Александър Йосифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Йосифов
български композитор
Роден:

Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Той е председател на Виенския клуб в София, професор в Нов Български Университет, както и бивш директор на „Балкантон“ (от 1968 до 1986 година).

От 1972 година е агент на Държавна сигурност.[1] Бил е кандидат-член на ЦК на БКП. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в НМА, а също така член на комисия към ВАК. Бивш декан и зам. ректор на НМА. Син е на композитора, диригента и общественика Йосko Йосифов. Завършва Българската държавна консерватория при проф.Панчо Владигеров, проф. Константин Илиев и проф. Жени Ковачева. Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла у нас и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 естрадни песни и 300 обработки на народни песни и танци. Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при ­ Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти “Златен Орфей”; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение “Балетна музика в 7/8” (2003). Член на Международната асоциация на клавирните дуа в Токио (Япония). През 2002 е премиерата на “Симфония-концертанте” за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (зала “Метропол”, Токио). Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено. Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Носител е на Почетния кръст за изкуство на Министерството на културата ­ Полша. Президент на “Виенския клуб” към посолството на Република Австрия в София. Tворчество: 'Музикално-сценични произведения:'Опери и оперети:“Моряшка чест” ­ оперета (1965, Русе), “Завръщане при началото” ­ опера-оратория (1976, Стара Загора), “Хан Крум-Ювиги” (1980; 1981; Соф. опера; “Болшой театър”), “Златното копие” ­ комична опера (1982; 1983, София ­ ДМТ), “Арко Ирис” (1983 ;1984, Соф. опера); Съдба за двама - 2002 г. 'Опери за деца:'“Чудните приключения на Тошко Африкански” (1981; 1982, Стара Загора), “Робинзон Крузо” (1982; 1985, Стара Загора), “Патиланци” (1986; 1987, София ­ НДК), “С бати Николай на разходка в зоопарка” ­ телев. мюзикъл (1986), “Чудните приключения на пчелата Мая” (1988; 1990, София ­ НДК), “Макс и Мориц” (1992), “Чудните приключения на Пинокио в незнайния град” (1994, Стара Загора), “Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка” (1998). 'Балети:'“Снежанка и седемте джуджета” ­ балет за деца (1997), “Юранд от Спихов (Кръстоносци)” по Х. Сенкевич (1986, Гданск, Полша). Хорово-оркестрови: Оратории:За солисти, хор и симфо. орк.: “Зеленото дърво” (1966), “Големият бял път” (1970), “Завръщане при началото (1975). За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни: “Към XXI век” (1998). За симфоничен оркестър:Симфонии: №1 (1968), №2 (1969), №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970), №4 (1975), №5 “Прабългари” (1980), №6 “Полифоника” (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992), №7 (1992). Увертюри:“Революцията” (1966), “Младежка увертюра” (1975), “Децата на планетата” (1983), Токата (1992), “Пагане ­ Жрицата” ­ бал. музика (2003). Концерт за оркестър: №1 (1978), №2 (1981). Концерти: за пиано и орк.: №1 (1972)"На Панчо Владигеров", №2 (1976), №3 (1992), №4 (1998)"В памет на Панчо Владигеров"; № 5 "На пианиста и композитора Йовчо Крушев" (2004); за цигулка и орк.№1 (1979)"На Стойка Миланова", №2 (1983) "На Минчо Минчев". Концерти за две пиана и орк.: №1 (1973), №2 (1989); Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000). Симфония-концертанте за виолончело и орк. (1984). За струнен оркестър: Концерт за стр. орк. (1984), “Симфония Бреве” (1988). “Прелюд и фуга”: №1 (1997), №2 (1998), №3 (1999). Концерти: за клавирно дуо и стр. орк. №2 (1992); за цигулка, виолончело и стр. орк. (1993); за флейта и стр. орк. (1994); за кавал и стр. орк. (1996); за обой и стр. орк. (1996). 3 концертини за две пиана и стр. орк. Камерна музика:Клавирни ансамбли: “Канон и токата” за 2 рояла на 16 ръце (1997), Симфониета “Антиква” на 6 ръце (1996); “Щастливо ехо” за 6 ръце (1998). Клавирни дуа: “Прелюд и Фуга” : №1 (1997), №2 за 2 клавирни дуа (1997), №3 (върху ВАСН) (1998), №4 “Хроматични” (1998), №5 “Фригийски” (1999), №,6 “Архаични” (1999). Вариации върху “Хубава си моя горо” (1987), “Балада” (1988), 8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997), Соната (1998), Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998), 8 концертни виртуозни пиеси (1999), “Рондо-виртуозо БИС” (1999), Прелюдия “Страната на изгряващото слънце” (1999). За пиано: Соната (1976), “Азбука за най-малките пианисти” (52 пиеси, 38 етюда) (1988), “Ръченица” (1991), “Хоро” (1991), “Елегия” (1991), “Пасторал” (1991), “Прабългарски танц” (1991); “Импресия” (1991); “Селски танц” (1991); “Токата виртуоза” (1991). Вокални: За сопран и пиано: “Сезоните на моята душа” ­ цикъл 12 песни, т. Е. Крист (1996). За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992). За тенор и пиано:“ Аве Мария” (1998), “Пробудна песен”, т. Хр. Ясенов и “Към Родината”, Н. Лилиев (1999). За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993). Музика към филми (игрални):“Чертичката”, реж. Р. Узунов (1972); “Този хубав живот”, реж. М. Русева (1974), “Началото на деня”, реж. Д. Петров (1975), “Под едно небе”, реж. И. Хамраева (1981), “Руският консул”, пеж. Н. Минкова (1981) и др. Автор е на много поп песни (естрадни), изпълнявани от Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Годжунов, Васил Найденов. Сред хитовете му са: "Боянският майстор", "Молба", "Реквием", "Не си родена ти", "Синева" и мн. др. Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска.

[редактиране] Бележки

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици