Деветашка пещера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Деветашката пещера

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Намира се в Община Ловеч.

Съдържание

1 Деветашка пещера
2 Галерия
3 Литература
4 Източници
5 Външни препратки

[редактиране] Деветашка пещера

[редактиране] Местоположение и особености

Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м², височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.

Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата.

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. ^[1].

На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката пещера. Експонат на НИМ

Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през м. юни и м. юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (внесена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които внесени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

[редактиране] История

В миналото пещерата е използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.^[2] ^[3] През 1950-те е години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и до скоро стояха близо до входа на пещерата. Днес са изнесени, а стоят само част от постаментите. В момента е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и ж.п. път, водещи до пещерата, са разрушени. Махането на релсите започва през 2001 година.^[4] След затварянето ѝ за военни цели пещерата не се превръща в пълноценен туристически обект. Въпреки че е отворена за посещения, не е с оформена инфраструктура.

[редактиране] Перспективи

Пещерата е обявена през 1996 г. за природна забележителност.^[5] Шансът на Деветашката пещера е в идеята на Регионална туристическа асоциация „Стара планина“ и сдружение „Болкан асист“ за използване на Европейски фондове. Намерението е да се разработи нова туристическа дестинация „Деветашко плато“, в която е включен целият карстов район като ресурс за развитието на екологичен туризъм. Проектът, озаглавен „Девет стъпки за общо бъдеще“, обединява девет села (Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава) и три общини (Ловеч, Летница, Севлиево), както и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато.