Исперих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Исперих
Исперих
България
Red pog.png
Исперих
Област Разград
Red pog.png
Исперих
Общи данни
Население 9 080 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 8 973 (НСИ)
Землище 35,735 km²
Надм. височина 241 m
Пощ. код 7400
Тел. код 08431
МПС код РР (Рз)
ЕКАТТЕ 32874
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Исперих
Бейсим Шукри
(ДПС)
Адрес община
7400 - гр. Исперих, ул. „Дунав” № 2

Исперѝх е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград и е втори по големина в областта след Разград. Градът е административен център на община Исперих.

География[редактиране | edit source]

Почви[редактиране | edit source]

Почвеният тип в преобладаващата част са сивите и тъмносивите горски почви — 61%, а оподзолените черноземни заемат 39% от обработваемата земя. Почвено-климатическата характеристика на Исперих създава възможност за отглеждането на всички култури на умерения климат. Затова Исперих се разширява като зърнено-фуражен район с животновъдно направление.

Релеф, географско положение и климат[редактиране | edit source]

Исперих се характеризира с равнинно-хълмист релеф със средна надморска височина 275 метра,а също и с умерено-континентален климат – горещо лято и студена зима. Средната годишна температура е 10,3°С, абсолютно минимална температура с повторения през 3-4 години с минус 25,4°С. Температурната сума при активния вегетационен период възлиза на 3326°С. Валежите са по-обилни в сравнение с ограждащите Лудогорието области. Едно сравнително изследване за един век (от 1895 г. до 1995 г.) показва, че докато в гр. Русе падат 562 л. валежи годишно, в гр. Разград, а в гр. Кубрат — 593 л., то в гр. Исперих годишният валеж е средно 656 л. на м2. Средното месечно и сезонно разпределение на валежите за означения сто годишен период за Исперих е както следва: зима – 131, пролет – 165, лято – 227 и есен – 133. (ДАННИТЕ СА ОТ 2001 г.)

Исперих е разположен на 26,49˚ западна дължина, 43,43˚ северна ширина. Това поставя Исперих в среден климатичен район на Дунавската равнина. Той се простира паралелно на северния и обхваща средната част на Дунавската равнина. В топлинно отношение по-съществени различия спрямо северния район има главно през лятото, което тук не е толкова горещо. Това особено е подчертано в източните части на района (Лудогорието), които са с по-голяма надморска височина. Васлежите, особено летните, в средния климатичен район са вече чувствително по-големи поради влиянието на Стара планина. Поради различното вличние на Стара планина в отделните части на района, както и поради различията им в надморските височини районът може да се раздели на три части: западна – с преблизително равномерно разпределение на валежите през годината, което е следствие от относителното намаление на летните и увеличение на зимните валежи; централа; централна с максимално различие между летните и зимните валежи, т. е. с най-добре изразена континенталност във валежния режим; източна – с оносително по-хладно лято, но и с по-малки валежи.

Ветровете над Исперих са непостоянни, но с преобладаваща посока от запад и северозапад. През лятото те са с дъждоносни облаци от океански произход. Североизточният вятър е сух през лятото и е признак за стабилно, ясно време, а през зимата докарва големи студове и навява сухия сняг на преспи. Северният вятър носи прохлада през лятото, а през зимата сняг.

Сезони[редактиране | edit source]

Зима[редактиране | edit source]

За зима се приема периодът когато температурата трайно се понижи под 5˚С и продължава до трайното повишаване на температурата над 5˚С.За района на гр.Исперих този период започва на 24.XI. и продължава до 18.III. със средна продължителност от 115 дни.

Типичните зимни месеци са декември, януари и февруари. Средната месечна температура за месец декември е 0,9˚С , за месец януари - -0,2˚С , а за месец февруари 0,2˚С.Абсолютно минималните температури на въздуха за зимните месеци за района на Исперих са : за декември - -23,2˚С , за януари - -23,7˚С , за февруари - -32,4˚С. Средната месечна абсолютно минимална температура за декември е -11,9˚С, за януари- -15,0˚С, за февруари- -14,2˚С. Според средната месечна абсолютно минимална температура за типичния зимен месец – януари зимата за района на гр.Исперих се характеризира като студена.Сумата на валежите през зимата е 128 мм.

