Съева дупка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съева дупка
Saeva dupka.jpg
Вътрешността на пещерата
Съева дупка (България)
Black pog.svg
Локация община Ябланица
Стара планина, България
Координати 43°02′49.7″ с. ш. 24°11′09.7″ и. д. / 43.047139° с. ш. 24.186028° и. д.
Дължина 205 m
Надморска височина 520 m
Температура 7-11°C
Влажност 90-98%
Откриване 1967
Цветовете на пещерата

„Съева дупка“ е името на пещера в Западен Предбалкан, България.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Намира се на 3 километра южно от село Брестница, област Ловеч, на 10 км от Ябланица и на 25 км Тетевен.

Име[редактиране | edit source]

Пещерата носи името на братя овчари Съю и Съйко, които я открили случайно.

Откриване и изследване[редактиране | edit source]

Професор Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20-21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.

Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Средната температура в пещерата е 7-11°C, влажността — между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. години. Уникална е и със своите цветове — зелено, кафяво и бяло. Срещат се сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Зали[редактиране | edit source]

Купена

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са:

Купена[редактиране | edit source]

Първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.

Срутището[редактиране | edit source]

Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие

Втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са се откъснали и паднали. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие. По тавана може да се видят новообразувани малки формирования.

Концертна зала (Харамана)[редактиране | edit source]

Трета откъм входа, тази зала е наричана Харамана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др. В тази зала може да се наблюдават уникалните природни образувания - хеликтити. Напомнят на корали и се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани.

Космос[редактиране | edit source]

Наречена е така заради сталактит с формата на ракета. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“.

Белият замък[редактиране | edit source]

Белият замък

Залата е наречена така заради един огромен сталактон във формата на замък.

Прилепите в пещера Съева дупка [1][редактиране | edit source]

Чрез наблюдения и улови с мрежи на входа е установено, че през различните сезони пещерата се използва от поне 8 вида прилепи:

Шест от видовете установени в пещерата Съева дупка, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа: големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощници: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. Ето защо пещерата се явява важно място за опазването на популациите на прилепи в региона.

Туризъм[редактиране | edit source]

33.Съева дупка

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни връзки[редактиране | edit source]