Янтра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Янтра.

Янтра
Yantra River.jpg
Река Янтра във Велико Търново
Дължина 285,5 km
(7-мо място в България)
Разположение България
Област Габрово
Община Габрово
Община Дряново
Област Велико Търново
Община Велико Търново
Община Горна Оряховица
Община Полски Тръмбеш
Област Русе
Община Бяла (Област Русе)
Община Ценово
Извира от северното подножие
на връх Атово падало,
Шипченска планина,
Стара планина
Образувана от
42°44′20″ с. ш. 25°25′07″ и. д. / 42.738889° с. ш. 25.418611° и. д.
Надм. в-на на извора 1 220 m
Влива се в десен приток на река Дунав (на 536-ти км) → Черно море
43°38′27″ с. ш. 25°34′13″ и. д. / 43.640833° с. ш. 25.570278° и. д.
Ширина на устието 105 m
Надм. в-на на устието 19 m
Водосборен басейн 7 861,6 km2 (1,0% от водосборния басейн на Дунав)
Среден отток 36,8 m3/s (при с. Каранци)
YantraMap.jpg
Карта на водосборният басейн на река Янтра
Янтра в Общомедия
Река Янтра в Габрово пред паметника на Рачо Ковача
Изглед към река Янтра във Велико Търново

Янтраантичността на на латински: Iatrus, Ятрус) е река в Северна България, Област Габрово — общини Габрово и Дряново, Област Велико Търново — общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и Област Русе — общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 285,5 км[1], която ѝ отрежда 7-мо място сред реките на България. Река Янтра се явява третият по-дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 м) в Шипченска планина на Стара планина, на 1 220 м н.в. До град Габрово тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.

След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново — на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.

Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 — най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студена течението ѝ става северозападно и между селата Белцов [[Джулюница]] Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-ти км), на 19 м н.в., на 1,7 км северозападно от село Кривина.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на Янтра е 7 861,6 км2, което представлява 1,0% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад — с водоброрните басейн на река Осъм и малкият приток на Дунав — река Барата;
  • на североизток и изток — с водосбрните басейни на реките Русенски Лом и Камчия;
  • на юг — с водосборния басейн на река Марица, по-точно с водосборния басейн на река Тунджа.

Водосборният басейн на Янтра е 5-тият по големина в България след тези на Марица, Струма, Искър и Тунджа и обхваща цялата територия на Габровска област, 90% от територията на Великотърновска област, малка част от Ловешка област и Сливенска област, около 40% от Търговишка област и югозападната част на Русенска област.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Янтра е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Бялата река
  • → Сивяк
  • ← Моторски дол
  • ← Баландовски дол
  • → Паничарка
  • → Синкевица
  • → Поряздере
  • → Селското дере
  • Белица 57 / 740

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина — януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.

Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | edit source]

Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода (язовир "Христо Смирненски" за град Габрово и много от селищата в региона. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и "Любово".

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

10,6 км в района на град Габрово;
9,3 км между Велико Търново и село Самоводене;
23,7 км между село Петко Каравелово и град Бяла;

По долината на реката в участъка от Велико Търново до Бяла, преминава част трасето на жп линията РусеСтара ЗагораПодкова.

На десния бряг на Янтра преди Габрово се намира етнографският комплекс Етърът, а в чертите на град Велико Търново — живописният пролом на реката в Търновските височини, по бреговете на който, на хълма Царевец се намира старата столица на България.

В близост до град Бяла се намира Беленският мост построен от Кольо Фичето през 1865-1867 г.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

Външни препратки[редактиране | edit source]