Северозападна Рила
Северозападна Рила заема близо 25% от територията на Рила и е разположена между долините на реките Рилска (от юг), Леви Искър (от югоизток – изток), Самоковската котловина (от североизток) и Дупнишката котловина (от северозапад – запад). Свързва се с Верила чрез Клисурската седловина, а с Централна Рила – чрез седловината Кобилино бранище.[1][2]
Северозападна Рила се дели от Говедарската котловина и реките Черни Искър и Джерман на две части – ниска част (северната) и висока (алпийска) част (южната).
Ниската част, т. нар. Лакатишка Рила, носи името на река Лакатица, която я разделя на два дяла – северен (Сухаревски) с най-висок връх Сухарево (1636 m), и южен (Зекиришки) с най-висок връх Зекирица (1734 m).[2] Някои са склонни да приемат Лакатишка Рила като предпланина на основния масив на Рила. По строеж се приближава към Средногорието.[3]
Билата на Лакатишка Рила представляват обширни пасища, а склоновете ѝ са заети предимно от иглолистни гори. Само отделни връхчета достигат предалпийския пояс. По билата на западните ѝ части (Сапаревска планина и Ръжана) минава Главния балкански вододел.[3]
Високата (алпийска) част се разделя на пет дяла: Мальовишки, Дамгски, Калински, Отовишки и Кабулски. Най-висок връх е Големият Купен в Мальовишкия дял – 2731 m. Главен орографски възел е връх Дамга (Вазов връх). Основните била са три: Мальовишко, Отовишко и Калинско. Преходът между Мальовишкото и Отовишкото било е ясно изразен – седловината Раздела в северозападното подножие на вр. Дамга. От югозападния склон на същия връх чрез Мокришки (Пазардеренски) рид се осъществява преходът към Калинското било.[1]
В Мальовишкия дял се намират най-забележителните алпийски обекти на Рила и на България. Това са върховете Мальовица (2729 m) – символ на българския алпинизъм и планинарство, Орлето, Елени връх, Орловец, Злия зъб, Двуглав, Иглата и Дяволските игли, Ловница, Петлите, Камилата, Купените и др.[4]
Северните склонове на алпийската част на Северозападна Рила са сравнително по-дълги и полегати от южните. Те са преработени от някогашните ледници, а в дълбоките им циркуси са разположени множество езера, от които водят началото си едноименни реки – десни притоци на р. Черни Искър.
В Северозападна Рила се намират едни от най-големите и красиви езерни групи – Урдините езера, Мальовишките езера, Еленските езера, Прекоречки, Градинските езера и др., както и най-голямата и известна езерна група на Балканския полуостров – Седемте рилски езера. С изключение на езерото Паничище, всички са с ледников произход. Езерото Паничище се намира на самото било и няма видим отток. Произходът му според някои е тектонски, а според други заедно със съседното Сухо езеро (хлътнатина, незадържаща вода) представляват „все още добре запазени кратерни форми в калдерата на краткотрайно действащ вулкан (понижение на мястото на вулканския конус)“.[3] В Северозападна Рила се намира и най-високо разположеният язовир в България – „Малък Калин“.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.
- ↑ а б Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984.
- ↑ а б в Димитров, Димитър. Северозападна Рила. Пътеводител. С., Медицина и физкултура, 1987, с. 11.
- ↑ Рила – факти и основни детайли // Planinar.org. Архивиран от оригинала на 2018-10-12. Посетен на 20 юни 2019.
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 114.