Деветашка пещера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Деветашката пещера

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Намира се в Община Ловеч.

Съдържание

Деветашка пещера[редактиране]

Местоположение и особености[редактиране]

Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.

Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя ЛовечЛевски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Съществува и алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен), водещ до паркинг на около 50 метра от пещерата - пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч — Левски).

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. [1].

На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката пещера. Експонат на НИМ

Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през месеците юни и юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

История[редактиране]

В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.[2] [3] През 1950-те е години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и доскоро стояха близо до входа на пещерата. Днес са изнесени, а стоят само част от постаментите. В момента е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и ж.п. път, водещи до пещерата, са разрушени. Махането на релсите започва през 2001 година.[4] След затварянето ѝ за военни цели пещерата не се превръща в пълноценен туристически обект. Въпреки че е отворена за посещения, не е с оформена инфраструктура.

Перспективи[редактиране]

Пещерата е обявена за природна забележителност през 1996 г.[5] Шансът на Деветашката пещера е в идеята на Регионална туристическа асоциация „Стара планина“ и сдружение „Болкан асист“ за използване на европейски фондове. Намерението е да се разработи нова туристическа дестинация „Деветашко плато“, в която е включен целият карстов район като ресурс за развитието на екологичен туризъм. Проектът, озаглавен „Девет стъпки за общо бъдеще“, обединява девет села (Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава) и три общини (Ловеч, Летница, Севлиево), както и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато.

Наши дни[редактиране]

През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат някои от по-мащабните сцени на мултимилионната холивудска продукция Непобедимите 2 в която участват голяма част от най-великите екшън герои на Холивуд като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан-Клод Ван Дам и Чък Норис. За целите на снимките екипа и сценаристите на филма изграждат реален мост над река Осъм, който впоследствие оставят като „подарък“ на местните жители.[6] По време на снимките еколози и природозащитници протестират срещу нарушаване на спокойствието на защитените видове обитаващи пещерата.[7]

Галерия[редактиране]

Литература[редактиране]

  • В. Миков, Н. Джамбазов. Деветашката пещера. Издателство на БАН, София, 1960

Източници[редактиране]

  1. РИОСВ — Плевен информира гражданите, че от 01 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера! Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата
  2. Документ на Министерство на икономиката и енергетиката на Република България, .doc файл 404
  3. Същият документ, през Google като html
  4. в. Демокрация, 7/10.01.2001 Иманяри рушат Деветашката пещера
  5. Деветашка пещера — сайт на правителството
  6. Строят истински мост до Ловеч за The Expendables 2, Сталоун го обяви за "подарък за България"
  7. Природозащитници срещу снимки на филм в Деветашката пещера

Външни препратки[редактиране]

Информационен сайт за с. Крушуна и Деветашката пещера www.krushuna.alle.bg