Александър Йосифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Йосифов
български композитор
Роден: 12 август 1940 г. (1940-08-12) (73 г.)
София, България

Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Директор на „Балкантон“ (от 1968 до 1986 година), председател на Виенския клуб в София, професор в Нов български университет.

Биография[редактиране | edit source]

Син е на композитора, диригента и общественика Йосko Йосифов.

Завършва Българската държавна консерватория при проф. Панчо Владигеров, проф. Константин Илиев и проф. Жени Ковачева.

Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла у нас и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 естрадни песни и 300 обработки на народни песни и танци.

От 1972 година е агент на Държавна сигурност.[1]

Бил е кандидат-член на ЦК на БКП.

През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам. ректор на Националната музикална академия.

Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата.

Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.

Член на Международната асоциация на клавирните дуа в Токио (Япония).

Признание и награди[редактиране | edit source]

Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти „Златен Орфей“; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).

Носител е на Почетния кръст за изкуство на Министерството на културата на­ Полша.

Почетен гражданин на Стара Загора.

Tворчество[редактиране | edit source]

Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио- и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено.

През 2002 г. е премиерата на „Симфония-концертанте“ за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (зала „Метропол“, Токио).

Музикално-сценични произведения[редактиране | edit source]

Опери и оперети[редактиране | edit source]

Опери за деца[редактиране | edit source]

  • „Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1981; 1982, Стара Загора),
  • „Робинзон Крузо“ (1982; 1985, Стара Загора),
  • „Патиланци“ (1986; 1987, София ­ НДК),
  • „С бати Николай на разходка в зоопарка“ ­ телев. мюзикъл (1986),
  • „Чудните приключения на пчелата Мая“ (1988; 1990, София ­ НДК),
  • „Макс и Мориц“ (1992),
  • „Чудните приключения на Пинокио в незнайния град“ (1994, Стара Загора),
  • „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“ (1998).

Балети[редактиране | edit source]

Хорово-оркестрови[редактиране | edit source]

Оратории[редактиране | edit source]

За солисти, хор и симфоничен оркестър

  • „Зеленото дърво“ (1966),
  • „Големият бял път“ (1970),
  • „Завръщане при началото (1975).

За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни

  • „Към XXI век“ (1998).

За симфоничен оркестър[редактиране | edit source]

Симфонии

  • №1 (1968),
  • №2 (1969),
  • №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970),
  • №4 (1975),
  • №5 „Прабългари“ (1980),
  • №6 „Полифоника“ (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992),
  • №7 (1992).

Увертюри

  • „Революцията“ (1966),
  • „Младежка увертюра“ (1975),
  • „Децата на планетата“ (1983),
  • Токата (1992),
  • „Пагане ­ Жрицата“ ­бал. музика (2003).

Концерт за оркестър: №1 (1978), №2 (1981).

Концерти за пиано и оркестър

  • №1 (1972) „На Панчо Владигеров“,
  • №2 (1976),
  • №3 (1992),
  • №4 (1998) „В памет на Панчо Владигеров“;
  • № 5 „На пианиста и композитора Йовчо Крушев“ (2004);

Концерти за цигулка и оркестър

  • №1 (1979) „На Стойка Миланова“,
  • №2 (1983) „На Минчо Минчев“.

Концерти за две пиана и оркестър

  • №1 (1973),
  • №2 (1989);
  • Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000).
  • Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984).

За струнен оркестър

  • Концерт за стр. орк. (1984),
  • „Симфония Бреве“ (1988).
  • „Прелюд и фуга“:
  • №1 (1997),
  • №2 (1998),
  • №3 (1999).

Концерти

  • за клавирно дуо и стр. орк. №2 (1992);
  • за цигулка, виолончело и стр. орк. (1993);
  • за флейта и стр. орк. (1994);
  • за кавал и стр. орк. (1996);
  • за обой и стр. орк. (1996).

3 концертини за две пиана и стр. орк.

Камерна музика[редактиране | edit source]

Клавирни ансамбли[редактиране | edit source]

  • „Канон и токата“ за 2 рояла на 16 ръце (1997),
  • Симфониета „Антиква“ на 6 ръце (1996);
  • „Щастливо ехо“ за 6 ръце (1998).

Клавирни дуа[редактиране | edit source]

  • „Прелюд и Фуга“:
    • №1 (1997),
    • №2 за 2 клавирни дуа (1997),
    • №3 (върху ВАСН) (1998),
    • №4 „Хроматични“ (1998),
    • №5 „Фригийски“ (1999),
    • №,6 „Архаични“ (1999).
  • Вариации върху „Хубава си моя горо“ (1987),
  • „Балада“ (1988),
  • 8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997),
  • Соната (1998),
  • Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998),
  • 8 концертни виртуозни пиеси (1999),
  • „Рондо-виртуозо БИС“ (1999),
  • Прелюдия „Страната на изгряващото слънце“ (1999).

За пиано[редактиране | edit source]

  • Соната (1976),
  • „Азбука за най-малките пианисти“ (52 пиеси, 38 етюда) (1988),
  • „Ръченица“ (1991),
  • „Хоро“ (1991),
  • „Елегия“ (1991),
  • „Пасторал“ (1991),
  • „Прабългарски танц“ (1991),
  • „Импресия“ (1991),
  • „Селски танц“ (1991),
  • „Токата виртуоза“ (1991).

Вокални[редактиране | edit source]

  • За сопран и пиано: „Сезоните на моята душа“ -­ цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996).
  • За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992).
  • За тенор и пиано: „Аве Мария“ (1998), „Пробудна песен“, текст Христо Ясенов, и „Към Родината“, текст Николай Лилиев (1999).
  • За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993).

Музика към игрални филми[редактиране | edit source]

  • „Чертичката“, реж. Р. Узунов (1972);
  • „Този хубав живот“, реж. М. Русева (1974),
  • „Началото на деня“, реж. Д. Петров (1975),
  • „Под едно небе“, реж. И. Хамраева (1981),
  • „Руският консул“, пеж. Н. Минкова (1981) и др.

Песни[редактиране | edit source]

Автор е на много поп песни (естрадни), изпълнявани от Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Годжунов, Васил Найденов. Сред хитовете му са: „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена ти“, „Синева“ и мн. др.

Дирижиране[редактиране | edit source]

Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за