Лили Иванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лили Иванова
Lili Ivanova BG Radio Music Awards.jpg
Лили Иванова на наградите на Бг Радио, 2012 г.
Информация
Рождено име Лиляна Иванова Петрова
Роденa 24 април 1939 г. (1939-04-24) (75 г.)
Кубрат, България
Стил поп, естрадна музика
Активни години от 1961
Уебсайт lili.bg

Лили Иванова е българска естрадна певица. От 1961 г. насам тя развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва свои песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се в клипове. В знак на уважение за приноса ѝ към българската популярна музика тя понякога е наричана „Примата на българската естрада“.

Биография

Детство и училищни години

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г.[1][2] в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово, до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.

Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлиите“ - прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите.[3] В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ по майчина линия свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ — руски песни.

Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари за да ѝ купят акордеон. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска — тази, която се пуска по радиоточките или радиото.

През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра — престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“ срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова, са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков[4], Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т.нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известност на местната певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват у нас) са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на Катерина Валенте и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.

След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си, около 1959 г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.

Насочване към професионалното пеене

Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста но песента, но тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски магнитофонен запис на концерта и така тя разучава песента.[5]

Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т.нар. „категория“ (документ, удостоверяващ трудови умения), поради което започва за около 2 седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя е осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.[6]

През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.[7] Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата, обаче, не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата.

Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг Георги Павлов[8], който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг — присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.[9]

Начало на кариерата в София

През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя си в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.[10]

От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция е да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в сградата на БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в Румъния заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личности напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.[11]

Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), народните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис, Рита Павоне, Ерико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Бейси и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3-4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.[12]

През 1964 г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добиe по-широка известност.[13][14]

Първи записи и популярност

Успехът в зала Универсиада дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд. През 1964 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите са ѝ основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“, с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В Букурещ бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител, тъй като тогава тази технология не била позната у нас). Плочата е дългосвиреща, казва се „Lili Ivanova - Recital“, съдържа 8 песни, две от които на български език и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това Леа Иванова с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Кавър версията на Лили Иванова също се приема много добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.

Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва любов, започват връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне у нас, в което участва и Лили Иванова. Малко по късно, на 15 март 1965 г. двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев "единствената (ми) любов". След сватбата си те заминават на турне в СССР.

В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - Йосиф Цанков, да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1963 г.), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Той харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.

Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1964 г. Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валяк, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча. [15]

През 1965 г. певицата се снима в игралния филм „Неспокоен дом“ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре изпълнява песента „Cuore (Сърце)“ на Рита Павоне.[16]

Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години

През 1966 г. в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Адажио“ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на съпруга ѝ. Фаворитът на журито е Карел Гот, и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител, българската певица има повече точки, което ѝ печели и трите награди „Златен ключ“ - за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в Будапеща и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България, за да пее на провеждащия се през това време конкурс „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката. [17]

През 1966 г. Хачо Бояджиев снима около 30-минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската програма „Ало, София, тук Букурещ“.

През 1967 г. Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова - „Уличката малка“. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни певци, сред които Юлия Винер-Ченишева и Павел Герджиков. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“.

През 1968 г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“ през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в Барселона с Бисер Киров, където печели отличия.

През 1969 г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „Трофея на Мидем“. Същата година излиза албумът ѝ „Камино“.

Кариера през 70-те години

През 1970 г. Лили Иванова отново се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала в Атина, а сред другите силни изпълнители е германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Със състезателната песен „Звезда“ на Ал. Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в Лисабон, което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души. Публиката яде, пие и е крайно невъздържана (включително има сбивания), но въпреки това тя утихва, когато певицата запява песента „Реквием“ на Ал. Йосифов. Впоследствие е отличена и с награда.

За изложението в Осака Експо-70 японската страна харесва песента „Панаири“, но желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не разрешава друг да пее песента ѝ, в резултат на което Тончо Русев и директорът на „Златният Орфей“ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Годжунов. На изложението те три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие и на 8 големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.

