Осъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осъм
OsamMap.jpg
Карта на водосборният басейн на река Осъм
Общи сведения
Местоположение България
Област Ловеч
Община Троян
Община Ловеч
Община Летница
Област Плевен
Община Левски
Община Никопол
Дължина 314 km
Водосборен басейн 2 824,2 km²
Отток 12,6 m³/s
Начало
Място сливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща)
Черни Осъм (дясна съставяща)
Координати 42°54′23.04″ с. ш. 24°42′56.88″ и. д. / 42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
Надм. височина 371 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 599-ти км) → Черно море
Координати 43°42′05.04″ с. ш. 24°51′19.08″ и. д. / 43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Надм. височина 22 m
Ширина 35 m
Осъм в Общомедия
Река Осъм под Деветашкото плато при с. Деветаки

Осъмантичността на на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, Област Ловеч — общини Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен — общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда 5-то място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 км.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски — в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е североизточно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто — в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-ти км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Осъм е 2 824,2 км2[1], което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад — с водоброрния басейн на река Вит;
  • на изток и североизток — с водосбрните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав — Барата;
  • на юг — с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишен отток при гр. Троян — 9,8 m3/s;
  • Средногодишен отток при с. Градище — 12,6 m3/s.

Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.

Подхранването на Осъм е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина — предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, "Ловеч" и "Китка".

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията ЛевскиЛовечТроян.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 м.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]