Южна блатна костенурка

Южна блатна костенурка

Червена книга на България

Уязвим

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Костенурки (Testudines) семейство: Азиатски речни костенурки (Geoemydidae) род: Европейски водни костенурки (Mauremys) вид: Южна блатна костенурка (M. rivulata)

Научно наименование

Mauremys rivulata Valenciennes, 1833

Южна блатна костенурка в Общомедия

[ редактиране ]

Южната блатна костенурка (Mauremys rivulata) е вид влечуго от разред Костенурки.

Някои класификации разглеждат вида като подвид на каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica).

Разпространение и местообитание

В България южната блатна костенурка се среща в най-южните части на страната – около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол. Общият им брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра. Срещат се на надморска височина до 200 m, често смесени с европейската блатна костенурка.

Южната блатна костенурка обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи водоеми.

Поведение и хранене

Южната блатна костенурка се храни с дребни водни животни (жаби, попови лъжички, риба, често мъртва), както и с водни и сухоземни растения, плодове.

Репродуктивни особености

Южната блатна костенурка снася по няколко яйца през юни, а след това втори път около месец по-късно. Яйцата имат варовикова черупка и са дълги 39 – 44 mm. Малките се излюпват около 3 месеца по-късно с дължина на черупката 23 – 28 mm. Половата зрелост настъпва на 10 – 11 години при дължина 14 – 16 cm.

Източници

• Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.