Шипоопашата костенурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Шипоопашата костенурка. За други животни със сходно име вижте Шипоопашати.

Шипоопашата костенурка
Testudo hermanni boettgeri.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
семейство: Testudinidae Сухоземни костенурки
род: Testudo Обикновени костенурки
вид: Testudo
hermanni
Шипоопашата
костенурка
Научно наименование
Уикивидове Testudo hermanni
Gmelin 1789
Подвидове
  • T. h. boettgeri — Източна шипоопашата костенурка
  • T. h. hermanni — Западна шипоопашата костенурка

Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.

Разпространение и биотоп[редактиране | edit source]

Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.

В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.

Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.

Застрашеност[редактиране | edit source]

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) van Dijk, P. P., Corti, C., Mellado, V. P. & Cheylan, M.. Testudo hermanni. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 23 March 2011.
  2. Червена книга на Република България. Шипоопашата костенурка. Посетен на 26 март 2012
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България