Смок мишкар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смок мишкар
Couleuvre Esculape59.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Colubridae Смокообразни
род: Elaphe Пъстри смокове
вид: E. longissima Смок мишкар
Научно наименование
Уикивидове Elaphe longissima
Laurenti, 1768
Синоними
  • Zamenis longissimus (Laurenti, 1768)

Смокът мишкар (Elaphe longissima) е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 m, по-често 1,2-1,4 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап).

Смокът мишкар е разпространен в южната част на Европа до Североизточна Испания на запад. На север ареалът му включва поредица находища, разпръснати в Северна Франция, Централна Германия, Северна Чехия, Словакия, Западна Украйна и Молдова. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ и Северен Иран. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие.

Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември.

Източници[редактиране | edit source]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България