Дяволското гърло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дяволското гърло
DevilsThroathCave.jpg
Вътрешността на Дяволското гърло
Дяволското гърло (България)
Black pog.svg
Локация Община Девин
Родопи, България
Координати 41°36′36″ с. ш. 24°22′48″ и. д. / 41.61° с. ш. 24.38° и. д.
Дължина ~1 000 m (350 m за туристи)
Температура 8°C
Откриване от древността
Геология пропастна пещера
Входове естествен и изкуствен
Достъп регулиран
Осветление постоянно
Дяволското гърло в Общомедия

Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.

Име[редактиране | edit source]

Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава.

Откриване и изследване[редактиране | edit source]

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[1]

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена "Бучащата зала". Дължината и е 110 m, ширината – 40 m, а височината й достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Прилепите в пещера "Дяволското гърло"[редактиране | edit source]

Карта на пещерата

В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.

Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [2]:

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).

В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.

Туризъм[редактиране | edit source]

88. Дяволското гърло
Триградско ждрело
  • Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
  • Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
  • Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.

Работно време[редактиране | edit source]

Пещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно. Вход свободен за деца под 7 г.

Лятно работно време (май–септември) – 10–17 ч

Зимно работно време (октомври–април) – 10–16 ч

Легенди[редактиране | edit source]

Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика.

Източници[редактиране | edit source]

  1. вестник „Отечествен фронт”, 16 и 17 август 1962 г.
  2. Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]