Панчо Владигеров
|
||||||||
Панчо Хараланов Владигеров е композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог — голяма част от младите български композитори са негови възпитаници. За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитровска награда и званията Народен артист и Герой на социалистическия труд.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката - Добри Христов. По това време Панчо прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918-1920 г. отбива военната си служба в България.
Още като студент постига и първите му международни успехи - на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произвдения. В тези години създава Концерт за пиано №1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията "Вардар" (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов - „Едничък чуй се вик“) и др.
През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът постига и едни от най-големите си постижения - операта "Цар Калоян" (1936), Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), "Импровизация и токата" (1942), балета "Легенда за езерото" (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, увертюрата "Девети септември", „Драматична поема“, „Еврейска импресия“ и „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“ и още много симфонични, камерни произведения, песни, сценична музика и др. Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров написва и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.
Брат му е известният български цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров продължава музикалната традиция - негови са вариациите върху народната песен "Дилмано Дилберо".
[редактиране] Наследство
Музеят на Панчо Владигеров се намира в град Шумен. По желание на самия композитор домът му в София сега е превърнат в музей.
През есента на 2006 внукът на Маестрото - Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог и неговото наследство.
Издателство „Елм“ представя първи публикации на творби на късния Панчо Владигеров – издания в Urtext на неговите последни клавирни опуси, както и пълното му творчество за две пиана. Шестте последни клавирни опуса на Владигеров (опусите 64, 65, 66, 68, 69 и 70), както и авторските му транскрипции за 2 пиана на по-ранни произведения, транскрибирани през 1976 и 1977 г., за пръв път биват издавани на нотен материал от издателство Елм.
[редактиране] Източници
- "Книга за операта", Любомир Сагаев, Държавно издателство „Музика“, София, 1976