В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция заедно с нейния колега Борис Годжунов и оркестъра на Иван Пеев. Те имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им турски импресарио тогава ги канят и за бъдещи техни участия. Почти през цялото им пътуване техни спътници са популярните в родината си певци Фисюн Йонал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона, и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях. [18]

През 1970 г. се записва албумът „Този свят е тъй прекрасен“, на следващата година — двете ѝ плочи „Обичам те“, а през 1973 г. - „Вечност“ и „Панаири“.

След известно прекъсване, след 1971 г. изпълнителката отново става честа участничка в телевизионни постановки и програми на Хачо Бояджиев. Българската телевизия осъществява няколко филма за изпълнителката, като първият е „Аз съм Лили“ от 1974 г.

През 1973 г. Лили Иванова, заедно с Тончо Русев, посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен посланик на Чили в София) и „Камино“ печели голямата награда за изпълнение.[19]

Същата година посещава Париж за Втория международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, от където също се прибира с награда. На „Златният Орфей“ същата година Лили Иванова се запознава с гостуващия Хулио Иглесиас, а на следващата 1974 г. печели „Голямата награда за изпълнител“.[20]

Третият съпруг на Лили Иванова е Янчо Таков, син на партийния функционер от управлението на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и съпругът ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.

През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща множество фрагменти — спомени на нейни колеги, приятели и почитатели.

В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец Асен Гаргов, с когото певицата започва лична и професионална връзка, която продължава около 15 години.[21] Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал Илия Кашев, тя и оркестърът отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел.

През 1976 г. се записват албумите „Стари мой приятелю“ и „Танго“, на следващата година - „Гълъбът“ и „Песни от Алeксандър Йосифов“, а през 1978 г. - дуетният албум с Асен Гаргов „Животът ни събира, животът ни разделя“. През 1979 г. се появява двойният албум „Моят град“.

Кариера през 80-те години

През 80-те години Лили Иванова има множество участия в Източна и Западна Германия. През 1981 г. участва в развлекателното предаване „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ на германската телевизия DFF, където се представя заедно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова.[22] В средата на 80-те години театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския „Фридрихщадпалас". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. За нея пишат песни авторите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фритцш, Герхард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми като „Шареното котле“, и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 г. има повече от 1600 участия на живо в ГДР. През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.

През 1981 г. излиза албумът „Предупреждение“ и немскоезичният „Kein Film War Schoner“, на следващата година - „Щурче“, а през 1983 г. - дуетният албум с Асен Гаргов „Сърцето те избра“. През 1984 г. се появява двойният албум „Искам те“. През 1986 г. се появява албумът „Лили 86“, на следващата година - „Ти ме повика“, а през 1989 г. - „Тежка сватба“.

Кариера през 90-те години

След 10 ноември 1989 г. Концертна дирекция е закрита, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканти. С нея взема участие Чочо Владовски, с когото тя работи 4 години. След кризата от 1996 г. тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само синбек при участията си.

През 1990 г., в телевизионното предаване Всяка неделя, спортните гимнастички Лили Игнатова и Диляна Георгиева в знак на протест за негативно отношение на пресата към тях, демонстративно „връщат“ медалите си. Две седмици по-късно, Лили Иванова, вдъхновена от тяхната реакция, пред Кеворк Кеворкян по собствено желание също връща отличието си „Златна плоча“, до тогава дадено в България само на 5 души. Певицата протестира, че бъдещите носители на отличието няма да се определят на основата на изключителни музикални заслуги, а ще я получават единствено за продадени 25 000 копия от албум за съответна година. В този разговор певицата заявява, че е продала над 2 милиона плочи.[23]

През 1993 г. е записан албумът „Хазарт“, а две години по-късно - „Готови ли сте за любов“. В средата на 90-те години изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. През 1998 г. певицата записва диска „Частен случай“.

Кариера от 2000 до 2009 г.

През 2000 г. Лили Иванова издава албума „Ветрове“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През 2001 г. следва Любовта е по-силна от всичко, през 2002 г. - Best 1, включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен синъл с Драго Драганов.

