Деветашка пещера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Деветашка пещера
Куршуна,Деветашка пещера 032.JPG
Изглед към Деветашката пещера
Деветашка пещера (България)
Black pog.svg
Локация Община Ловеч
Предбалкан, България
Координати 43°13′58.6″ с. ш. 24°53′12.7″ и. д. / 43.232944° с. ш. 24.886861° и. д.
Дължина 2 442 m
Откриване 1921
Уебсайт Деветашката пещера в cavesbg
Деветашка пещера в Общомедия
Природна забележителност
„Деветашка пещера“
Devetaki cave.jpg
Информация
Деветашка пещера (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Деветаки,
Дойренци
Община Ловеч
Област Ловеч
Данни
Площ 14,1 хектара
Създаден 7 юни 1996
Уеб сайт ИАОС, Деветашка пещера
Природна забележителност
„Деветашка пещера“
в Общомедия

Деветашката пещера, близо до село Деветаки, Община Ловеч, е сред най-големите пещери в България.

Местоположение[редактиране | edit source]

Разположена е на около 7 kм от Летница и на 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм. Достъпът до пещерата е по пътека, дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен) води до паркинг на около 50 m от пещерата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч – Левски).

Изследване[редактиране | edit source]

Открита е през 1921 г. Нейната обща дължина е 2442 m, площта – 20 400 m², а височината – 60 m.

На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m². Вътре в пещерата има 2 клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни. [[файл:NHMB-Devetashka-cave-Bronze-application-5centuryBC.jpg|мини|250п|Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката пещера. Експонат на НИМ]

Зала в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки от Регионалния исторически музей, Ловеч са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през юни и юли изцяло се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 – в световния червен списък) и 15 вида прилепи.

Прилепи[редактиране | edit source]

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи[1].

Деветашката пещера е сред 3-те най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа[2]. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник.

  1. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
  2. Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
  3. Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
  4. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)
  5. Ръждив вечерник (Nyctalus noctula)
  6. Нощник на Натерер (Myotis nattereri)
  7. Мустакат нощник (Myotis mystacinus)
  8. Голям нощник (Myotis myotis)
  9. Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
  10. Воден нощник (Myotis daubentonii)
  11. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
  12. Остроух нощник (Myotis blythii)
  13. Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii)
  14. Савиево прилепче (Hypsugo savii)

Всички прилепи в страната са защитени от Закона за биологичното разнообразие, като 4 от срещащите се в Деветашката пещера видове са включени в Червения списък на световнозастрашените видове: пещерният дългокрил, дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели.

Любопитно[редактиране | edit source]

  • В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.[3] [4]
  • През 1950-те е години е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и доскоро стояха близо до входа на пещерата. Днес са изнесени, а стоят само част от постаментите. * В момента е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и ж.п. път, водещи до пещерата, са разрушени. Махането на релсите започва през 2001 година.[5]
  • През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат някои от по-мащабните сцени на мултимилионната холивудска продукция Непобедимите 2, в която участват голяма част от най-големите екшън герои на Холивуд като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан-Клод Ван Дам и Чък Норис. За целите на снимките екипът и сценаристите на филма изграждат реален мост над река Осъм, който впоследствие оставят като „подарък“ на местните жители.[6] По време на снимките еколози и природозащитници протестират срещу нарушаване на спокойствието на защитените видове, обитаващи пещерата[7].

Туризъм[редактиране | edit source]

30 в. Деветашка пещера

Перспективи[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. РИОСВ, Плевен информира гражданите, че от 1 юни до 31 юли е забранено влизането в Деветашката пещера. Мярката се налага заради нормалното възпроизводство на многобройните прилепни колонии в пещерата
  2. Център за изследване и защита на прилепите на НПМ, БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България
  3. Документ на Министерство на икономиката и енергетиката на Република България, .doc файл 404
  4. Същият документ, през Google като html
  5. в. Демокрация, 7/10.01.2001 Иманяри рушат Деветашката пещера
  6. Строят истински мост до Ловеч за The Expendables 2, Сталоун го обяви за "подарък за България"
  7. Природозащитници срещу снимки на филм в Деветашката пещера

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • В. Миков, Н. Джамбазов. Деветашката пещера. Издателство на БАН, София, 1960

Галерия[редактиране | edit source]