Аспида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Заглавието на тази статия може да бъде сбъркано с Апсида.
Уикипедия:Таксо-таблициКак да четем таксокутия
Аспида Срещат се в България
Vipera-aspis-aspis-1.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Viperidae Отровници
род: Vipera Усойници
вид: V. aspis Аспида
Научно наименование
Уикивидове Vipera aspis Linnaeus, 1758
Подвидове
* V. a. aspis
  • V. a. atra
  • V. a. francisciredi
  • V. a. hugyi
  • V. a. zinnikeri


Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.

Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/7 до 1/9 от общата дължина при женските и 1/6 до 1/8 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). [1]

Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.[2]

В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).[2]

Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.[1] Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.[2]

Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.[3]

[редактиране] Бележки


  1. а б Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  2. а б в Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). Земноводни и влечуги в България. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
  3. Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.
Червенобуза костенурка
Влечугите в България Знаме на България