Александър Николов
| Александър Георгиев Николов | |
| Рождено име | Александър Георгиев Николов |
|---|---|
| Псевдоним | Сашо Сладура |
| Роден | 15 септември 1917 Плевен, България |
| Починал | 26 септември 1961, Ловеч, България |
| Стил | джаз |
| Инструменти | цигулка |
| Активни години | 1954-1961 |
Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Той е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня - дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив "Сен Августин" и след това учи музика в консерваторията в Прага.[1] След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант "България", където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.
До нас са достигнали оскъдни и откъслечни данни поради унищожаване на информацията за него от комунистическия режим в България. Говори се, че е обичал да разказва вицове за Вълко Червенков. Известно е, че със заповед № 234 от 15 септември 1961 година на Мирчо Спасов, Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки, той е убит. В Пловдив има негов паметник.[2][3]