Първият брой на списание Плейбой на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на Васил Къркеланов.[24][25] Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев[26] През 2003 г. се появяват „Илюзия наречена любов“ и „Best 2“, а през 2004 г. - „Танго“. През 2006 г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.[27]

През 2006 и 2009 г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания — осъжда автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.[28]

През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от bTV. В тези две поредни години са издадени дисковете „Една любов“ и „Без правила“. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в Париж, с което изпълнява своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)[29][30] Същата година открива Дните на София в Москва.[31]

През 2008 г. Мартин Карбовски взема обширно биографично интервю в дома на изпълнителката, излъчено в два епизода на предаването „Отечествен фронт“ по Нова телевизия.[32] През месец април 2009 г. на българския пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на същия журналист.[33]

На 2 май 2009 г. по bTV започва излъчването на документалната поредица „Опасно близо — Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е Милена Будинова, която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от нейния творчески път.[34]

На 6 юли 2009 г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание полковник от медицинските служби на Българската армия и е наградена с хладно оръжие.[35]

През месец юли 2009 г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия. [36][37]

В периода 2009-2010 г. певицата е в широко отразен в медиите публичен конфликт с Митко Щерев и Асен Гаргов, в резултат на което взаимно си забраняват да си изпълнявават музиката, водят се съдебни спорове и се обвиняват в клевета.[38][39]

Кариера от 2010 г. до днес

През 2010 и 2011 г. публичност в медиите добиват проверките на Национална агенция за приходите сред популярни изпълнители, като Лили Иванова също е обект на ревизии за установяване на укрити данъци.[40] Поради тази причина, въпреки предложението на министъра на културата Вежди Рашидов да се отпусне пенсия за заслуги на певицата, финансовият министър Симеон Дянков се възпротивява, в резултат на което правителството отказва, аргументирайки се с неплатените от нейна страна данъци.[41] Към 2010 г. пенсията на изпълнителката е около 105 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене.

През 2010 г. се появяват албумите „Този свят е жена“ и „В името на вярата“.

В началото на 2012 г. Лили Иванова представя свои нови записи по текстове на Явор Кирин, като песните „Няма кой“ (музика: Красимир Гюлмезов), „Другото лято“ (музика: Александър Бръзицов), „Нейното име“ (музика: Росица Кирилова), „Шепот“ (музика: Явор Кирин), „Икар“ (музика: Камен Драндийски), а също така и „Черната овца“ на група „Ахат“ (Божидар Главев) и „Светът е създаден за нас“ (музика: Оги Енев, текст: Мартин Карбовски).[42] По-късно същата година се появяват видеоклиповете „Ти не си за мен“ с участието на Маруис Куркински, както и още три клипа — всички под режисурата на Явор Веселинов.

В края на 2012 г. пред публика от около 15 000 души се организира мащабен тричасов концерт в зала Арена Армеец София, като певицата е първият български изпълнител, представящ се в тази зала. На концерта тя представя 23 предимно по-нови песни и 5 изпълнения на бис, като ѝ акомпанира собствена формация, под наименованието „Grand Li Orchestra“, включваща Бисер Иванов, Веселин Веселинов — Еко, Стоян Янкулов — Стунджи, Калин Вельов, Михаил Йосифов, Живко Петров и др.[43][44][45][46] Осем от изпълнените на концерта песни са представени в официалният VEVO канал на певицата в YouTube.[47]

През 2013 г. певицата има участие в московския дворец Кремъл по повод юбилеен концерт на поета Иля Резник.[48] Преди предсрочните избори за 42-ро Народно събрание през същата година, Лили Иванова участва в заключителен концерт на предизборната кампания на БСП.[49] На 12 октомври певицата изнася концерт в културният и конгресен център „Сент Пиер“ в Брюксел пред публика от 650 души, сред които е и еврокомисарят Кристалина Георгиева.[50] На концерта е премиера на песента „Просто съдба”, която няколко дни по-рано е записана в „Студио 88” с тромпетиста Мишо Йосифов, който ѝ е аранжор и композитор. В края на годината bTV излъчва биографичния документален филм на Георги Тошев „НепознатиТЕ: Лили Иванова - Необяснимо“, където колеги на певицата споделят впечатления за началото на кариерата ѝ и за последните ѝ изяви.[51]

