Седемте рилски езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за езерата. За хижата в Рила, вижте Седемте езера (хижа).

Карта на Седемте рилски езера

СедемтеРилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат поотделно в Трилистника, а след това през последните две минава един вече по-мощен поток, който изтичейки от най-долното езеро дава началото на река Джурман (ляв приток на Струма).

Името на всяко от Седемте Рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото (Сърцето), което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България — дълбоко е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака, което е най-голямото по площ езеро в групата. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро, като на неговия североизточен бряг е изградена хижа Седемте езера. Най-ниското в групата е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

Основни показатели на Седемте Рилски езера
Езеро Географски координати Надморска височина
(m)
Площ
(дка)
Обем
(хил. m3)
Дълбочина
(m)
Сълзата 42°11′50″ с. ш. 23°18′39″ и. д. / 42.197222° с. ш. 23.310833° и. д. 2535 7 15 4,5
Окото 42°11′58″ с. ш. 23°18′23″ и. д. / 42.199444° с. ш. 23.306389° и. д. 2440 68 37,7
Бъбрека 42°12′19″ с. ш. 23°18′27″ и. д. / 42.205278° с. ш. 23.3075° и. д. 2282 85 1117 28,0
Близнака 42°12′02″ с. ш. 23°18′57″ и. д. / 42.200556° с. ш. 23.315833° и. д. 2243 91 590 27,5
Трилистника 42°12′22″ с. ш. 23°19′06″ и. д. / 42.206111° с. ш. 23.318333° и. д. 2216 26 6,5
Рибното езеро 42°12′24″ с. ш. 23°19′24″ и. д. / 42.206667° с. ш. 23.323333° и. д. 2184 23 2,5
Долното езеро 42°12′39″ с. ш. 23°19′32″ и. д. / 42.210833° с. ш. 23.325556° и. д. 2095 59 11,0

В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата - Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата-Баш гьол, Окото - Чанак гьол, Бъбрека - Кара гьол, Близнака - Чифте гьол, Трилистника - Средния гьол. Последните две езера - Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радевъ, Жеко. Природна скулптура по високитѣ български планини, 1920, стр. 81.