Дискова херния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дискова херния
МРТ - изображение на дискова херния в сегмент L4-L5
МРТ - изображение на дискова херния в сегмент L4-L5
Дискова херния в Общомедия

Дисковата херния (разговорно и по-общо наричана дископатия) е състояние засягащо гръбначния стълб, при което се разкъсва външния фиброзен пръстен (anulus fibrosus) на междупрешленните дискове и това позволява на меката централна част (nucleus pulposus) да се деформира и да навлезе в гръбначномозъчния канал, като притисне структурите, които се намират в него.[1]

Дисковата херния може да се получи на всеки диск в гръбначния стълб, но двете най-чести форми са цервикална (шийна) дискова херния и лумбална (в областта на кръста) дискова херния. Последната е най-честа и обикновено причинява болка в кръста и в единия (по-често) или в двата крака.[1]

Лумбалната дискова херния е 15 пъти по-честа от цервикалната и е една от най-честите причини за болка в кръста. Цервикалните дискове се засягат в 8% от случаите, а торакалните (гръдните) само в 1-2%.[1]

Дисковите хернии се получават най-често между 30 и 50 годишна възраст когато nucleus pulposus е все още желатино-подобна субстанция. С годините консистенцията на nucleus pulposus се променя („изсъхва“) и рискът за образуване на херния е много по-нисък. След 50 годишна възраст по-вероятни причини за болка в кръста или крака са остеоартритна (костно-ставна) дегенерация и спинална стеноза на базата на изявена дискова херния или спондилолистеза (приплъзване на два прешлена-един спрямо друг).[1]

Дисковите хернии обикновено са резултат на износване на дисковете, най-вече при тежък физически труд с често вдигане на тежки предмети.[1]

При дисковата херния могат да се притиснат нервните коренчета и да се появят неврологични симптоми, като промени в чувствителността или двигателната дейност.[1]

Видове[редактиране | edit source]

Дискова херния (дисков пролапс, както се използва в Европа) е общ термин, в който се включват три специфични типа дискови лезии, които се класифицират в зависимост от отношението си с задния надлъжен лигамент:[2]

  • Протрузия-задържана херния или сублигаментарна херния. Представлява влошаване на дисковия балджинг. Част от пулпозното ядро преминава през разкъсания фиброзен пръстен, а задния надлъжен лигамент е със запазена цялост.[2]
  • Екструзия-незадържана дискова херния или транслигаментарна дискова херния. Това е по-тежка прогресия на дегенеративно променения диск. Пулпозното ядро е преминало през фиброзния пръстен и задния надлъжен лигамент.[2]
  • Секвестрация-свободен фрагмент. Това е крайната фаза на дисковото хернииране. Част от пулпозното ядро е премила през разкъсаните фиброзен пръстен и заден надлъжен лигамент и се разполага свободно в гръбначно- мозъчния канал, като може да мигрира надолу или нагоре по канала и да компресира различни нервни структури.[2]

Симптоми[редактиране | edit source]

Симптомите варират значително в зависимост от локализацията и размера на дисковата херния. Ако хернизиралият диск не е притиснал нерв, е възможно „дисковата херния“ да се прояви само с болка в гърба или въобще да няма такава.[1]

При притискането на нерв може да има болка, изтръпване или слабост в областта на тялото, инервирана от съответния нерв.[1]

Симптоми на лумбална дискова херния:[1]

  • Остра болка в кръста
  • Болка излъчваща се към седалището, крака и стъпалото
  • Болка усилваща се при кашлица, напъване или смях
  • Изтръпване, безчувственост на крака или стъпалото
  • Слабост или атрофия (в по-късните етапи) на мускулите на крака
  • Мускулни спазми
  • Загуба на контрол над уринирането и дефекацията
  • Сексуални разстройства

Симптоми на цервикална (шийна) дискова херния:[1]

  • Шийна болка
  • Дълбока болка близко до или над раменната лопатка от съответната страна
  • Болка излъчваща се към рамото, предмишницата, ръката и по-рядко китката, пръстите или гръдния кош
  • Болка усилваща се при кашлица, напъване или смях
  • Усилване на болката при накланяне или обръщане на главата
  • Спазъм на шийните мускули
  • Слабост на мускулите на ръката

В напреднал стадий (на миелопатия) се наблюдават и:[1]

  • Смущения в походката (пареза)
  • Повишен мускулен тонус на долните крайници
  • Тазово-резервоарни разстройсва
  • Намаляване/загуба на сетивността на тялото и долните крайници

Лечение[редактиране | edit source]

