Шипобедрена костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шипобедрена костенурка
Tun0001.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
семейство: Testudinidae Сухоземни костенурки
род: Testudo Обикновени костенурки
вид: Testudo
graeca
Шипобедрена
костенурка
Научно наименование
Уикивидове Testudo graeca
Linnaeus, 1758
Разпространение
Areale T. graeca3.jpg
Ареал на обитание
Подвидове

Вижте текста.

Шипобедрената костенурка (Testudo graeca), наричана още неправилно „гръцка костенурка“, е един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), която също се среща на територията на България.

Синоними[редактиране | edit source]

От оригиналното описание на вида, до съвременния му статус съществуват множество синоними на научното име, продукт на недостатъчно ефективна комуникация както и на типографски грешки [2]:

  • Testudo graeca LINNAEUS 1758: 198
  • Testudo pusilla LINNAEUS 1758: 198
  • Testudo ibera PALLAS 1814 (алтернативно KHALIKOV)
  • Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
  • Testudo graeca - DUMêRIL & BIBRON 1835: 49
  • Testudo mauritanica - DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
  • Testudo graeca - DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
  • Testudo ibera - BOULENGER 1836
  • Testudo ibera - WERNER 1899: 376
  • Testudo graeca - ENGELMANN et al. 1993
  • Testudo graeca - SCHLEICH, KéSTLE & KABISCH 1996: 148
  • Testudo perses PERéLé 2001
  • Testudo perses - TöRKOZAN et al. 2004
  • Testudo graeca graeca
  • Testudo pusilla LINNAEUS 1758
  • Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
  • Tistudo mauritonica - KERCADO 1835 (типографска грешка)
  • Testudo graeca graeca - MERTENS 1946
  • Testudo graeca ibera PALLAS 1814
  • Testudo ibera PALLAS 1814
  • Testudo georgicana GöLDENSTEDT 1814 (невалиден вид)
  • Testudo ecaudata PALLAS 1814 (дублира PIEH et al. 2002)
  • Testudo ibera var. bicaudalis VENZMER 1918
  • Testudo buxtoni BOULENGER 1921 (алтернативно PIEH et al. 2002)
  • Testudo ibera racovitzai CALINESCU 1931
  • Testudo graeca ibera - MERTENS 1946
  • Testudo terrestris ibera - DAVID 1994
  • Testudo buxtoni - PERéLé 2001
  • Testudo graeca ibera - BISCHOFF 2002
  • Testudo graeca terrestris FORSKèL 1775
  • Testudo terrestris FORSKèL 1775 (не е аналогично на T. t. FERMIN 1765)
  • Testudo zolkafa FORSKèL 1831 (невалиден вид)
  • Testudo zohalfa FORSKèL 1835 (невалиден вид)
  • Testudo floweri BODENHEIMER 1935
  • Testudo graeca floweri - MERTENS 1946
  • Testudo graeca terrestris - WERMUTH 1958
  • Testudo graeca terrestris - ESTERBAUER 1985
  • Testudo terrestris terrestris - DAVID 1994
  • Testudo floweri - PERéLé 2001
  • Testudo terrestris - PERéLé 2001
  • Testudo floweri - LAHONY et al. 2002
  • Testudo terrestris - PERéLé & BOUR 2004
  • Testudo floweri - PERéLé 2001
  • Testudo graeca zarudnyi NIKOLSKY 1896
  • Testudo zarudnyi NIKOLSKY 1896
  • Testudo graeca zarudnyi - MERTENS 1946
  • Testudo terrestris zarudnyi - DAVID 1994
  • Testudo zarudnyi - PERéLé 2001

Разпространение и биотоп[редактиране | edit source]

Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика[3].

В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България.[3]

Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори.[3]

Подвидове[редактиране | edit source]

Начин на живот[редактиране | edit source]

Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години, макар това да е рядкост.[3]

Застрашеност[редактиране | edit source]

Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Шипобедрена костенурка. Посетен на 26 март 2012
  2. The EMBL Reptile Database База данни на Европейската молекулярно-биологична лаборатория
  3. а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България