Алпинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алпинизъм е вид високопланински спорт (някои го считат едновременно с това и за хоби) и се състои в катерене на планини, обикновено с цел покоряване на планински върхове. Терминът е известен като алпинизъм най-вече в Европа, докато в Америка предпочитаният термин на английски е планинско катерене (Mountaineering).

Взависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида - снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.

Съществуват два вида стилове в изкачването: алпийски и хималайски. Алпийският стил представлява последователно и постепенно изкачване на върха с цялото оборудване и екипировка. Хималайският стил се отличава значително от алпийския. При него се прави предварителна подготовка на маршрута, установяване на базови междинни лагери и доставка на различни съоръжения и кислород. При него може да се наложат многократни изкачвания и слизания между различните лагери. Този стил отнема много повече време, но се оказва по-успешен при покоряването на осемхилядниците.

Съдържание

1 Главни опасности при катерене на планини
2 Необходимо оборудване и екипировка
- 2.1 Облекло
- 2.2 Екипировка
3 История
4 Популярни обекти на алпинизъм
- 4.1 В чужбина
- 4.2 В България
5 Известни алпинисти
- 5.1 В света
- 5.2 В България
6 Външни препратки
7 Източници

[редактиране] Главни опасности при катерене на планини

Пропаст

Лавини - това е една от най-често пренебрегваните опасности, дори от опитни скиори и алпинисти. Всяка година, между 120 и 150 души загиват при малки лавини в областта на Алпите. Най-често това са мъже на възраст от 20 до 35 години. В повечето случаи решението да не се пресича определена област поради опасност от лавини е свързано със загуба на време и използване на обиколни пътища. Най-голямата вероятност за лавини съществува на дълги, открити, 30 до 45 градусови наклони, с много малко дървета или скали, обиконовено с прясно навалял сняг.
Снежни бури - високо в планината времето търпи резки промени и може да се смени няколко пъти на ден. Изведнъж паднала мъгла или обилен като завеса снеговалеж могат значително да затруднят видимостта. Понякога силни ветрове съчетани с ниски температури могат да направят придвижването невъзможно. Гръмотевични и светкавични бури, особено през лятото, също поставят на изпитание алпинистите.
Свлачища - особено при скалното катерене, катерачите трябва много точно да преценят твърдостта и стабилността на камъните в които забиват съоръжения или на които стъпват. Планините са подложени на непрекъсната ерозия и един камък може да предизвика огромно свлачище. При ледените и снежни покрития, нестабилни камъни може да са покрити със сняг или лед, което ги прави още по-опасни. Изисква се опит, тренировка и способности, за да бъдат разпознати такива опасности. Много е важно в тези случаи да има осигуровка от поне още двама души. В определени заледени участъци, които могат лесно да бъдат идентифицирани от опитни катерачи, се формират огромни ледени висулки, които представляват точно толкова голяма опасност, колкото и падащите камъни и следва да бъдат избягвани.
Пропасти - пропастите високо в планините, където са ледниците, представляват тесни, дълбоки и отвесни цепнатини, пропуквания в леда. Те биват явни и скрити. Последните са покрити, но не и запълнени със сняг. Падането в такива скрити пропасти представлява огромна опасност за алпинистите.
Заледени склонове - склонове, огряни от слънцето през деня, могат да станат меки и при падане на температурата да се заледят. Особено опасни са заледени склонове, върху които е паднал нов сняг.

[редактиране] Необходимо оборудване и екипировка

Карабинери и въже

Котки

Пикел

[редактиране] Облекло

От съображения за безопасност и комфорт различните видове катерене изискват специално облекло и обувки. Така например обувките за скално катерене са покрити със слой от вулканизирана гума за по-добро сцепление. Те също така са дебели само няколко милиметра и прилепват плътно за крака. От друга страна, обувките за ледено катерене са високи, с дебела подметка, която предпазва от измръзване. Към тях могат да се прикрепят котки, които биват сгъваеми, полусгаваеми и цели. Те са незаменима част от екипировката, особено при катерене на отвесни заледени участъци. При катерене на скали се използват кожени ръкавици. Те предпазват кожата от загряване или нараняване. Друг необходим атрибут е каската, която предпазва от падащи предмети. При високопланински алпинизъм се използват термоизолиращи якета и панталони. Якетата обикновено са с дълъг ръкав и качулка. Плетените (най-често) шапки и ръкавици също са необходима част от облеклото. Много е важно алпинистите да носят няколко слоя облекло, препоръчват се 2-3 тънки пуловера, вместо един дебел. Чорапите и бельото трябва да са памучни и много удобни.