Голяма част от пациентите с дискова херния не се нуждаят от операция. Въпреки това, известен процент от тях могат да изпитват силни, инвалидизиращи болки, които съществено да нарушат качеството им на живот.[1]

Подходът при лечението на новопоявилата се болка, предизвикана от вероятна дискова херния обикновено е консервативен:[1]

  • Почивка на легло
  • Носене на шийна яка или колан
  • Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
  • Кинезитерапия
  • Прилагане на кортикостероиди
  • Контрол на телесното тегло

Почивката на легло и редуцирането на физическата активност в продължение на няколко дни до няколко седмици, заедно с приема на противовъзпалителни лекарства, намаляват отока и възпалението в областта на засегнатия участък.[1]

Леката до умерена болка при дисковите хернии се контролира с нестероидни противовъзпалителни средства и миорелаксанти.[1]

Кинезитерапията има важна роля при лечението на дисковата херния. Тя се назначава от кинезитерапевт. Една от нейните цели е заякването на мускулите, които поддържат гръбначния стълб.[1]

Терапевтични методи[редактиране | edit source]

Възможностите в България са: озонотерапия - правят се 12 инжекции с озон. Инжекциите са мускулни, паравертебрални (около гръбначните прешлени). Още след 2-3-тата инжекция болковите симптоми затихват. Озонът провокира оксидация на муко- полизахаридните структури, които съставят пулпозното ядро на диска. По този начин се подобрява метаболизма в областта около хернията, настъпва дисперсия на водата, която е част от структурата му, и като краен резултат размерите на диска намаляват, той се „прибира“ и настъпва трайна ремисия. Методът дава успешни резултати в 80-90 на сто от случаите. За съжаление ефектът не е траен и след 2-3 години процедурата трябва да се повтори.[3]

Другият основен метод е балнеолечението. Извършва се водна екстензия (разтягане) с помощта на тежести, поставени на главата и кръста. Методът е изключително ефикасен, като след около 20 дни при по-леките случаи се наблюдава значително подобрение. В някои клиники можете да намерите комплексно и цялостно решение на проблема. Лечението се извършва по уникална методика, като то е комплексно - към всеки пациент се подхожда индивидуално и се предлага комплексна терапия. Тя включва:

  • тракция, или разтягане с помощта на специално разработен уред, предназначен за лечение на дискова херния;
  • оригинална система за озонотерапия;
  • мануална терапия - масаж, чиято цел е отпускане на напрегнатите мускули;
  • хомеопатия - безопасно немедикаментозно лечение, осъществявано с хомеопатични средства;
  • хирудотерапия - лечение с помощта на пиявици. Високоефективен и безопасен метод за премахване на болковите симптоми, когато медикаментите са безпомощни;
  • лечебна гимнастика - прилага се системата на японеца Кацудзо Ниши (1884-1959);
  • лечение с карипазим - уникален препарат за лечение на дискова херния. Препаратът е особено ефикасен при по-тежки форми на заболяването.

Задължителното изискване за започването на лечение е снимка, направена чрез метода на магнитно-ядрения резонанс.[3]

Методът на Маккензи[редактиране | edit source]

В САЩ и в Западна Европа е получила популярност лечебната гимнастика на Маккензи. (Авторът е новозеландец, а методиката е разработена през 1960 г.). Според него с помощта на определени упражнения е възможно да се увеличи разстоянието между прешлените, така че дисковете да могат да се приберат. Указания как да се прилага тази гимнастика се дават от сертифицирани преподаватели. Смята се обаче, че гимнастиката на Ниши е по-щадяща.[3]

Оперативно лечение[редактиране | edit source]

Хирургическата операция е опция за пациентите, чиито симптоми не отминават или се засилват въпреки проведеното консервативно лечение.[1]

Следващата стъпка след липса на ефект от консервативното лечение са минимално инвазивните методи (озонова нуклеолиза, перкутанна нуклеотомия, ендоскопска дискектомиа, адхезиолиза и др). Те се извършват инжекционно или с малки (до 1,5 cm) разрези на кожата. За осигуряване на точността по време на операцията инструментите се насочват най-често под рентгенов контрол или при ендоскопските методи-с директно наблюдение на гръбначно-мозъчния канал. Времетраенето е кратко, възстановяването бързо, а рискът минимален. Крайна мярка на лечение на страданието, причинено от дискова херния е класическа отворена хирургия (микродискетомия).[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Дискова херния // Гръбначен център - София (бълг.)
  2. а б в г Дискова херния-определение (бълг.)
  3. а б в „Как да се спасим от Дисковата херния“, 26 септември 2006 // Blitz.bg (бълг.)