Аспида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Заглавието на тази статия може да бъде сбъркано с Апсида.

Аспида
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Reptilia Влечуги разред: Squamata Люспести семейство: Viperidae Отровници род: Vipera Усойници вид: V. aspis Аспида
Научно наименование
Vipera aspis Linnaeus, 1758
Подвидове
* V. a. aspis V. a. atra V. a. francisciredi V. a. hugyi V. a. zinnikeri

Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.

Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/7 до 1/9 от общата дължина при женските и 1/6 до 1/8 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). ^[1]

Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.^[2]

В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).^[2]

Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.^[1] Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.^[2]

Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.^[3]

[редактиране] Бележки

1. ↑ ^{а б} Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
2. ↑ ^{а б в} Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). Земноводни и влечуги в България. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
3. ↑ Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.

	Влечугите в България
Гущери Балкански гекон • Горски гущер • Живороден гущер • Зелен гущер • Змиегущер • Змиеок гущер • Ивичест гущер • Кримски гущер • Късокрак гущер • Ливаден гущер • Македонски гущер • Слепок • Стенен гущер Змии Аспида • Вдлъбнаточел смок • Жълтоуха водна змия • Змия червейница • Ивичест смок • Котешка змия • Леопардов смок • Медянка • Пепелянка • Пъстър смок • Пясъчна боа • Сива водна змия • Смок мишкар • Смок стрелец • Степна усойница • Стрелушка • Усойница • Черноврата стрелушка Костенурки Европейска блатна костенурка • Зелена морска костенурка • Карета • Каспийска блатна костенурка • Шипобедрена костенурка • Шипоопашата костенурка