Хулио Иглесиас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хулио Иглесиас
Julio Iglesias08.jpg
Информация
Рождено име Хулио Хосе Иглесиас де ла Куева ([1], [2])
Роден 23 септември 1943
Мадрид, Испания
Стил Латино и Поп
Инструменти Китара
Активни години 1968–настояще
Музикален издател Columbia Records, Sony Music Entertainment
Уебсайт Официален сайт
Хулио Иглесиас в Общомедия

Хулио Иглесиас (на испански език - Julio Iglesias) е испански певец и футболен вратар , който има продадени над 300 милиона албума[1] на 14 езика и е издал 77 албума. Според компанията Sony Music, той е в първите 10 изпълнители с най-високи продажби за всички времена. Добива международна известност през 70-те и 80-те години на ХХ век, като изпълнител на романтични балади, неговият успех продължава, след като започва да изпълнява песни в нови музикални стилове.

Досега (2009) той е излизал на сцена, в приблизително 5000 концерта[2].

Баща е на поп-звездата Енрике Иглесиас.

Биография[редактиране | edit source]

Хулио Иглесиас е най-големият син на д-р Хулио Иглесиас Пуга и Мариа Дел Розарио де ла Куева и Перинят. Когато певецът е на 61 години, неговият 89-годишен баща има още деца: полу-брат Хайме (18 май 2004 г.), полу-сестра Рут (26 юли 2006 г.), които са от втория му брак с Рона Кейт.

Футболна кариера и инцидент[редактиране | edit source]

В началото на 60-те години, когато е студент по право в Мадрид, той за кратко играе футбол, на поста вратар за една от младежките формации на Реал Мадрид. Претърпява катастрофа на 22 септември 1963 година, което преждевременно прекратява футболната му кариера. В интервю по-късно той казва: „Загубих контрол над колата и тя се преобърна, което доведе до това, което медиците наричат - параплегия. Това е смачкване на гръбначния стълб, в областта на шията.... Моят гръбначен мозък бе много зле в продължение на три години.“

Лекуващите го лекари, изказват мнение, че той никога вече няма да ходи отново, но макар и бавно, той започва да се възстановява. Като рехабилитация, и за да се развие и увеличи сръчността на ръцете му, започва да свири на китара. След като възстановява здравето си, възобновява академичното си образование, и заминава за Англия, където започва да изучава английски език, първо в Рамсгейт, а по-късно в езикова гимназия в Кеймбридж[3].

Музикална кариера[редактиране | edit source]

Хулио Иглесиас по време на концерт.

През 1968 година Иглесиас печели първа награда в Международния фестивал за песен в Бенигорм, като скоро след това подписва първият си договор. Това успяват да сторят от „Discos Columbia“ - дъщерна компания на Кълъмбия Рекърдс, която издава и разпространява латино музика.

Хулио Иглесиас представлява Испания в Конкурса за песен на Евровизия, през 1970 година, като спечелва престижното четвърто място, след като голямата награда е спечелена от представителя на Северна Ирландия. На конкурса се представя с песента „Gwendolyne“, който е и първият му запис.

Следват няколко забележителни албума: „Flor де Piel“ (1974 г., с Европейския хит „Мануела“), „El Амор“ (1975) и „Soy“ (1978). Той пее също и на френски език. Една от известните му песни на френски е „Је n'ai pas changé“.

През 1978 година подписва договор със CBS International, като добавя английски, френски, португалски, и немски езици, към репертоара си. През 1981 година Хулио Иглесиас издава албума „De Niña a Mujer“, като в него е включен първия хит на английски език - „Begin the Beguine“ (№ 1 във Великобритания).

През 1984 година той издава „1100 Bel Air Place“, хитов албум, който му носи огромна популярност на англоезичните пазари. Той продава около 3 милиона плочи в САЩ, с първия сингъл „На всички момичета, които съм обичал“ (на английски език - To All the Girls I've Loved Before), който изпява в дует с американската музикална легенда Уили Нелсън, която достига до 5-то място в класацията „Hot 100“, на известното музикално списаниеБилборд“. Този албум включва още и песента „Всичко за теб“ ("All of You"), записана в дует с Даяна Рос.

