Шипоопашата костенурка
Тази статия е за Шипоопашата костенурка. За други животни със сходно име вижте Шипоопашати.
| Шипоопашата костенурка | ||||||||||||||||||||||
 Testudo hermanni |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Testudo hermanniGmelin 1789 |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).
Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.
Съдържание |
Разпространение и биотоп [редактиране]
Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.
В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.
Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.
Начин на живот [редактиране]
Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.
Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.
Застрашеност [редактиране]
Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) van Dijk, P. P., Corti, C., Mellado, V. P. & Cheylan, M.. Testudo hermanni. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 23 March 2011.
- ↑ Червена книга на Република България. Шипоопашата костенурка. Посетен на 26 март 2012
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки [редактиране]
- Testudo hermanni в ITIS
- Шипоопашатата костенурка на http://www.herpetology.hit.bg
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg){kind=small} |
Влечугите в България |  |
|---|---|---|
|
Европейска блатна костенурка • Зелена морска костенурка • Карета • Каспийска блатна костенурка • Шипобедрена костенурка • Шипоопашата костенурка |
||
