Васил Миков
| Васил Миков | |
| български археолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Археология |
| Работил в | Народен археологически музей |
Васил Миков Вълов е български археолог — праисторик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Учи в Брюксел и завършва история със специалност география в Софийския университет.
През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей. Научните му интереси са насочени в областта на археологията и праисторията, а също и към етнографията, топонимията и историческата география. Ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни краища на страната. Разкопава Балбунарската селищна могила до Кубрат през 1924 – 1925 г., Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско (1935) Провежда първите разкопки на Карановската селищна могила през 1936 г. Миков е един от главните проучватели на Деветашката пещера. Подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите при Дуванлий (1926 – 1929) и Мезек (1931).
От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.
През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редакцията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН“.
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
Автор на голям брой публикации, сред които по-съществено значение имат: „Предисторически селища и находки в България“ (1933), „Идолната пластика през новокаменната епоха в България“ (1935), „Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места“ (1943), „Античната гробница при Казанлък“ (1954) и др.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Миков, Васил в Кратка българска енциклопедия, том 3, издателство на БАН, София, 1966, стр. 424
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Василка Герасимова: 110 години от рождението на В. Миков. сп. „Археология“, кн. 3-4, 2000, 111-112.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения от и за Васил Миков в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