Музикална дейност

Певчески стил и репертоар

Лили Иванова започва кариерата си предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива считана за добра имитаторка на стила на Рита Павоне. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма голяма роля играе държавната структура Концертна дирекция, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин, веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен, с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След 2000 г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбеци, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко музиканти — основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно естрадни песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не напълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което тя има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от Желязната завеса, което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.).

Концертна дейност и живи участия

В периода на 60-те, 70-те и 80-те години Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина — най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоу-програми във Фридрихщадпалас и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век певицата е осъществила няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така е посещавала отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на Прехода, освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви — в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в зала 1 на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове).

За годините на своята кариера Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“ получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие.

Творчески сътрудничества

В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с множество музиканти, сред които оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), „6+1“ с ръководител Иван Пеев (от 1966 г.); „Маковете“ с ръководител Митко Щерев (70-те); оркестъра на Асен Гаргов от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името „София“. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са Ангел Заберски (1965-1968); Тончо Русев (1969-1974); Митко Щерев (1974-1977); Найден Андреев (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с Иван Лечев — „Частен случай“.

През цялата кариера на певицата се наблюдава подчертан стремеж творчеството ѝ да бъде със звучене, съвременно за епохата, в която се създава. В средата на 90-те певицата разнообразява имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен случай“ от 1999 г. и последвалия го етнопроект „Ветрове“ от 2000 г. Впоследствие певицата издава няколко албума, в които новите песни значително намаляват, а стари хитове са записани в нов аранжимент. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от Огнян Енев — пиано, саксофон, Бисер Иванов — китара, Орлин Цветанов — цигулка.

Лили Иванова работи с много изявени текстописци, като може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета Дамян Дамянов, а съшо така пее песни и по стихове на Павел Матев, Любомир Левчев, Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова и др. Основна тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те много от песните стават „шлагери“. Постепенно под влиянието на навлизащите нови музикални вкусове песните на Лили Иванова губят масовата си популярност, която са имали преди, но въпреки това нейни песни влизат в класации, концертите ѝ се разпродават, продължава да бъде канена в телевизионни предавания, снима клипове, записва песни и албуми.

Дискография и звукозаписна дейност

Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в Съветския съюз. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „Всяка неделя“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия Съветски съюз и останалите страни Александър Йосифов, директор на Балкантон от 1968 до 1986 г., казва: „Когато станах директор на Балкантон, при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за Съветския съюз беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за Съветския съюз под милион не падаше“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи. Списание „L'Europeo“ посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз надхвърлят 10 милиона. Въпреки това певицата не е получавала заплащане за авторски права от тази музика, а разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50-годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за авторски права за минали периоди. Това обстоятелство, както и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова да се чувства ограбена.[52] В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в Интернет е нередно и трябва да се наказва със затвор.[53]

Отличия

Лили Иванова в кариерата си печели множество отличия и награди.