През 1985 година бащата на Хулио Иглесиас е отвлечен, но е намерен жив две седмици по-късно. Това подтиква певеца (разведен вече със съпругата си Изабел Прейслър), да се премести със семейството си в Маями, Флорида, САЩ.

Иглесиас спечелва награда „Грами“ за „Най-добър Латино-поп албум“ през 1988 година, както и „Грами“ за албума „Un Hombre Solo“. Записва в дует със Стиви Уондър песента „My Love“.

През 90-те години, Хулио Иглесиас се завръща към първоначалното си испанско звучене в албума „Танго“ (1996), който е номиниран за „Грами“ „Най-добър Латинско поп-албум“ през 1998 година, но наградата е спечелена от автора на романси Луис Мигел [4]. Същата година неговият син Енрике Иглесиас получава номинация „Най-добър дебютен албум“ за албума си „Vivir“, но губи от същия конкурент. Въпреки това „Vivir“ става златен и платинен в САЩ.

Хулио Иглесиас провежда почти непрекъснато турнета и прави записи, за да гарантира, че неговата музика ще достигне навсякъде по света.

Гордее се с постиженията в своята музикална кариера, а и с тази на популярния си син Енрике.

Дискография[редактиране | edit source]

  • Yo Canto (1969)
  • Gwendolyne (1970)
  • Por una mujer (1972)
  • Un Canto a Galicia (1972)
  • Soy (1973)
  • Und das Meer singt sein Lied (1973)
  • A Flor de Piel (1974)
  • A México (1975)
  • El Amor (1975)
  • América (1976)
  • En el Olympia (1976)
  • Se mi lasci, non vale (1976)
  • Schenk mir deine Liebe (1976)
  • A mis 33 años (1977)
  • Sono Un Pirata, Sono Un Signore (1978)
  • Emociones (1978)
  • Aimer La Vie (1978)
  • Innamorarsi alla mia età (1979)
  • A vous les femmes (1979)
  • Hey! (1980)
  • Sentimental (1980)
  • Amanti (1980)
  • De niña a mujer (1981)
  • Fidèle (1981)
  • Zartlichkeiten (1981)
  • Minhas canções preferidas (1981)
  • Momentos (1982)
  • Momenti (1982)
  • Et l'amour créa la femme (1982)
  • In Concert (1983)
  • Julio (1983)
  • 1100 Bel Air Place (1984)
  • Libra (1985)
  • America {single} (1986)
  • Un Hombre Solo (1987)
  • Un Hombre Solo[Brasil] (1987)
  • Tutto l'amore che ti manca (1987)
  • Non Stop (1988)
  • Raíces (1989)
  • Latinamente (1989)
  • Starry Night (1990)
  • Calor (1992)
  • Anche senza di te (1992)
  • Crazy (1994)
  • La carretera (1995)
  • Tango (1996)
  • Mi Vida-Grandes Exitos (1998)
  • My Life: The Greatest Hits (1998)
  • Noche de cuatro lunas (2000)
  • Una donna può cambiar la vita (2001)
  • Ao Meu Brasil (2001)
  • Divorcio (2003)
  • Love Songs (2003)
  • En français (2004)
  • Love Songs — Canciones de amor (2004)
  • L'homme que je suis (2005)
  • Romantic Classics (2006)
  • Tango[Remastered] (2006)
  • 1100 Bel Air Place [Remastered+Bonus Track] (2006)
  • Quelque chose de France (2007)
  • Que c'est triste Venise [avec/ft. Charles Aznavour] {single} (2008)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. El Universal, El Tiempo Latino, woman.es, Terra música, conciertos10.com
  2. http://www.julioiglesias.com/mainen.htm
  3. Interview
  4. "Latin Pop Performance" on Rockonthenet.com. // Посетен на 1998-02-25.