Пролет[редактиране | edit source]

За пролет се приема периода когато средната денонощна температура трайно се повиши над 5˚С и продължава до трайното повишение на температурата над 15˚С. С трайното повишаване на температурата и стопяването на снежната покривка, започва вегитацията на селскостопанските култури. Селскостопанските работи, които се извършват на полето са подгтовка на почвата за сеитба, сеитба, брануване, валиране и подхранване на зимните посеви и др. Средната продължителност на пролетта за страната е около 50-60 дни. За района на Исперих средната продължителност на пролетта е 52 дни.

Лято[редактиране | edit source]

Жито в Исперих

Лятото започва когато температурата се повиши над 15˚С и продължава до понижаване на температурата под 15˚С. В района на Исперих за начало на лятото се счита 10.V, то продължава до 27.IX. Лятото е най-продължителният сезон за България, за Исперих то продължава 140 дни.

Най-топлите летни месеци са юни, юли и август. Средната месечна температура за юни е 19,1˚С, за юли е 21,5˚С, а за август е 21,3˚С.Средната месечна абсолютно максимална температура за месец юни за Исперих е 36,0˚С, за юли – 37,1˚С, а за август – 40,0˚С.Според средната месечна температура за юли лятото в района на Исперих се характеризира като горещо. Сумата на валежи през летния период са 225.

Есен[редактиране | edit source]

Есента е кратък преход от лятната вегетация към зимния покой на селскостопанските култури. За начало на есента се приема моментът в който температурата на въздуха се задържи под 15˚С и продължава до трайното понижение на температурата под 5˚С.За района на Исперих този сезон започва на 28.IX. и продължава до 23.XI. Средната месечна температура за месец октомври е 11,8˚С, а за ноември е 6,5˚С. Средната продължителност на есения период за страната е 50 - 60 дни, а за Исперих – 57 дни. Сумата на валежите за месец окомври е по-ниска от 40мм и не е достатъчна за сейдба на зимни посиви и за дълбока оран.

Градски парк Исперих.jpg

Засушливият период за района на град Исперих започва в края ма месец юли и началото на месец август и свършва в края на месец октомври(ГРАФИКА 2).

Растителност и животински свят[редактиране | edit source]

Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 тревни растителни вида. Средногодишното залесяване възлиза над 900 декара главно с местни устойчиви широколисни дървесни видове, например цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани у нас, каквито са червеният американски дъб, унгарската акация и различни клонове хибридни тополи.

В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и др. През последните години (след 1990 г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем за фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност "Божурите" намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват "Сборяново".

История[редактиране | edit source]

Земите около град Исперих са обитавани от различни цивилизации още от времето на тракийските племена ( IV - V пр.Хр.). Доказателство за това е тракийският град Хелис(Хелиос), който днес е превърат в историкоархеологичен резерват СБОРЯНОВО. Запазени са уникални по своята същност гробници на тракийски владетели, крепостни стени, религиозни съоръжения и множество артефакти. Доказателство за уникалността на това място е факта че той е един от седемте български представители в UNESCO.

За зараждането му като самостоялтелно селище няма много информация, предполага се че града се развива като място за панаири и обмяна на стоки. По време на Османското владичество се е наричал Кемаллар(Кемаалар, Кеманлар). С пристигане на първия заселник Кемал и неговия род, селището дълги години носи неговото име - Кемаллар (Кемаловците). В подкрепа на мнението, че селото било наречено на името на заселника Кемал, е и запазеното допреди десетина години предание за него. Гробът на Кемал баба се помнел и течал от поколенията, а надгробният му камък се намира в старото гробище в западния край на града.

Според една от легендите името произхожда от "Кем агалар" (горделивите господари), които били свирепа банда разбойници, тормозеща местното население от турци и българи. Според друга хипотеза името идва от "Кем аалар", което в превод означава "Кой плаче" , и се свързва с воплите и стенанията на затворниците в таен затвор, някъде в гъстите гори около днешния Исперих. Според друга хипотеза името Кеманлар произлиза от 'кемане'(цигулка) и означава на турски "Цигулари". Първите заселници на това място според тази версия били българи - гъдулари - скитащи музиканти.

През 1960 г. е обявен за град. Той носи името на кан Аспарух - основателя на Българската държава, чието име също се произнася и като Исперих.

Паметникът на кан Аспарух, гр. Исперих

Религии[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

  • СДС, ДСБ, БСП, БЗНС, ДПС и АТАКА имат клубове в града.
  • Депутатите от ДПС Хасан Адемов и Белгин Шукри са родени тук.

