета Сашо Иванов.
Икономика[редактиране]
Развиващ се курортен център. В последните години обект на сериозни инвестиции.
Забележителности[редактиране]
- Средновековна църква Свети Никола. Намира се в градския парк, в центъра на града. Кръстокуполна църква със свободни рамена и голяма полукръгла апсида, с дължина 7,20 m и ширина 5,70 m. Построена е през ХІІ-ХІІІ век и реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Рашенов. Изградена е от тухли върху каменни основи. Характерният ѝ градеж, тухлените редове, замазани през ред, както и дванадесетстенният купол и аркирани ниши определят живописния ѝ вид. Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Паметник на културата от национално значение.
- Възрожденска църква Свети Георги. Намира се в кв. Гюргево. Построена е през 1839-1840 г. от майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско. Църквата е уникална със своята вътрешна дървена архитектура.
- Възрожденска църква Свети Четиридесет мъченици. Намира се в близост до центъра на града. Построена е през 1859 г. от майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско. Изографисана е през 1878-1879 г. Съхранява ценни икони и образци на възрожденското резбарско изкуство.
- Паметник на загиналите в Отечествената война.
- В Сапарева баня се намира единственият гейзер в континентална Европа. Температурата му е 103 °C. След неуспешен ремонт той е превърнат в изкуствен фонтан, поддържан от помпен агрегат. Скулптурата в непосредствена близост до гейзера е построена българският скулптор Вълко Ценов.
- Туризъм. Преобладаващият планински релеф, стръмните склонове на Кабулския дял на северозападната част на Рила с дълбоко врязаните реки Джерман и Горица, Седемте рилски езера и екологично чистата и почти девствена природна среда създават великолепни условия за планински туризъм. От Сапарева баня тръгват някои от най-популярните рилски туристически маршрути за Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Ресиловския манастир, Боровец и Рилския манастир. От близките села могат да се предприемат интересни туристически походи из Северозападна Рила. По екологична пътека може да се стигне до водопада на река Бистрица, маркирани пътеки отвеждат до планинските хижи, а любителите на височините могат без особени усилия да достигнат до върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. Особено преживяване предлага посещението на каскадата от седем водопада, предпоследният от които – Овчаренският, е висок 39 m. Сапарева баня и курортът Паничище са изходен пункт и за туристически маршрути, излети и екскурзии към високопланинската част на Рила.
Личности[редактиране]
- Константа Тимчева - лекар, известен български онколог и химиотерапевт-
- Радка Попова - българска биатлонистка
- Йордан Йорданов - български математик
- Флавий Велизарий (505–565) - византийски генерал
- Валентин Спасов - музикант, певец (дует Севдалина и Валентин Спасови)
- Марио Кирев - футболист
Литература[редактиране]
- Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. ХVІ, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.
Бележки[редактиране]
- ↑ Прокопий Кесарийски, „За войните“, ІІІ, 11, 21: Германия, която лежи между Тракия и Илирия (Γερμανία, ἣ Θρᾳκῶν τε καὶ Ἰλλυριῶν μεταξὺ κεῖται); „За строежите“, ІV, 1, 31: крепостните стени на Гермае и Пауталия (Γερμαῆς τε καὶ Παυταλείας τὰ τείχη); Константин VII Багренородни, „За темите“, 56, 6: Германос (Γερμανός).
- ↑ Официален сайт на Сапарева баня
Външни препратки[редактиране]
- Сапарева баня - инфо сайтa за туризъм
- Снимки на Сапарева баня
- Забележителности
- Ски писти
- Сапарева баня - сайт на общината
- О Сапаревой Бане – пътеводител на руски и английски.
|
|||||
|
|||||||||||