Библиография

Източници

  1. Лили Иванова днес отбелязва 71 години (24.04.2010 г.)
  2. Днес Лили Иванова празнува своя рожден ден
  3. „Лили - най-ухажваното момиче в Кубрат“, 24 април 2009 г., в. „Труд“
  4. „Алея на славата в Кубрат започва с учителя на Лили Иванова“, 24 май 2011 г., Darik News
  5. „Отечествен фронт“ с Мартин Карбовски, 2008 г., Нова телевизия
  6. Иванова (2009), глава „Детство наше“, стр. 7-44.
  7. „ЦК на БКП определяше победителите в Златният Орфей“, 15 септември 2011 г., в. „168 часа“
  8. „Опасно близо - Лили Иванова“, част 5, 2009, bTV
  9. Иванова (2009), глави „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“, стр. 45-65.
  10. Фрагмент „Искам да пея!“ на Лидия Станчева; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67
  11. „Направих Лили певица, тя ме смени с Иван Пеев“, интервю със Здравко Андреев, 28 април 2009 г., „24 часа“
  12. Иванова (2009), глави „Легенди за певци“, „София. Първи стъпки“, стр. 79-82.
  13. Иванова (2009), глави „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“, стр. 66-79.
  14. „Опасно близо - Лили Иванова“, част 3, 2009, bTV
  15. „Опасно близо - Лили Иванова“, 2009, bTV
  16. „Неспокоен дом“ (1965 г.) във филмовата енциклопедия IMDB
  17. Иванова (2009), глави „Легенди за певици“, „Първа плоча (Румъния)“, „Ванко Пеев. Любовта ми“, „Братислава“, стр. 79-99.
  18. Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Годжунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67
  19. „Опасно близо - Лили Иванова“, част 6, 2009, bTV
  20. „Лили Иванова можеше да е олимпийска шампионка по гимнастика“, 28 май 2011 г., в. „24 часа“
  21. „На чаша горчиво кафе“, интервю, 1991 г.
  22. „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ (1981 г.) във филмовата енциклопедия IMDB
  23. „Всяка неделя“, предаване излъчено по „Нова телевизия“ на 22.11.2012 г., показващо запис от 1990 г., излъчен първоначално по „Българска национална телевизия“; (фрагмента започва след 13-тата минута)
  24. Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“
  25. „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева
  26. „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев, 22 март 2004 г., в. „24 часа“
  27. „Лили откри своя звезда на Алеята на славата“, 12 май 2006 г., bTV
  28. „Лили осъди за 15 бона автор на книга за нея“, 8 март 2011 г., в. „24 часа“
  29. „Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г.
  30. „Лили Иванова на парижка сцена“, 09.01.2009, bTV
  31. „Лили триумфира в Москва“, 10.04.2009, bTV
  32. „Отечествен фронт“ с Мартин Карбовски, 2008 г., Нова телевизия
  33. Иванова (2009), стр. 100-271.
  34. bTV, страница на предаването „Опасно близо“
  35. „Пагони на полковник за Лили Иванова“, в. Монитор, 6 юли 2009 г.
  36. „Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd.
  37. „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“, в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.
  38. „Асен Гаргов забрани на Лили да пее “Детелини”“, 15 февруари 2010 г., в. „Труд“
  39. „Лили съди Митко Щерев, нарекъл я лъжкиня“, 22 февруари 2010 г., в. „Труд“
  40. „Лили Иванова обеща да си плати данъците“, 4 август 2011 г., bTV
  41. „Лили Иванова без пенсия за заслуги“, 27 юли 2011 г., в. „Труд“
  42. „Новите песни на Лили Иванова“, 23 януари 2012, Дарик радио
  43. „15 000 души на крака пред Лили Иванова“, 23 ноември 2012, Дарик радио
  44. „Лили в „Арена Армеец“: Забравих Ветрове, все пак съм на 100 години“, в. 24 часа
  45. „Лили Ивановa пя пред пълната „Арена Армеец““, 23.11.2012, vesti.bg
  46. „Концертът на Лили Иванова в „Арена Армеец“ - талант, магия и забранени песни“, 23.11.12, в. Труд
  47. Официалният VEVO канал на Лили Иванова в YouTube
  48. „В Кремъл нямало по-красив глас и... крака от на Лили Иванова“, в. „24 часа“, 2 април 2013 г.
  49. „БСП закрива предизборната си кампания с концерт на Лили Иванова“, в. „24 часа“, 09 май 2013 г.
  50. „Лили Иванова вдигна на крака публиката в Брюксел“, dnes.bg, 14.10.2013 г.
  51. „НепознатиТЕ: Лили Иванова - Необяснимо“, реж. Георги Тошев, bTV, 2013 г.
  52. Иванова (2009), глава „Ограбена“, стр. 205-206.
  53. Паунова, Полина. Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано. // Информационна агенция „Фокус“, 2007. Посетен на 22 март 2007.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за