Икономика[редактиране | edit source]

Нетният размер на приходите от продажби от промишлените предприятия и поделения през 1996 г. възлиза на 3 205 млн.лв. и 32 192 млн.лв. за 1997 г., което е 14,81% и 16,40% от това за областта, а заетите лица за посочените години са съответно 18,12% и 18,55%.

Развити са и трите направления на промишлеността, но с най-голямо значение и относителен дял е преработвателната промишленост. Следващо по ред е производството и разпределението на електроенергия, газ и вода (изцяло държавен сектор) и добивната промишленост (изцяло в частния сектор).

При изследване структурата на промишлеността на общината се установява, че тя е почти идентична и за двете изследвани години. Значително се откроява производството на изделия от неметални минерални суровини с относителен дял 77,36% за 1996 г. и 78,90% за 1997 г. Следващ по значение отрасъл е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия с 13,64% и 12,52% за посочените години, а на трето място се нарежда металолеенето, металообработването и производството на машини и оборудване – съответно 4,46% и 4,63%. С незначителен дял в промишлеността на общината през 1997 г. са производството на целулоза, хартиени изделия, полиграфически и издателски изделия (0,01%); производство на транспортни средства (0,02%); кожухарската и обувната индустрия (0,03%); производството на електротехнически машини и оборудване, производството на прецизна техника (0,04%); други промишлени производства (0,05%) и т.н.

В общинската промишленост няма развито производство на текстил, текстилни изделия и трикотаж; химикали, химични продукти, синтетични и изкуствени влакна; металургия.

През 1996 г. водещ е държавният сектор с относителен дял 92,44%, а през 1997 г. ситуацията се променя и вече е водещ частният сектор с 84,46%, изчислени по показателя нетен размер на приходите от продажби. Изцяло в частния сектор, през последната посочена година, са добивната промишленост; кожухарската и обувната индустрия; дървообработването; производството на целулоза, хартия, хартиени изделия, полиграфически и издателски изделия; производство на електротехнически машини и оборудване, производство на прецизна техника и производство на транспортни средства. В държавния сектор е производството на каучукови и пластмасови изделия и други промишлени производства, но те са с малък относителен дял. В него е производството и разпределението на електроенергия, газ и вода.

Нетният размер на приходите от продажби от промишлените предприятия и поделения в структурата на промишлеността се увеличава, което води до увеличаване на заетостта. Основен отрасъл е производството на изделия от неметални минерални суровини (фаянсови плочки) и той определя облика на общинската промишленост. Частният сектор става водещ и от него ще зависи просперитета на общинската промишленост. Неголемият относителен дял на общинската промишленост от областната дава основание да се изведе селското стопанство като един от водещите отрасли в общинската икономика. В този план е необходимо развитието на производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и то особено в частния сектор.

В Исперих се намира "Хан Аспарух" АД, завод за стенни и подови керамични облицовъчни плочки, най- големият от групата на KAI GROUP. Той съставя около 85% от икономиката на общината.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Общински съвет
  • Многопрофилна болница за активно лечение Исперих
Централна част

Училища[редактиране | edit source]

В града функционират 2 средни (Гимназия "Васил Левски", ПГСС "Хан Аспарух") и 2 основни училища (ОУ "Васил Априлов", ОУ "Христо Ботев").

Забележителности[редактиране | edit source]

Демир Баба Теке
Войнишки паметник на Свети Георги Победоносец

В Исперих и района се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

  • Исторически музей - 08:00-17:00 ч., само по заявка, има печат.
  • Етнографска къща към Исторически музей-Исперих,гр.Исперих, ул.Стефан Караджа №9 8-17 ч, има печат
  • Демир баба теке ИАР"Сборяново"-без прекъсване в светлите часове на денонощието целогодишно.

Комплекс Тракийска царска гробница при с.Свещари, ИАР"Сборяново", 9-17ч без обедна почивка,почивни дни — понеделник и вторник, , има печат. Други забележителности

  • Историческо-археологически резерват„Сборяново
  • Вятърна мелница край с.Белинци
Театри и кина
  • Читалище „Съзнание“
  • Танцов ансамбъл за народни песни и танци „Исперих“
  • Балетна формация „Форте“
  • Кино „Сердика“
Музеи
  • Исторически музей

www.museumisperih.com www.getika.com

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Исперих

Външни препратки[редактиране | edit source]