Магнетофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Магнетофон на германска радиостанция от времето на Втората световна война.

Магнетофонът е електронно устройство за записване и възпроизвеждане на звук, коeто работи на принципа на намагнитването на магнетофонната лента.

Първият звукозапис на този принцип е направен от Валдемар Поулсен през 1898 г. Принципът на работа на магнетофона е на практика идентичен с този на по-късния касетофон, чиято магнитна лента е монтирана в компакт-касета.

Източници [редактиране]

п • б • р Аудиоформати и звуконосители

Аналогови	Фоноавтограф (1857) • Фонограф (1877) • Грамофон (1894) • Телеграфон (1898) • Филмов звукозапис (1919) • Магнетофонна ролка (1940) • SoundScriber (1945) • Gray Audograph (1945) • Dictabelt (1947) • LP (1948) • Грамофонна плоча (1949) • Ribs (края на 1940-те) • RCA касета (1958) • Fidelipac (1959) • Stereo-Pak (1962) • Компакт-касета (1963) • Стерео 8 (1964) • DC International (1965) • PlayTape (1966) • Мини-касета (1967) • Микро-касета (1969) • Стено-касета (1971) • Elcaset (1976) • CS (1980) • Пико-касета (1985)

Цифрови	Soundstream (1976) • ProDigi (1980) • Компактдиск (1982) • DASH (1982) • DAT (1987) • ADAT (1991) • Минидиск (1992) • NT (1992) • DCC (1992) • DA-88 (1993) • ERCD (1995) • HDCD (1995) • 5.1 Music Disc (1997) • Super Audio CD (1999) • DVD-Audio (2000) • USB флаш (2004) • Hi-MD (2004) • K2 High Definition (2007) • slotMusic (2008) • BD-Audio (2008)