Панчо Владигеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панчо Владигеров български композитор

Роден:	13 март 1899 Цюрих, Швейцария
Починал:	8 септември 1978 София, България

Панчо Хараланов Владигеров (Pantcho Vladigueroff, Pantscho Wladigueroff^[1]) е композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от български и еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България.

Учи в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката - Добри Христов. По това време Панчо прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин, след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. Завършва Академията през 1921 г., след като в периода 1918-1920 г. отбива военната си служба в България.

Като студент П. Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.

Сред най-известните му произведения са рапсодия „Вардар“, в чиято основа е песента на Добри Христов - „Едничък чуй се вик“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“. Брат му е известният български цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров продължава музикалната традиция - негови са вариациите върху народната песен "Дилмано Дилберо".

[редактиране] Наследство

Музеят на Панчо Владигеров се намира в град Шумен. По желание на самия композитор домът му в София сега е превърнат в музей. През есента на 2006 внукът на Маестрото, Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог, и неговото наследство.

Издателство Елм представя първи публикации на творби на късния Панчо Владигеров – издания в Urtext на неговите последни клавирни опуси, както и пълното му творчество за две пиана. Шестте последни клавирни опуса на Владигеров (опусите 64, 65, 66, 68, 69 и 70), както и авторските му транскрипции за две пиана на по-раншни произведения, транскрибирани през 1976 и 1977 г., за пръв път биват издавани на нотен материал от издателство Елм.