Мальовица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за върха. За хижата вижте Мальовица (хижа).

Мальовица
Malyovitsa-winter-ifb.JPG
Мальовица през зимата
Височина 2729 метра
Координати 42°10′25.9″ с. ш. 23°21′47.1″ и. д. / 42.173861° с. ш. 23.363083° и. д.
Местоположение Област Софийска, Говедарци, България
Планина Рила
Първо изкачване ? г.
Връх Мальовица през лятото в далечината


Мальовица е името на връх в северозападната част на планина Рила. Върхът е висок 2729 м. По труднодостъпните северни и източни склонове на връх Мальовица се намират едни от най-посещаваните от алпинисти скални стени в България. Северната отвесна стена на Мальовица е висока 124 метра и е символ в българския алпинизъм. Първото изкачване на северната стена на Мальовица е на 23 август 1938 г. Северно от върха, в билната заравненост Мальово поле се намират трите красиви Мальовишки езера. Югоизточно от Мальовица, в дълбок циркус са разположени двете Еленски езера. Районът около върха заедно с курорт Мальовица е един от най-посещаваните от туристи райони в Рила. Тази част от планината предлага и чудесни условия за ски и сноуборд свободен стил с множество разнообразни маршрути за екстремни спускания.

Туристически маршрути[редактиране | edit source]

В полите на връх Мальовица е разположена едноименната хижа Мальовица, изходна точка за излети към върха. От хижата до върха през ледниковата долина води маркирана пътека, част от международния туристически маршрут Е4. От Мальовишкото било пътеката продължава в посока Раздела, хижа Иван Вазов и района на седемте Рилски езера, с разклонение към Рилския манастир. Районът около връх Мальовица и склоновете на троговата долина на река Мальовица са лавиноопасни и трябва да бъдат преминавани с повишено внимание през зимния сезон.

Изкачване на северната стена[редактиране | edit source]

През 1937 година група словенски алпинисти правят опит да покорят северната отвесна стена на Мальовица, наречена още „Черния триъгълник”. През същата година пристигат немски, френски и австрийски алпинисти. Всички успяват да покорят не повече от 60 метра от скалата. През 1938 пристига италианска експедиция. Последният, който обявява стената за непобедима е именитият французин Раймонд Лайнингер. На 23 август 1938 година, няколко дена след като Лайнингер е напуснал, двама български алпинисти – Коста Саваджиев и Георги Стоименов се изкачват по североизточната стена на Мальовица. На 22 август започва същинското катерене.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Изкачването Северната стена на вр. Мальовица