Аспида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заглавието на тази статия може да бъде сбъркано с Апсида.
Аспида
Vipera aspis aspis.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EX bg.svg
Изчезнал (последно регистриран 1933 г.)[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Viperidae Отровници
род: Vipera Усойници
вид: V. aspis Аспида
Научно наименование
Уикивидове Vipera aspis
Linnaeus, 1758
Подвидове
  • V. a. aspis
  • V. a. atra
  • V. a. francisciredi
  • V. a. hugyi
  • V. a. zinnikeri


Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.

Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/9 до 1/7 от общата дължина при женските и 1/8 до 1/6 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). [3]

Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.[4]

В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).[4]

Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.[3] Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.[4]

Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Claudia Corti, Juan M. Pleguezuelos, Valentin Pérez-Mellado, Rafael Marquez, Marc Cheylan, Philippe Geniez, Ulrich Joger, Hans Konrad Nettmann, Benedikt Schmidt, Andreas Meyer, Roberto Sindaco, Antonio Romano & Iñigo Martínez-Solano. Vipera aspis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.2. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 26 February 2012.
  2. Червена книга на Република България. Аспида. Посетен на 17 февруари 2012
  3. а б Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  4. а б в Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  5. Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.
Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България