Осъм
| Осъм | |
Река Осъм при град Ловеч |
|
| Дължина | 314 km (с река Черни Осъм) (5-то място в България) |
|---|---|
| Разположение | България Област Ловеч Община Троян Община Ловеч Община Летница Област Плевен Община Левски Община Никопол |
| Образувана от | сливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща) Черни Осъм (дясна съставяща) |
| Надм. в-на на извора | 371 m |
| Влива се в | десен приток на река Дунав (на 599-ти км) → Черно море |
| Ширина на устието | 35 m |
| Надм. в-на на устието | 22 m |
| Водосборен басейн | 2 824,2 km2 (0,4% от водосборния басейн на Дунав) |
| Среден отток | 12,6 m3/s (при с. Градище) |
Карта на водосборният басейн на река Осъм |
|
| Осъм в Общомедия | |
Осъм (в античността на на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, Област Ловеч — общини Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен — общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда 5-то място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 км.
Съдържание |
Географска характеристика[редактиране]
Извор, течение, устие[редактиране]
Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Тетевен, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски — в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е североизточно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто — в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-ти км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.
Водосборен басейн, притоци[редактиране]
Площта на водосборният басейн на Осъм е 2 824,2 км2[1], което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:
- на запад — с водоброрния басейн на река Вит;
- на изток и североизток — с водосбрните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав — Барата;
- на юг — с водосборния басейн на река Марица.
Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.
Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
-
-
- → Бели Осъм 28,2 / 240,4
- ← Черни Осъм 36 / 218
- → Команска река 21 / 71
- ← Малката река
- → Суха река 28 / 62
- ← Ормандере
- ← Райка
- → Дрипла 20 / 64
- ← Гостиня (Гостинка)
- → Бара
- → Берница
- → Шаварна (Бара, Пелишатска река) 30 / 140
- ← Ломя 38 / 170
-
Хидроложки показатели[редактиране]
Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.
Подхранването на Осъм е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина — предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Селища[редактиране]
По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:
-
- Община Троян — град Троян;
- Община Ловеч — Лешница, Казачево, Сливек, град Ловеч, Умаревци, Александрово;
- Община Летница — град Летница;
Стопанско значение, природни забележителности[редактиране]
Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, "Ловеч" и "Китка".
По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:
- второкласен път № 34 Плевен — Никопол, от село Дебово до град Никопол, на протежение от 14,9 км;
- второкласен път № 35 Плевен — Ловеч — Троян — Кърнаре, от Ловеч до Троян, на протежение от 33,3 км;
- третокласен път № 301 Козар Белене — Летница — Ловеч, на протежение от 55,7 км;
- третокласен път № 303 Българене — Левски — Павликени — Дряново, от Българене до Градище на протежение от 15,4 км;
- третокласен път № 304 Българене — Дебово, на протежение от 24,5 км;
По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски — Ловеч — Троян.
На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 м.
Етимология[редактиране]
Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.
Вижте още[редактиране]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта[редактиране]
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки[редактиране]
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
Източници[редактиране]
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 351. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/
Външни препратки[редактиране]
|
|||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||