[редактиране] Екипировка

Спален чувал - вид походно одеяло, използвано за спане и отдих. Продава се в различни дължини и пълнеж и основната му функция е да осигури топло и удобно спане в походни условия.
Палатка - временно жилище, което може да се сглоби и разглоби бързо, обикновено направено от брезент. Хималайските палатки са малки, но конструкцията им е такава, че да устоят на силните ветрове и налягането на снега.
Раница - раниците, използвани в алпинизма, са с метална рамка и специфична конструкция, наречена butterfly, държачи за сечива и подвижен колан за кръста.
Клема - клемите идват в 10 различни размера и тежат между 20 и 50 грама
Клин - метален предмет, заострен в единия край и с дупка в другия, използва се за разцепване или за закрепване. Острата част се забива в леда или скалата, а през дупката се прекарва въже.
Осмица - Алуминиево или по-рядко стоманено устройство във формата на осмица, използва се при спасителни операции. Позволява бързо спускане по въже без особено загряване.
Пикел - наречен още ледосекач, наподобява ледена брадва или кирка - сечиво, което практически всеки алпинист на ледено покритие трябва да има. Дължината на пикела е от 60 до 90 см. Използва се не само при изкачване като се забива в леда, но може да играе и съществена роля за закачване при внезапно падане.
Лопата за сняг - специална лопата с къса дръжка, използва се за разчистване на снега. Особено полезна е в случай, че се налага да се направи дупка в снега, която да служи за временно жилище, подобно на иглу. Ако е правилно издълбана, тази своеобразна снежна пещера може да поддържа температура малко над 0°С даже когато навън температурата е -40°С. Много катерачи предпочитат да не носят лопата за да намалят товара, но пикелът и лопатата могат да се окажат животоспасяващи.
Карабинер - представлява метална затворена пластина с формата на кръг, с възможност да бъде отваряна от едната страна. Използва се най-вече при осигуряване на въжетата. Изработва се от алуминий, стомана или титан. Алуминиеви са обикновено любителските карабинери.
Въже - въжетата биват статични, динамични и помощни. Те се изработват от висококачествени материали, за да могат да поемат тежестта, триенето и динамичното натоварване. Средната им дебелина е от 8мм до 11мм и една от основните им характеристики е способността им за удължаване с около 6% при натоварване. При свободно катерене за осигуряване се използуват само динамични въжета. Помощните въжета имат най-малко натоварване.

[редактиране] История

Първите опити за изкачване на планински върхове не са били вдъхновени от спортна слава. Подбудите на първите катерачи много често са били религиозни или военно-стратегически - построяване на олтар, наблюдение на вражески войски, съседни държави или метеорологични промени. Първото документирано изкачване през новото летоброене е на император Адриан през 121 година, който изкачил връх Етна, за да наблюдава изгрева на слънцето. През 18-ти век все повече и повече учени започват да правят експедиции в Алпите, и по-специално около връх Монблан.

Алпинизмът в съвременния смисъл на тази дума се ражда през 1786 година с комерсиалното изкачване на връх Монблан. Алпийският клуб е създаден в Лондон през 1857 година и картите и пътеводителите, които се издават спомагат за превръщането на алпинизма в спорт. Около 1870 година алпинистите започват да търсят по-високи върхове и по-трудни маршрути. Андите в Латинска Америка стават център на внимание, след това върховете в Африка и най-накрая Хималаите.

Най-високият връх на Южна Америка, Аконкагуа (6962м) е изкачен за първи път през 1897 от групата на Фитцджералд. Американският алпийски клуб е създаден през 1902. През 20-ти век алпинизмът добива истински интернационален характер, като алпинисти от почти всички страни се включват в покоряването на най-високите върхове в света. След Първата световна война започва истинският щурм на Хималаите. След 30-годишни опити, най-високият връх на планетата, Еверест (8,848 м) е покорен на 29 май 1953 година от Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей (Edmund Hillary, Sherpa Tenzing Norgay). К2 е изкачен на следващата година.

След като всички върхове биват покорени, алпинистите започват да търсят алтернативни, много по-трудни пътища към върха, отвесни скали, неизползване на кислородни апарати. Всичко това е възможно благодарение на усъвършенстваните техники и новите екипировки.

[редактиране] Популярни обекти на алпинизъм

Палатка

[редактиране] В чужбина

Алпинизмът в наши дни е популярен спорт по целия свят и има истински международен характер. В Европа Алпите продължават да бъдат едно от предпочитаните места за катерене. Често посещавани са и Кавказ, Пиренеите, и Татрите в Карпатите.

В Северна Америка предпочитани обекти на алпинистите са Скалистите планини и Сиера Невада, а също така някои от върховете в Аляска. В Южна Америка най-популярни са Андите, а в Азия Хималаите, Памир и Тиан Шан. Интерес представляват и новозенландските и японските Алпи.

[редактиране] В България

Най-известните места за алпинизъм и високопланински туризъм се намират в Рила планина. Мальовица и Мусала са най-посещаваните места. Рила предлага 272 различни маршрута и възможности за алпийско, спортно, боулдър, ледено и традиционно катерене.

Резньовете, Златните мостове, Черни връх и Комините са популярни обекти в планината Витоша, намираща се в близост до столицата София. На Витоша могат да се практикуват почти всички видове катерене - алпийско, традиционно, спортно, боулдър и ледено.

Пирин има най-малко маршрути и предлага предимно алпийско катерене.